Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2188 от 24.10.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4171/2024
Вид
Решение № 2188
Подписан
24.10.2024
В сила
24.10.2024
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2188 гр. Бургас, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20242120104171 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и адрес на управление:

..............................., представлявано от А. В. Д. и М. М., срещу И. М. С., ЕГН **********, с адрес: ........................................, с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от общо 996,40 лв. - задължение за периода от 25.06.2021г. до 25.01.2022г. по договор 504822957 със системен партиден номер .........................., от които: сумата 323,94 лв., представляващи неизплатено задължение за потребление на услуги, сумата от 672,46 лв. - неустойка за неизпълнение на договора, както и сумата от 344,66 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1381.33лв., представляваща сборна главница по издадена заповед за изпълнение, за периода от 26.07.2021 г. до 20.03.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата от 1381.33 лв., считано от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издаден . заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по приложено ч. гр.д. № 1840/2024 г. на БРС. В останалата част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, не е предявен иск от страна на заявителя.

Ищецът твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на телекомуникационни услуги съгласно цитираните договори и ответникът не е изплатил задължението си за плащане на потребените услуги и уговорените абонаментни такси. Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът е прекратил едностранно договора считано от 06.06.2021г. и е начислил неустойка - дължима поради предсрочното прекратяване на договора в посочените размери, които са формирани от сбора от стандарнтите месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими за съответните сим-карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения срок на договора за всеки мобилен номер.

1

В исковата молба се твърди още, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 469,45 лева, представляваща неплатени суми за месечни такси и потребление за използване на услуги, сумата от 911,88 лв. - неустойка за неизпълнение на договора, както и сумата от 344,66 лв. - мораторна лихва върху главниците, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането. След получаване на заповедта за изпълнение и в законоустановения срок длъжникът се е възползвал от правото си да подаде възражение срещу така издадената заповед, в което са изложени аргументи, че вземането не се дължи и е представена вноска бележка за платена сума в размер на 469,45 лева. Ищецът е признал плащането в размер на общо 469,45 лв. и твърди, че то погасява част от главните вземания в размер на общо 384,93 лв. и съдебно – деловодните разноски в заповедното производство (в размер на 84.52лв.). Посочено е, че вследствие направеното частично плащане е останала дължима сумата от 996,40 лв., представляваща остатък от присъденото вземане в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1840/2024 г. на БРС, установяването дължимостта на която се цели в настоящото производство. Претендират се направените разноски. Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е депозиран писмен отговор от ответника. Същият не изпраща представител в съдебно заседание, не изразява становище по молбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 791 / 2023 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В указания срок на основание чл. 415, т. 2 ГПК, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Бургаски районен съд намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

От представените с исковата молба доказателства може да се направи обосновано предположение за това, че страните са били в облигационни правоотношения, по които ищецът като изправна страна е изпълнил задължението си по договора за мобилни услуги.

Направено е и частично плащане на вземанията, в размер на 469.45 лв., което ищецът е отнесъл за погасяване на част от главните вземания (от които 145.51 лв. главница и 239.42 лв. неустойка), както и начислените разноски по заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1840/2024г. на БРС (от 84.52лв.). В останалата част по делото липсват данни за погасяване 2 на задълженията. Ето защо, съдът намира, че от представените доказателства може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявения иск за плащане на сумата от общо 996.40 лв. – сборна главница и неустойка и сумата от 344.66 лв. – лихви за забава.

С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в настоящото производство, а именно сумата от 115.48 лв., представляващи заплатена държавна такса, както 100 лв. – определено от съда юрисконсултско възнаграждение. В останалата част искането за присъждане на разноски е неоснователно, предвид ниската правна и фактическа сложност на спора, както и поради направеното признание от страна на ищеца, че е получил присъдените разноски по ч.гр.д.№ 1840/2024 г. на БРС, в размер на общо 84.52лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. С., ЕГН **********, с адрес:

........................................, че в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и адрес на управление: ................................., представлявано от А. В. Д. и М. М., съществува вземане в размер на сумата от сумата от общо 996,40 лв. - задължение за периода от 25.06.2021г. до 25.01.2022г. по договор 504822957 със системен партиден номер .........................., от които: сумата 323,94 лв., представляващи неизплатено задължение за потребление на услуги, сумата от 672,46 лв. - неустойка за неизпълнение на договора, както и сумата от 344,66 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1381.33лв., представляваща сборна главница по издадена заповед за изпълнение, за периода от 26.07.2021 г. до 20.03.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата от 1381.33 лв., считано от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издаден . заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по приложено ч. гр.д. № 1840/2024 г. на БРС.

ОСЪЖДА И. М. С., ЕГН **********, с адрес: ........................................, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и адрес на управление:

................................., представлявано от А. В. Д. и М. М., сумата от 215.48 лв. (двеста и петнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) представляващи направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3