Решение № 533 от 15.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Благоевград, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско дело № 20241200500752 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 10407/02.05.2024 г., подадена от „Ю..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С. ..., представлявано от управителя И.Х.К., чрез юрк. Г. А., против Решение № 255/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2423/2022 г. по описа на РСБ.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Сочи се, че липсва произнасяне и доводи относно причината поради, която производството по делото не е спряно, въпреки изрично изявеното желание на ответника за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до окончателен акт във връзка с образувано ДП. Въззивникът навежда доводи, че не е уведомен относно развитието на образувано по заведена преписка досъдебно производство № 1494/2022 г. по описа на РПБ и в тази връзка производството пред първоинстанционния съд е следвало да бъде спряно. Според въззивникът дружеството би могло да се конституира като ощетено юридическо лице, след образуване на съдебно дело по образуваното ДП.

В предвидения в чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна чрез адв. В. Г., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Прави се искане въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въз основа на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал, настоящият състав прие за установени следните факти:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът З. Б. А. е сезирала съда с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от ... г. В тази връзка са наведени доводи, че ищцата е поучавала системни обаждания от служители на ответното дружество за връщане 1 на сума по договор за кредит. При извършена от нея проверка получила разписка – извлечение от „И.“ – офис Благоевград за получен превод на ... г. от „Ю.“. Посоченото се потвърдило и от направена справка в Б.. Твърди, че такъв кредит от ответното дружество не е взимала и не сключвала договор за кредит.

Ответното дружество е оспорило предявения иск. Сочи, че ищцата е кандидатствала за отпускане на паричен кредит на 17.01.2022 г., чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора предоставяйки личните си данни описвайки подробно начинът на сключване на договора в електронна форма. Счита, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай са представени доказателства, че е постигнато между страните съгласие, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние. Приел е за установено, че посредством електронната страница на заемодателя е подадено искане за получаване на паричен заем, предоставена е необходимата информация. В ЗПФУР е предвидена възможност за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез ...ването му от заемополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на договора, като е приел и общите условия по него. С извършване на фактическите действия, посочени в общите условия, договорът се валидира и страните се задължават по него. С оглед оспорването от страна на ищеца, че не е подавала необходимите документи за кандидатстване по кредита, РС е приел, че в тежест на ответната страна е да докаже наличието на валидно сключен договор с ищеца, каквито доказателства не са били представени. В тази насока изводите на съда се основават на липсата на ангажирани доказателства от страна на ответника за спазване на Закона за предоставяне на кредит от разстояние, че за удостоверяване на самоличността на лицето поискало кредит е изискано не само копие от лична карта, но и автопортретна снимка (селфи), с личната карта на лицето, с цел установяване дали лицето в предоставената лична карта отговаря на автопортретната снимка. Също така, първоистанционния съд отчитайки реалния характер на договора по смисъла на чл. 240 от ЗЗД и предвид заключението на вещото лице по изслушаната СГЕ е приел, че в случая не се установява сумата да е получена от ищцата.

Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е пълна и кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към нея.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства – онлайн заявка, подадена от името на З. Б. И. на 17.01.2022 г. за отпускане на потребителски паричен кредит на Интернет страницата на ответника, като е посочила три имена, ЕГН, телефонен номер и имейл адрес.

На 17.01.2022г. между „Ю.“ ЕООД, като кредитор и З. Б. И., като кредитополучател, е сключен Договор за п..., съгласно който „Ю.“ ЕООД е отпуснал на З. Б. И. потребителски паричен кредит в размер на ... като съгласно чл. 2.1. от договора кредитът се усвоява наведнъж, еднократно, като за датата на усвояването се счита датата на ...ване на договора, като кредиторът нарежда сумата към кредитополучателят чрез системата на „И.“.

Съгласно чл. 4.1 от договора, същият се сключва за срок от 12 месеца, изтичащ на 17.01.2023 година. Съгласно чл. 3 от Договора, лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, като годишен лихвен процент е 12,27%, а съгласно чл. 6.1., кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане .... Към договора е приложен и 2 погасителен план - Приложение № 1, както и са приложени общите условия. Съгласно приложимите ОУ – чл. 2.10 в случаите на сключване на договор за потребителски кредит от разстояние, за целите на идентификацията на Клиента, Клиентът предоставя копие от своя официален документ за самоличност и Страните използват технологията GetID, която осигурява: оптично разпознаване на символи, проверка по лицево разпознаване и тестване на жизнеността. Клиентът потвърждава, че е уведомен, че в случай, че не предостави необходимите за идентификацията лицеви изображения и други данни, кредиторът няма да бъде в състояние да го идентифицира и да му предостави исканата услуга.

Съгласно чл. 4.4 от цитираните ОУ, договорът за кредит се сключва в писмена форма и влиза в сила след ...ването му. В случай на сключване на договора, чрез използване на мобилно приложение MyluteApp, споразумението и общите условия се ...ват от Клиента, чрез използване на електронния сертификат на Клиента, съхраняван в устройството (телефона) на клиента. Чрез натискане на бутона „...ване“ приложението ще поиска биометрични данни (пръстов отпечатък или идентификатор на лицето). Биометричната информация ще се използва за получаване на резултат от проверката от защитеното съхранение на телефона. Договорът за заем ще бъде ...ан по електронен път, като се използва декларирания от клиента телефонен номер. Кредитът се усвоява, като сумата се предава на клиента по посочените в чл. 4.5 начини, сред които чрез нареждане на сумата към Клиента чрез системата И..

По делото е представена разписка за извършено плащане № ..., с наредител „Ю.“ ЕООД и получател З. Б. И. на сумата от ...

От страна на ищцата е представена разписка № ..., от което е видно, че наредител е „Ю.“ ЕООД, а получател З. Б. А. за сумата от ...

По делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице Д.Ц. и е прието като неоспорено от страните. Вещото лице е дало заключение, че ...ът в долния ляв ъгъл срещу текста „...” в РАЗПИСКА № ... на И., клон Благоевград НЕ Е ПОЛОЖЕН от З. Б. А., ЕГН **********, а ръкописният текст „З. А.” срещу „Клиент” в РАЗПИСКА № ... на И., клон Благоевград НЕ Е ИЗПИСАН от З. Б. А..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Както вече се посочи по-горе, съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за необоснованост на съдебното решение.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на главница в размер на ... по договор за кредит, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние. Предвид правилата на доказателствената тежест, правилно разпределена от първоинстанциония съд с доклада по чл. 146 от ГПК в тежест на ответното дружество е да установи спазването на приложимите разпоредби на ЗПФУР и общите условия към договора. Съгласно чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

За доказване факта на сключване на такъв вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена 3 върху доставчика на услугата от разстояние. В чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР изрично е разписано, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал. 2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ).

В чл. 18, ал. 3 ЗПФУР са визирани и съответните доказателствени средства, с които следва да се извърши доказването, като е посочено, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В случая, РС обосновано е приел, че от страна на ответното дружество не са ангажирани доказателства за спазване на горепосочените изисквания, респ. за спазване на предвидените в чл. 2.10 от ОУ изисквания за идентификация на лицето поискало кредит като преди отпускане на кредита да е изискано не само копие на лична карта, но и автопортретна снимка (селфи) с личната карта на лицето, с цел установяване на неговата идентичност. Не е установено кой е имейл адреса, с който ответникът е контактувал във връзка със сключване на договора.

Отделно от посоченото, първоинстанционния съд е съобразил и константната практика на ВКС отчитайки и реалния характер на договора и предвид заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – графологическа експертиза установяваща, че ...а върху разписката за получена сума по кредита не е на ищцата. Предвид така установеното правилно съдът е приел по арг. на чл. 240 от ГПК, че не е завършен фактически състав на съглашението и оттук недължимост на процесната сума.

Изцяло необосновани според настоящия съдебен състав са възраженията на въззивника за допуснати процесуални нарушения в хода на производството пред първоинстанционния съд, доколкото съдебното производство не е било спряно по арг. на чл.