Определение № 125 от 27.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 26.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500058 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК .

Постъпила е въззивна частна жалба от Е. П. Д. чрез пълномощника му адвокат П. К. от САК против определение № 694/28.11.2023 г. по в.гр.д. № 398/2023 г. по описа на ОС Габрово, с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима на жалбата му № 15972/06.10.2023 г., с която се иска отмяна на действията на ЧСИ З. В., рег. № 734 на КЧСИ по изп. дело № 20237340400318 по описа на същата, изразяващи се в отказ да освободи имот от изпълнение и отказ да вдигне възбраната върху имота и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил, че се обжалва именно отказът на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело по отношение на конкретен имот на длъжника. Твърди се, че в жалбата е възпроизведено резолюцията на ЧСИ, но съдът следва да държи сметка в какво се е изразявало искането към ЧСИ, по което се е произнесъл и в конкретния случай длъжникът е искал от ЧСИ да прекрати/приключи принунудителното изпълнение върху имота, предмет на публична продан и същото предопределя предмета на спора. С жалбата е представена квитанция за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВтАС.

Постъпил е отговор от ответника по частната жалба „Банка ДСК“ ЕАД, 1 гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Д. Й., с който се оспорва допустимостта и алтернативно основателността на частната жалба и се излагат доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, но за да е допустимо това обжалване е необходимо действието да е реално извършено. Твърди се, че в изпълнителното производство се извършва нова публична продан при условията на чл. 494 ал. 2 пр. последно от ГПК, поради което жалбата е безпредметна и се явява подадена срещу неизвършено действие. Твърди се, че в изпълнителното производство се извършва публична продан на ипотекиран недвижим имот на длъжника, а проведената публична продан през периода 27.08.2023 г. – 27.09.2023 г. е завършила неуспешно. Моли се въззивният съд да потвърди обжалваното определение, като присъди в полза на ответника по жалбата направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение. Представя се нотариално заверено юрисконсултско пълномощно.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната частна жалба е подадена на 08.12.2023 г. в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното определение за да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото ОС Габрово е приел, че предмет на жалбата са постановените откази на ЧСИ да освободи имота от изпълнение и да вдигне възбраната върху него. Приел е, че се обжалва насочването на изпълнението върху имот на длъжника, за който не се твърди да е несеквестируем, както и че обжалваните действия на ЧСИ не са сред изрично посочените в нормата на чл. 453 ал. 2 от ГПК, които подлежат на обжалване.

Приел, че отказът ЧСИ да приложи нормата на чл. 494 ал. 2, предл. последно от ГПК не подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, тъй като ЧСИ не е постановил отказ да се прекрати принудителното изпълнение на някое от основанията по чл. 433 от ГПК, който да подлежи на обжалване.

2

Въззивният съд приема, че определението на ОС Габрово е валидно, но неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Изпълнително дело № 20237340400318 по описа на ЧСИ З. В., рег. № 734 при КЧСИ и район на действие ОС Габрово е образувано на 04.04.2023 г. против длъжника Е. П. Д. след изпращането му за продължаване на изпълнителните действия по искане на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, гр.

София от ЧСИ И. И., рег. № 735 при КЧСИ и район на действие ОС Габрово, пред който е било образувано като изпълнително дело № 201737350400043.

Установява се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист /ИЛ/, издаден по ч.гр. д. № 346/2011 г. на РС Севлиево в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София против длъжника Е. П. Д..

Установява се от представените по изпълнителното дело нотариален акт и справки за извършените вписвания в АВ, че с договор за учредяване на договорна ипотека от 05.03.2008 г. длъжникът Е. П. Д. лично и в качеството на ЕТ „Елдород – Е. Д.“, гр. Севлиево е учредил в полза на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София ипотека върху недвижим имот в гр. Севлиево с площ 600 кв.м., находящ се в м. „Скъсаното“, ведно с построената в същия триетажна сграда, като както и че ипотеката е подновена на 13.02.2018 г..

Установява се, че по изпълнително дело №201737350400043 по описа на ЧСИ И. И. са насрочвани множество публични продани на ипотекирания имот през периода 2017 г. - 2023 г., обявени за нестанали, последната от които през периода 20.01.2023 г. – 20.02.2023 г., при начална цена в размер на 160 000 лв..

Установява се, че по изпълнителното дело № 20237340400318 по описа на ЧСИ З. В. е проведена публична продан на ипотекирания имот през периода 27.08.2023 г. - 27.09.2023 г. при първоначална цена в размер на 144 000 лв., представляваща 90 % от цената при проданта, проведена през 20.01.2023 г. – 20.02.2023 г., която също е обявена от ЧСИ З. В. за нестанала с протокол от 28.09.2023 г..

Установява се, че на 18.09.2023 г. длъжникът Е. П. чрез пълномощника си адвокат П. К. от САК е поискал от ЧСИ З. В. да приложи разпоредбата на чл. 494 ал. 2 изр. последно от ГПК, да прекрати, респ. да приключи принудителното изпълнение във връзка с недвижимия имот, предмет на нестаналата публична продан, да освободи имота от изпълнение и да вдигне 3 наложената възбрана върху имота. Изложени са доводи в тази насока.

Установява се, че с постановление от 18.09.2023 г. ЧСИ З. В. се е произнесла по молбата на длъжника като е отказала да освободи недвижимия имот от изпълнение и да вдигне наложената възбрана, както и че на същата дата постановлението е изпратено на длъжника с указания, че може да го обжалва по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

Установява се, че на 06.10.2023 г. по изпълнителното дело е подадена жалба от длъжника, с която обжалва действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ, връчен му на 02.10.2023 г. да освободи имота и да вдигне наложената възбрана по искане на длъжника за приключване/прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 494 ал. 2 изр. последно от ГПК, да освободи имота и да вдигне на наложената възбрана. Според жалбоподателя имотът е бил предмет на множество проведени публични продани, извършени от друг ЧСИ, при които са допускани нарушения, които не могат да бъдат санирани, поради което счита, че следва да се преустанови принудителното изпълнение върху имота. С жалбата се претендират разноски.

В срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение на жалбата от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, с което се оспорва основателността на същата. Във възражението се посочва, че Банката е упражнила правото си да подаде молба в едноседмичния срок по чл. 494 ал. 2 от ГПК за насрочване на нова публична продан на имота, поради което искането на длъжника да се прекрати изпълнителното производство е неоснователно, а постановеният отказ на ЧСИ да прекрати производството по отношение на имота е правилен и законосъобразен. Поддържа се, че длъжникът дължи на Банката парични суми поради неизпълнение на задълженията си по договори за банкови кредити от 26.04.2005 г. и 05.03.2008 г. и задълженията на кредитополучателя и по двата договора за кредит са обезпечени с ипотека върху недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение. Счита се, че не са налице основанията на чл. 433 ал. 1 т. 5 от ГПК с оглед обстоятелството, че Банката е упражнила своевременно правата си по чл. 494 ал. 2 от ГПК. С възражението са представени писмени доказателства.

От мотивите на ЧСИ, депозирани по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се 4 установява, че жалбата е допустима като подадена по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК срещу негов отказ да прекрати изпълнителното производство, но е неоснователна. Според ЧСИ не са налице основанията на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК по отношение на образуваното пред него дело. Посочва, че по отношение на имота е извършена първа публична продан преди да поеме изпълнителното дело по изпълнителното дело при друг ЧСИ и по молба на взискателя е провел втора публична продан на имота през периода 27.08.2023 г. - 27.09.2023 г. при първоначална цена в размер на 90 % от цената при първата продан. Посочва, че поради липса на купувачи е обявил проданта за несъстояла се. Заключава, че не са налице основанията на чл. 494 ал. 2 от ГПК, поради което е постановил отказ да прекрати изпълнителното дело по отношение на имота, да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана.

При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд намира намира, че макар и бланкетно оплакването във въззивната жалба за незаконосъобраност на атакувания съдебен акт е основателно.

С определението си ОС Габрово се произнесъл по допустимостта на жалбата против действия на ЧСИ без да съобрази исканията на длъжника към ЧСИ, по които същият е постановил отказ, поради което крайният извод на ОС Габрово за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбата не може да бъде споделен от апелативния съд.

Установява се от съдържанието на жалбата, че се иска отмяна на отказа на ЧСИ от 18.09.2023 г., с който същият се е произнесъл по искането на длъжника да прекрати изпълнителното производство, да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана върху него, т.е. жалбата е депозирана против отказ на ЧСИ да прекрати или приключи изпълнителното производство и като последица от това да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана върху него, което действие на ЧСИ е от кръга на посочените в чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

Като не е съобразил предмета на жалбата ОС Габрово е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по жалбата на длъжника.

С оглед характера на производството въззивният съд приема, че в 5 същото не следва да се присъждат разноски по реда на чл. 78 от ГПК.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 278 от ГПК определение № 694/28.11.2023 г. по в.гр.д. № 398/2023 г. на ОС Габрово и ВРЪЩА делото на Окръжен Габрово за произнасяне по искането, с което е надлежно сезиран с жалбата на длъжника Е. П. Д. по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК против отказа на ЧСИ З. В., рег.

№ 734 при КЧСИ и район на действие ОС Габрово по изпълнително дело № 20237340400318 по описа на същата, обективиран в постановление от 18.09.2023 г. да приключи или прекрати изпълнителното производство и като последица от това да освободи имота от изпълнение и да вдигне наложената възбрана върху него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6