Решение № 169 от 28.11.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. В. 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20231300500334 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК, по въззивни жалби на страните по делото срещу решение №502/09.11.2022 г. по гр.д.№877 от 2021 г. по описа на Районен съд-В..

С решение №502/09.11.2022 г. по гр.д.№877 от 2021 г. по описа на Районен съд-В. е признато за установено по отношение на ответника С. И. Ж., с ЕГН ********** и адрес: гр.

В., че дължи на ищеца „Т. Б. А. Б.” ЕАД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр. С. сумата от 3469.80 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 7001017447 от 29.07.2019 г., ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2312/2020 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер на главницата от 5973.05 лева, както и исковете за заплащане на сумите от 1055.30 лева - договорна лихва за периода от 05.04.2020 г. до 27.10.2020г. и 329.20 лева - обезщетение за забава за периода от 05.04.2020 г. до 16.11.2020 г., като неоснователни.

Със същото решение е оставено без уважение възражението за прихващане на ответника С. И. Ж., с ЕГН ********** и същият е осъден да заплати на ищеца „Т. Б. А. Б.” ЕАД, с ЕИК. разноски по производството съобразно уважената част от иска в общ размер на 220.06 лева, както и сумата в общ размер на 149.32 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2312/2020 г. на ВРС.

1

Въззивната жалба с вх.№ 10440/07.12.2022 г. /по регистратурата на ВРС/ на ответницата С. И. Ж. от гр. В. е насочена срещу частта от решението, с която искът за съществуване на вземането на ищеца по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.чл.415, ал.1 вр. с чл.

417, ал. 1, т.2 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД е уважен за сумата от 3469.80 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 7001017447 от 29.07.2019 г., ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2312/2020 г. до изплащане на вземането. Съдържа оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага се, че с отговора на исковата молба е направила въражение за прихващане със суми, които ищецът дължал по Решение № 2084/09.08.2021 г. постановено по гр. д. № 44094/2020 г. на Софийски районен съд, което не било влязло в сила. Изразява несъгласие с извода на ВРС, че изискуемостта и ликвидността на вземането към ищеца по приложеното Решение № 2084/09.08.2021 г. постановено по гр. д. № 44094/2020 г. на Софийски районен съд не било доказано. В тази насока излага, че изготвения по делото доклад от ВРС нямал съдържанието по чл. 146 от ГПК и не съдържал правна квалификация на направеното от нея възражение и не разпределил доказателствената тежест по възражението. Излага се, че решението на СРС не е влязло в сила, поради обжалване пред СГС, за което било образувано въззивно производство по в. гр. дело № 20221100502514, Възз. III - Б състав на Софийски градски съд, което не било приключило.

Моли Съда да отмени решението на ВРС в обжалваната част, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен, поради погасяването му чрез прихващане. Претендира разноски по производството.

Въззивната жалба с вх.№ 10954/16.12.2022 г. /по регистратурата на ВРС/ на ищеца „Т. Б. А. Б.” ЕАД, с ЕИК . е насочена срещу частта от решението, с която исковете за съществуване на вземането му по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.чл.415, ал.1, вр. с чл. 417, ал. 1, т.2 от ГПК, във връзка чл. 79 и 86 от ЗЗД, са отхвърлени за следните суми: за горницата над уважената сума от 3469.80 лева до

5973,05 лв. - главница, 1055,30 лв. договорна лихва за периода от 05.04.2020 г. до 27.10.2020 г., 329,20 лв.- обезщетение за забава за периода 05.04.2020 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2020 г. – датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Съдържа оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения: неправилен и необоснован извод на съда, че процесния договор за кредит бил недйствителен, поради изготвянето му с шрифт по-малък от 12; заключението по СТЕ не било обективно, доколкото било изготвено на база ксерокопия на договора за кредит, а не върху оригинала, поради което не би могло да се 2 прецени дали са спазени законовите изисквания относно вида и размера на шрифта. Според въззивника по делото не било доказано, че шрифта на договора бил по-малък от 12, доколкото при изследването на ксерокопие и прехвърляне в различни програми се променял мащаба на текста, за разлика от оригинала. Излага се още, че изписването на текста с помалък шрифт на ксерокопие, не е достатъчно да се обоснове извод за наличие на предпоставките на чл. 22 ЗПК.

Въззивното дружество моли Съда да отмени решението на ВРС в обжалваната част, вместо което да постанови друго, с което да уважи исковете в пълния предявен размер.

Прави доказателствено искане за допускане на нова СТЕ по която вещото лице да даде заключение за използвания размер на шрифта на оригинала на хартиения носител на процесния договора за потребителски кредит № 7001017447/29.07.2019г. Претендира разноски по производството.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна.

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явяват се процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

РС-В. е бил сезиран с искова молба от „Т. Б. А. Б.” ЕАД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.чл.415, ал.1, вр. с чл. 417, ал.

1, т.2 от ГПК, във връзка чл. 79 и 86 от ЗЗД против С. И. Ж. за установяване съществуването на вземането му от ответника по Договор за потребителски кредит № 7001017447 от 29.07.2019 г. в общ размер на 7357.55 лв./ след намаляване от ищеца на претендираната главница със сумата от 974.39 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска, с молба вх. № 1683/23.07.2021 г./, от които 5973.05 главница, 1055.30 лева договорна лихва за периода от 05.04.2020 г. до

27.10.2020 г., 329.20 лева - обезщетение за забава за периода от 05.04.2020 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва считана от подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Претендирани са разноски за производството по делото, както и по заповедното производство.

Обстоятелствата, на които се основават предявените искове, са: ответникът е неизправна страна по сключен с ищеца на 29.07.2019 г. Договор за потребителски кредит № 3

7001017447. Съгласно договора ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 9094.28 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 7000 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 974.39 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която сума се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка на Потребителя. В случая, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Посочва се, че ответницата е пожелала да сключи застраховка „Живот” в размер на 554.40 лв. и застраховка „Безработица” в размер на 565.49 лв. (Приложение 5). Съгласно приложеното заявление за рефинансиране на задължение от ответницата (Приложение 10), с част от средствата тя е пожелала да рефинансира задължение по договор № ********** в размер на 533.00 лв. и задължение по договор № 7000904549 в размер на 953.20 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлиза на 12034.95 лв., която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски 23 по 501.46 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 501.37 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 28.49 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че ответницата е преустановила плащанията по договора, съгласно погасителния план, считано от 5.04.2020 г. за повече от три месечни вноски, като не погасила вноски с падежи - 05.04.2020 г., 05.05.2020 г. и 05.06.2020г.

Излага се, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Посочено е още, че поради неизпълнение от страна на ответника, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по силата на което му е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и че ответницата е възразила срещу заповедта. Излага се, че към дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (01.12.2020 г.), задължението на С. И. Ж. към „Т. Б. А. Б. ЕАД, по Договора, е било в размер на 8002.74 лв. (6947.44 лв. главница и 1055.30 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит се сочи, че ответницата дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 16.11.2020 г. е било в размер на 329.20 лв.

С молба вх. № 1683/23.07.2021 г./по регистратурата на ВРС/ ищецът е намалил размера на претендираната главница със сумата от 974.39 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска.

В срока по 131 от ГПК от ответната страна, чрез адв.-пълномощника си И.Д., е 4 постъпил отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Наведени са възражения за недействителност на процесния договор за кредит, на основание чл. 22 и чл.23 от ЗПК от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т, 10 и т. 11 от ЗПК: сключеният договор за кредит бил съставен със шрифт по - малък от 12 /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/; клаузата на чл.10 от договора, посочваща ГПР: 48,34 % не била в съответствие с чл. 19 и сл. от ЗПК, Приложение № 1 към ЗПК и счита същата за нищожна, на осн. чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 от ЗЗП, както и на осн. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона ; договорът не съдържал погасителен план със съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

В отговора на исковата молба ответница е направила правопогасяващо възражение за прихващане между основателно дължимите суми от нея към „Т. Б. А. Б.” ЕАД със сумите, които „Т. Б. А. Б. ЕАД дължи, следните суми: сумата от 466.89 лева, представляваща сума, с която банката се е обогатила неоснователно, като получена въз основа на нищожна клауза, и сумата от 6 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради неизпълнение на задълженията на банката по договора за кредит, като посочва, че сумите били установени със съдебно решение.

В тази връзка посочва, че с Решение № 2084/09.08.2021 г. постановено по гр. д. № 44094/2020 г. на Софийски районен съд, е признато за установено в отношенията между нея и „Т. Б. А. Б. ЕАД по Договор за кредит № 7001017447/29.07.2019 г., че клаузата Еднократна такса оценка на риска в размер на 974.39 лв., уговорена в чл. 7.1. от Договора за кредит е нищожна, съответно „Т. Б. А. Б.” ЕАД е осъдено да заплати следните суми, ведно със законната лихва: сумата от 466.89 лева, представляваща сума, с която банката се е обогатила неоснователно, като получена въз основа на нищожна клауза и сумата от 3 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради неизпълнение на задълженията на банката по договора за кредит. Ответницата изрично е посочила, че решението на СРС е обжалвано от всяка от страните и не е влязло в сила.