Решение № 285 от 19.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Варна , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20213100900277 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е по молба вх. № 8552/07.05.2021 г. от „Нелас – авточасти" ООД, ЕИК 831251706, гр. София, чрез адвокат И.П. М. – САК, за откриване производство по несъстоятелност на ответното търговско дружество „Транскар България" ЕООД, ЕИК 203106224, с твърдения за неплатежоспособност на основание чл. 625, вр. чл. 608, ал. 1, т.1 от ТЗ.

Молителят „Нелас – авточасти" ООД твърди, че е кредитор на ответника „Транскар България" ЕООД по изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки – договори за продажба на авточасти, обективирани във фактурите, описани в исковата молба в общ размер 4411,74 лева, като десет от задълженията са изискуеми към 31.12.2018 г., а единадесетото към 29.09.2019 г. За вземанията на ищеца ведно с лихвите и разноските Районен съд Варна издал заповед по чл. 410 от ГПК № 1750/11.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист № 4026/29.07.2020 г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1589/ 2020 г. по описа на ЧСИ peг. № 894, по което се установило, че срещу ответника е образувано изпълнително дело № 160000056/2016 г. от публичен изпълнител за сумата от 136 372,11 лева, лихва 28 972,03 лева, неолихвяема част 1 200,00 лева и разноски 48,00 лева. В същото време длъжникът продължавал да осъществява търговска дейност и да не плаща, видно от дневниците за продажби. Длъжникът имал собствени товарни и леки автомобили, които са запорирани, но продължавал да ги експлоатира. Счита, че неподаването на заявления за обявяване на ГФО за 2018 и 2019 г. е индиция за неплатежоспособност на дружеството. Поддържа наличие на хипотезите на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон, тъй като длъжникът е спрял плащанията, и на чл. 608, ал. 4 от Търговския закон, тъй като е образувано изпълнително производство и вземането е изцяло неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на съобщението за доброволно изпълнение. Иска да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде обявена неплатежоспособността на „Транскар България" ЕООД, ЕИК 203106224 със 1 седалище и адрес на управление: гр. Варна, представлявано от управителя Иглика Игнатова Игнева, ведно с всички произтичащи от това последици.

Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ не e взел становище, не се представлява в о.с.з.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка, както и че в тежест на ответника по молбата са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на предвиденото в закона основание за откриване на производство по несъстоятелност за търговец, който не е капиталово търговско дружество, а именно, че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице Ж.Т., което съдът кредитира изцяло като мотивирано, пълно, изготвено в обхвата на компетентност на вещото лице, се установява, че между молителя и длъжника са възникнали облигационни отношения по договори за търговска продажба на авточасти, обективирани във фактурите, описани в исковата молба в общ размер 4411,74 лева. Във всяка от фактурите е посочена дата на плащане и съответно е установен падежът на вземането по всяка от тях, поради което е налице и доказана изискуемост на всички вземания на ищеца по процесните фактури. За вземанията на ищеца ведно с лихвите и разноските Районен съд Варна издал заповед по чл. 410 от ГПК № 1750/11.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист № 4026/29.07.2020 г. Вземанията са изискуеми и ликвидни, което е установено с влязлата в законна сила заповед за изпълнение по гр. д. № 4365/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

С оглед на изложеното съдът приема за доказано, че в тежест „Транскар България" ЕООД е възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в размер на общо 4 411,74 лева, представляваща неплатена продажна цена, което е възникнало от търговска сделка – договор продажба на авточасти. Вземанията са станали изискуеми от датата на уговорените между страните падежи – 31.12.2018 г. и една фактура с падеж 29.09.2019 г., и не се установява да са погасени, поради което следва да се приеме, че молителят се явява кредитор на изискуемо парично задължение, възникнало от търговска сделка и, съответно, е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.

По отношение на неплатежоспособността като основание за откриване на производството по несъстоятелност следва да се посочи следното:

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за 2 търговеца (арг. от чл. 631 ТЗ).

Молителят твърди, че са осъществени кумулативно фактическите състави на предвидени в закона презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 3 и ал. 4. Според ал. 3, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а според ал. 4, неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

От представените с молбата на кредитора писмени доказателства се установява, че въз основа на издадения по гр. д. № 4365/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20208940401589 по описа на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес. Съдебният изпълнител е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника „Транскар България" ЕООД на 18.12.2020 г. по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, след която дата плащания не са постъпили по сметка на ЧСИ. По делото не се събраха доказателства, които да опровергаят презумпцията в т.ч. и чрез изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза. Следователно, на основание посочената презумпция неплатежоспособността на търговеца следва да се счита за установена.

Същевременно са налице данни и за спиране на плащанията от страна на търговеца.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията се разбира спиране на изпълнението от длъжника на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл.

608, ал. 1 ТЗ.

От заключението на вещото лице по приетата по делото ССЕ, както и от приложените по делото удостоверение и справки от НАП, се установява, че последно плащане към молителя е извършено на 22.07.2020 г. по други текущи фактури, докато по процесното задължение последно плащане е осъществено на 23.10.2018 г. по банков път. Последни плащания на публични задължения са извършени на 23.11.2018г. в размер на 500 лева и на 32,23 лева на 26.02.2021 г. Най-старото непогасено задължение към молителя е с падеж 23.11.2018 г. – 207,90 лева, а към държавата с падеж 11.05.2016 г. към кредитор Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация". Размерът на публичните задължения на „Транскар България" ЕООД към кредитора НАП е 165823,54 лева, в т.ч. главница 122720,61 лева, лихви до 27.07.2021г, 43102,93 лева: за задължения по ЗДДС, главница 28783,57 лева и лихви до 27.07.2021г. 9652,58 лева или общо 38436,15 лева; за задължения по ЗКПО - 11421,76 лева в т.ч. главница 6175,91 лева, лихви до 27.07.2021г. - 5245,85 лева; за задължения по и ЗДФЛ - 21184,40 лева в т.ч. главница 16192,07 лева, лихви до 27.07.2021г. - 4992,33 лева; за ДОО - 53744,39 лева в т.ч. главница 40662,66 лева, лихви до 27.07.2021г. - 13081,73 лева; за Здравно осигуряване - 21928,32 лева в т.ч. главница 16577,92 лева, лихви до 27.07.2021г. - 5350,40 лева; за фонд ППФ - 7513,84 лева, в т.ч. главница 5679,46 лева, лихви до 27.07.2021г. - 1834,38 лева; за фонд УПФ - 11594,68 лева в т.ч. главница 8649,02 лева, лихви до 27.07.2021г. - 2945,66 лева. Не са погасявани задължения за фонд ДОО, Здравно осигуряване, Професионален пенсионен фонд, Данък общ доход и задължения към Универсален Пенсионен фонд. Дружеството регулярно е декларирало своите задължения по установения законов ред, но не е извършвало плащания. Размерът на публичните задължения на ответното дружество към Кредитор Община Белослав са за неплатен данък върху превозните средства в общ размер на главницата 17178,17 лева, дължими лихви в размер на 6183,17 лева – общо задължение 23 361,34 лева. Задълженията са за неплатен данък за 2016, 2017 и 2018 година. Общият размер на публичните задължения на „Транскар България“ ЕООД към ИА „Автомобилна администрация" е 6400 лева.

3

Видно е, че се касае за публичноправни задължения към държавата и общините, свързано с търговската дейност на ответника по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

Според заключението на вещото лице, изчислените стойности на показателите за ликвидност за периода 2015-2018 г. са в препоръчителни граници, не се установяват отклонения. За следващи периоди след 2018 г., обаче, експертизата не е извършила анализ поради липса на счетоводна информация. От изчислените стойности на коефициентите за автономност може да се направи извод, че „Транскар България " ЕООД в своята дейност в периода 2015-2018 г. е ползвало повече привлечени средства. Собственият капитал на дружеството е положително число за целия период на анализа. Дружеството не е работило на загуба. Установява се, че „Транскар България " ЕООД има образувано от ТД на НАП гр.

Варна производство по принудително изпълнение по и.д. № 160000056/2016. Наложен е запор по реда на ДОПК върху активи, собственост на дружеството – МПС. Въз основа на извършените проверки на документи и регистри, предоставени от НАП и TP, ССчЕ вещото лице е достигнало до заключението, че ответното дружество има необслужени публични задължения от средата на 2016 година до май месец на 2021 година в размер на 146298,78 лева (главница), необслужено търговско задължение към молителя в размер на 4411,74 лева, както и нарушение на глава VI чл. 38 от Закона за счетоводството за непубликуван ГФО за 2019 година. Въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че ответното дружество има затруднения и тези затруднения са с траен характер.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че стойностите на коефициентите за ликвидност са в препоръчителните стойности единствено и защото имаме краткосрочни и дългосрочни задължения. Ако към днешна дата дългосрочните задължения не са били погасени и промяна в балансовите числа няма, то тогава дългосрочните задължения ще бъдат изискуеми към днешна дата и коефициентите за ликвидност и задлъжнялост ще изменят своята стойност и те няма да бъдат в препоръчителните граници. Вещото лице също така сочи, че не може да се установи, че към момента са налични бързоликвидни активи. Поскоро предполага, че не са налични.