Решение № 4547 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4547 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110101077 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът Н. Х. Т. твърди, че на 09.11.2024 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „*******“, настъпило ПТП между личния му лек автомобил „Тойота Аурис“ с peг. № **** и лек автомобил „Хюндай ix 35“ с peг. № *******. Сочи, че двата автомобила са движели в една посока в две съседни ленти, като при престрояване от лява в дясна пътна лента вторият от посочените автомобили ударил с дясната си част първия автомобил в неговата предна лява част.

Двамата водачи съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът на лекия автомобил „Хюндай“ признал вината си за настъпване на ПТП.

Ищецът заявява, че към датата на настъпване на процесното ПТП лекият автомобил „Хюндай ix 35“ с peг. № ******* бил застрахован по договор за гражданска отговорност при ответника „З. Б. И.“ АД. Сочи, че на 11.11.2024 г. представил автомобила си за оглед от служител на ответното дружество, въз основа на което била образувана преписка по щета № 2410034964. Били извършени два огледа, за които били съставени описи на увредените части и детайли на МПС, а именно: фар ляв - посочен с лека степен на деформация; конзола пр.ляв калник - посочена с лека степен на деформация; джанта лята пр.л. - посочена за боядисване; подкалник PVC пр.л. - посочен за подмяна; калник преден л. - посочен с тежка степен на деформация и за боядисване; облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла - посочена с тежка степен на деформация и за боядисване; водач пр. броня ляв - посочен за подмяна. По 1 образуваната щета застрахователят изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 477.93 лв. на 06.12.2024 г. Ищецът счита, че същото не кореспондира с действителния размер на претърпените от него имуществени вреди. Поддържа, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1300 лева. Счита, че извършеното частично плащане следва да се приеме за признание на основателността на претенцията, като спорът е единствено относно размера на застрахователното обезщетение.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 100 лева, частичен иск от сума в размер на 822 лева, представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил „Тойота Аурис“ с peг. № ****, увреден в резултат на застрахователно събитие - ПТП, причинено на 09.11.2024 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „*******“, по вина на водача на лек автомобил „Хюндай ix 35“ с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В проведеното на 14.11.2025 г. съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване на сума в размер на 714 лева, представляваща частичен иск от общо 822 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на иска.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Хюндай ix 35“ с рег. № *******.

Оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че представеният от ищеца двустранен констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила. Оспорва водачът на лекия автомобил „Хюндай ix 35“ да е допуснал нарушения на ЗДвП, респ. настъпването на ПТП да се намира в причинноследствена връзка с негово виновно противоправно поведение. Релевира възражение за съпричиняване в размер на 50 % от страна на ищеца, като твърди, че последният се е движел с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост и не е предприел аварийно спиране, за да предотврати настъпването на удар.

Оспорва иска по размер, като счита, че доброволно изплатеното застрахователно обезщетение съответства на действителния размер на щетите.

Оспорва всички констатирани увреждания да са настъпили вследствие на процесното ПТП. Поддържа, че претендираната сума е завишена и не е съобразена със средните пазарни цени към момента на увреждането. Сочи, че липсват доказателства автомобилът да е отремонтиран.

Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да му бъдат 2 присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че на 09.11.2024 г. в гр.

Варна, на кръстовището на бул. „*******“, е настъпило ПТП между собствения на ищеца лек автомобил „Тойота Аурис“ с peг. № **** и лек автомобил „Хюндай ix 35“ с peг. № *******; че за лек автомобил „Хюндай ix 35“ с peг. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна към датата на ПТП.

Видно от приложеното към исковата молба уведомление /л. 9/, на 11.11.2024 г. ищецът е подал искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на което е образувана преписка по щета 2410034964.

Към исковата молба е приложен опис от 11.11.2024 г., изготвен от представител на ответното дружество /л. 11/, в който като увредени са описани следните детайли на автомобила на ищеца: калник преден ляв, облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, водач преда броня ляв. Видно от описа, приложен на л. 12 от делото, на 14.11.2024 г. е извършен допълнителен оглед на автомобила, при който експерти на застрахователя са констатирали допълнително увреждания и по следните детайли: фар ляв, конзола преден ляв калник, джанта предна лява и подкалник преден ляв.

По делото са допуснати две автотехнически експертизи.

Съгласно заключението по първоначалната експертиза, изготвено от вещото лице С. М., механизмът на процесното ПТП е следният: при движение в лява пътна лента водачът на лекия автомобил „Хюндай ix 35“ предприел маневра пристрояване вдясно – в пътната лената на лекия автомобил „Тойота Аурис“, който се движел в същата посока. Тъй като водачът на първия лек автомобил не се съобразил с приближаването на втория и не го пропуснал, траекториите на движение на двете превозни средства се пресекли изцяло в дясната пътна лента и предната лява част на лекия автомобил „Тойота Аурис“ влязъл в контакт с предната дясна врата на лекия автомобил „Хюндай ix 35“ и се приплъзнал по десния му борд, вкл. по предния му десен калник. Вещото лице сочи, че липсват достатъчно данни относно точното място на удара, разположението на МПС-тата след него, поради което и не може да бъде определена скоростта им на движение нито опасната зона за спиране на управлявания от ищцата автомобил. Излага, че в района липсват пътни знаци, предвиждащи ограничение на скоростта по-малко от 50 км/ч, а на около 38 м преди кръстовището започва двойна непрекъсната маркировка, разделяща пътните ленти, като преди това те се разделят от единична прекъсната.

Вещото лице е изчислило, че общата стойност за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени в сертифицирани и несертифицирани сервизи, съответно при съобразяване средноаритметичната стойност на 3 оригинални и алтернативни части, възлиза на 1800.50 лева с ДДС, а в случай че не бъдат вземани предвид цените в официалния сервиз на марката и при съобразяване цените на алтернативни части – на 1576.21 лева. Категоричрен е изводът на вещото лице, че всички описани в протоколите на застрахователя увреждания отговарят на установения механизъм на ПТП.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Изрично заявява, че всички стойности са изчислени към датата на настъпване на застрахователното събитие.

По въпроса относно средната пазарна стойност на ремонта е допустната повторна експертиза, като изрично на вещото лице е поставена задача да извърши изчисления при съобразяване цените, предлагани от алтернативни доставчици на резервни части, както и тези в неоторизирани сервизи.

Съгласно изготвеното от вещото лице И. И. заключение, изчислен по така зададените критерии, ремонтът на автомобила би струвал 1192.04 лева.

Съдът в пълнота кредитира и двете заключения като компетентно изготвени и обосновани. В случая действително е налице разминаване между установената крайна стойност на щетите, но това се дължи на факта, че поставените на вещите лица въпроси задават различни критерии, въз основа на които да бъдат извършени изчисленията.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Е. С., изрично посочена като свидетел на инцидента в представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП /л. 8/. Същата излага, че е участвала в процесното ПТП в качеството си на пътник в управлявания от съпруга й автомобил. Сочи, че с автомобила на ищцата се движели в една посока съответно в лявата и дясната пътна лента по улицата над „*****-****“. Като причина за настъпване на ПТП-то посочва предприетата от съпруга й маневра, при която последният отнел предимството на ищцата. Уточнява, че сблъсъкът между двата автомобила настъпил непосредствено преди светофарното кръстовище, като съпругът й преминал от лявата в дясната пътна лента, за да избегне колоната от автомобили на светофара. Сочи, че ударът настъпил в предната част на двете превозни средства, като автомобилът на ищцата бил засегнат в предната си лява част. Изрично заявява, че управляваният от ищцата автомобил не се е движил с висока скорост, тъй като е приближавал светофара.

Съдът в пълнота кредитира показанията на св. С. като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования делинквент; 3) 4 претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.

В случая между страните е безспорно наличието на първата от посочените предпоставки, но се спори относно механизма на процесното ПТП, приноса на ищеца за настъпването му, относно обстоятелството дали описаните в исковата молба вреди са настъпили вследствие на същото, както и относно стойността на щетите.

С исковата молба ищецът е признал, че ответното дружество му е изплатило застрахователно обезщетение въз основа на извънсъдебно предявената претенция. Този факт не се отрича с отговора на исковата молба, като ответникът е навел доводи, че с изплащане на посочената от ищеца сума изцяло е погасено вземането на последния. Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от застрахователя доброволно изплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде ценено като извънсъдебно признание за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му.

Наред с изложеното описаният в исковата молба механизъм на ПТП изцяло се потвърждава от показанията на допуснатия по искане на ответника свидетел – участник и пряк очевидец на процесното ПТП. От показаният на същия става ясно, че причина за настъпване на удара между двата автомобила е било поведението на водача на лекия автомобил „Хюндай“, който е допуснал нарушение на правилата, регламентирани в чл. 25 ЗДвП, а именно: „водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например… да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента…. преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ /ал. 1/ и „при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“ /ал. 2, изр. първо/. В случая св. С. изрично заявява, че водачът на лекия автомобил „Хюндай“ внезапно е предприел маневра за преминаване от лява в дясна пътна лента без да изчака движещия се в последната лек автомобил „Тойота“. Така описаният механизъм се потвърждава и от заключението по първоначалната САТЕ, което се основава на всички приложени по делото доказателства, в т.ч. на тези относно вида и тежестта на настъпилите щети по процесния автомобил.