Решение № 568 от 05.12.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

04.12.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав на ШЕСТИ НОЕМВРИ две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

Секретар: А.Д.

Прокурор: …………………………. като разгледа докладваното от съдията

ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д. № 681 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1439/24.07.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 1281/2019 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР, ОД на

МВР-Плевен, ЕИК ****, адрес: гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3, представлявано от К.Н., да заплати на И.Т.И.,

ЕГН **********,***, сумата 1147.40 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 27.02.2019г. до окончателното ѝ заплащане.

Осъдил е на основание чл.86 от ЗЗД, ОД на МВР-Плевен, ЕИК ****, адрес: гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3, представлявано от К.Н., да заплати на И.Т.И., ЕГН **********,***, сумата от 186.38лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1147.40 лв., за периода от 01.04.2016 г. до 27.02.2019г.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОД на МВР-Плевен, ЕИК ****, адрес: гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3, представлявано от К.Н., да заплати на И.Т.И., ЕГН **********,***, направени по делото разноски в размер на 540.00 лв.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ОД на МВР-Плевен, ЕИК ****, адрес: гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3, представлявано от К.Н., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 100.00 лв.

Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – гр. Плевен чрез пълномощника – юрк. П.Ф.. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че положения от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За процесния период 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези специални за МВР наредби липсва текст, който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Отмяната на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, т.е. считан от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана Наредба № 8121з-779/02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/2014 г., но само за 4 дни, а съдът е мотивирал изцяло своите изводи за целия процесен период на разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата. Този извод на съда е необоснован и немотивиран. Неправилно Районният съд е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е преминал към приложение на разпоредбите на НСОРЗ. Съгласно разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да полагат по 8 часа нощен труд на смяна, следователно, коефициент 1,143 не може да се приложи за тях, като се получава съотношението 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, което е равно на 1. В този случай ОД на МВР – Плевен своевременно е заплатило всеки положен от ищеца час нощен труд, като за нощния труд е дадено и допълнително възнаграждение от 0,25 лв./час. По делото не са събрани доказателства, че ищецът е работил на рамките на установеното за него работно време по график и следователно, не може да се иска заплащане на извънреден труд с 50% увеличение. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло постановеното решение на Плевенски районен съд, като неправилно и необосновано.

В съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника прави алтернативно искане, в случай, че съдът прецени, че гражданското законодателство следва да бъде приложено, да вземе предвид разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й в ДВ № 41/2017 г., съгласно която за периода 01.01.2018 – 17.07.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен, тъй като в този период трудът, който се е отчитал сумарно не следва да се трансформират нощните часове, положени от ищеца в дневни, със съответен коефициент, като моли Окръжния съд, първоинстанционното решение бъде отменено за главница в размер на 206,60 лв. и лихва в размер 16,40 лв.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от И.Т.И. чрез защитника му – адв.

В.П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Въззиваемият излага подробни доводи в насока, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време на министъра на вътрешните работи /в сила от 02.08.2016 г./, като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходно действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., но в размер от 0,143, като е отпаднал с приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007 г./, в която е предвидено в чл.9 ал.2 от същата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В случая, по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба. В противен случай, служителите на МВР биха се поставили в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения. Твърдението на ответника, че в ЗМВР е установено полагане на нощен труд в рамките на 8 часа или коефициента е 1,00, а не 1,143 и в този смисъл КТ е неприложим, е опит за интерпретация волята на законодателя. Никъде в разпоредбата на чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР не е указана нормалната продължителност на нощния труд, напротив – въведена е възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22,00 часа и 06,00 часа.

Няма конкретна правна норма в ЗМВР, указваща що е то нормална продължителност на нощния труд, полаган от служители на МВР. Правилно първоинстанционният съд е приел, че се прилагат едновременно двете разпоредби – за превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 на основание чл.9 ал.2 от НСОРЗ и разпоредбата на чл.8 от НСОРЗ – за всеки отработен час труд между 22,00 часа и 06,00 часа се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд не по-малък от 0,25 лв. Правилно съдът е приел, че за процесния период И.И. е положил 1244 часа нощен труд за времето от 22,00 часа до 06,00 часа и съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, след превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 се получават 1421,89 часа, разликата от приравнените часове нощен труд, неплатен от ответника е 177,89 часа. Въззиваемият моли Окръжния съд, да остави в сила обжалваното решение на ПРС, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно по делото е че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността Младши автоконтрольор при РУ гр. Д.Митрополия, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият

– ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?

Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.

За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.

/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.