Решение № 4230 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4230 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100502087 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Д. Н. А., чрез адвокат Д.В.Л. срещу решение от 15. 01. 2021 год., постановено по гр. д. № 10506/2008 год. на СРС ІІ ГК 68 състав, с което е изнесен на публична продан допуснат до съдебна делба недвижим имот – дворно място и вилна сграда, посочено местонахождение, като получената парична сума от продажбата да се разпредели между съделителите съобразно дяловете, съобразно дяловете им : по ½ част за ищцата и ½ част за А. Г. Н., като е отхвърлена предявената от ищцата претенция за поставяне в дял на процесния имот. С решението са възложени разноски пред първата съдебна инстанция.

Решението се атакува от съделителката ищца в частта относно изнасянето имота на публична продан, иска се отмяна като се постанови друго, с което целият имот да се възложи в неин дял – решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Ищцата и съпругът й нямат жилищен имот и няма къде да живеят в друго жилище. Счита експертизата за необоснована, нереална, приета в нейно отсъствие. Не отрича съсобствеността и съответните на съсобствениците квоти. Другата съделителка живее в Германия, не е била регистрирана на този адрес и следователно няма нужда от процесния недвижим имот.

Иска възлагане на целия имот в неин дял, като доплати на другата съсобственица съответната сума в пари.

Отново твърди, че вещото лице е дало необосновано и незаконосъобразно заключение, експертизата, признава, не е оспорена, оспорва я пред въззивния съд с жалбата.

Тя и съпругът й са в напреднала възраст и не са в състояние финансово и здравословно да устройват живота си от нула. Живеят в процесния имот повече от 10 години.

Постъпил е и писмен отговор от въззиваемата страна, на доводи за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение. Моли решението на районния съдия, като правилно, да бъде потвърдено.

Постановено е определение по чл. 267 ГПК на въззивен съд на 07. 03. 2022 год., към мотивите на което се препраща с оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес.

1

Страните нямат доказателствени искания, за което са заявили категорично в публичното единствено редовно проведено съдебно заседание на 19. 04. 2023 год.На основание чл. 149 ал. 3 ГПК на въззивника е дадена възможност със срок да представи писмена защита по това дело, което той не е сторил.

Въззивницата чрез адвокат М. моли жалбата да бъде уважена по съображения, които щял да изложи в писмени бележки в указан от съда срок, но такива не са постъпили, както беше констатирано по горе в настоящите.

Въззиваемата чрез адвокат П. моли съдът да остави решението в сила и да отхвърли жалбата против него.

Претендира разноски по списък и приложения.

Адвокат М. е направил възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :

Жалбата е допустима процесуално, подадена в срок от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Въззивницата е била ответник в първата инстанция по искова молба от 31. 03. 2008 год., подадена от другата съделителка, за съдебна делба на имот, подробно описан в първоинстанционното решение.

Софийски районен съд е изяснил напълно фактическата по делото обстановка, която настоящият въззивен съдебен състав не счита за необходимо да преповтаря в цялост, тъй като се атакува отхвърлителното решение досежно приетото от районния съдия, че следва да бъде отхвърлена претенцията за поставяне в дял на посочения имот на ищцата.

Не е спорно, а се установява от приетите по делото доказателства и влязлото в сила делбено решение за първа фаза на делбата, че процесният недвижим имот е бил съсобствен на двете съделителки и страни в производството по реализиране на делбата.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за установено, че ищецът е доказал по надлежен начин чрез доказателствата, представени от него, че процесният апартамент към датата на приключване на устните състезания в настоящия съдебен процес е съсобствен между него и ответницата и то при посочените в исковата молба квоти : по 1/2 идеална част за всеки от двамата.

Правна уредба на спорния въпрос по ГПК :

Възлагане на неподеляемо жилище

Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

(3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.

(4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.

(5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

(6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при 2 делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

В случая предпоставките за осъществен фактически състав са кумулативно изискуеми – посочва законът, че възлагане може да иска всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена, ако, обаче недвижимия имот е неподеляем и е жилище.

На 12. 07. 2019 год. съдът е приел претенцията на ищцата за разглеждане за възлагане на процесния имот в неин дял.

В заключението си вещо лице П.В.Я. дава отговор на въпроса поделяем ли е процесния имот – предвид изискванията на строителните правила и норми вилната сграда е реално неподеляема, както предвид изискванията на чл. 19 ЗУТ дворното място е неподеляемо.

Заключението е прието на 18. 12. 2020 год. без оспорване по чл. 200 ГПК.

За да го стори съдът се е мотивирал правилно, ясно и пълно – л. 231 гръб от делото на СРС. В тази насока възраженията на ищцата са несъстоятелни.

Изводът на районния съдия е правилен и се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ.

Според правната норма на чл. 142 ал. 2 ГПК

Даване ход и отлагане на делото

Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът може да отстрани. не могат да се явят поради препятствие, което страната не

Действително в публичното заседание съдът е докладвал болничен лист за 7 дни, в който период е съдебното заседание, като в б. л. е отразена диагноза неуточнена вирусна инфекция и режим на лечение домашенамбулаторен. Последното, обаче, не съставлява препятствие, което страната не може да отстрани.

Съдебната практика също е категорична и константна :

С НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ПО ЧЛ. 142, АЛ. 2 ГПК ЗА ОТЛАГАНЕ НА ДЕЛОТО, КОГАТО

НЯКОЯ ОТ СТРАНИТЕ И НЕЙНИЯ ПЪЛНОМОЩНИК НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЯВИ ПОРАДИ ПРЕПЯТСТВИЕ,

КОЕТО НЕ МОГАТ ДА ОТСТРАНЯТ, СЪЩЕСТВЕНО СЕ НАРУШАВА ПРАВОТО НА ЗАЩИТА НА

СТРАНАТА В ПРОЦЕСА. ТОВА Е СЪЩЕСТВЕНО ПРОЦЕСУАЛНО НАРУШЕНИЕ НА СЪДА, КОЕТО

ВИНАГИ ВОДИ ДО НЕПРАВИЛНОСТ НА ПОСТАНОВЕНОТО СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ.

РЕШЕНИЕ № 208 ОТ 05.10.2017 Г. ПО ГР. Д. № 4507/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

След като не са налице предпоставките на чл. 346 ал. 1 и ал. 2 ГПК, ирелевантно по спора се явява възражението, че ответницата разполага с друго жилище.

Стана реч вече, че имотът безспорно и категорично да е неподеляем, поради което не е необходимо изследването на останалите условия по смисъла на ал. 2 на чл. 346 ГПК – дали имотът е жилище, дали ищецът като съделител при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище.

ПРИ НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ПО ЧЛ. 142, АЛ. 2 ГПК ЗА ОТЛАГАНЕ НА ДЕЛОТО, КОГАТО

НЯКОЯ ОТ СТРАНИТЕ И НЕЙНИЯ ПЪЛНОМОЩНИК НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЯВИ ПОРАДИ ПРЕПЯТСТВИЕ,

КОЕТО НЕ МОГАТ ДА ОТСТРАНЯТ, СЪЩЕСТВЕНО СЕ НАРУШАВА ПРАВОТО НА ЗАЩИТА НА