Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2944 от 27.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3711/2023
Вид
Решение № 2944
Подписан
27.06.2023
В сила
19.07.2023
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2944 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330103711 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Т. А. Г. от гр. П. моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 815 лева на чл.11, ал.1 от сключения между него и ответника в гр. П. Договор за потребителски кредит № *********/********* г. към искане № *********, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да го уважи, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски, като счита, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се 1 установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за потребителски кредит № *********/********* г. към искане № *********, с който ответното дружество е отпуснало на ищеца кредит в размер на 1 200 лева, платими на 38 седмични вноски, считано от ********* г. – като в чл.11 от Договора страните са уговорили, че ако ищецът не предостави на ответника уговореното между тях в чл.5 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора, той дължи на ответника неустойка в размер на 815 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към Договора.

Предвид направеното от ответника признание на иска - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че искът се явяват доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищцата – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева – като, независимо, че ответникът е признал иска, доколкото е включил в Договора посочената нищожна клауза, с това ответното дружество е дало повод за завеждане на иска, поради което и е неоснователно искането му за присъждане на разноски при условията на чл.78, ал.2 от ГПК в негова полза.

С оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. е в минималния размер по Наредба № 1 на ВАдв.С, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищеца и определено от съда.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 815 лева на чл.11 от сключения между Т. А. Г. , ЕГН **********, от гр. ************, ******* обл., ул. „*********” № ***, със съдебен адрес: гр. *********, ул. “*********” № ***********, адв. С. Н., И „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7, представлявано от ********** Н. П. П. в гр. *********, Договор за потребителски кредит № *********/********* г. към искане № *********, КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Т. А. Г., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, 2 направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр.

*********, ул. “*********” № ***********, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 400 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3