Решение № 4800 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4800 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20261100506308 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Ю. Д. Г. – длъжник по изпълнително дело № 20267900400987 по описа на частен съдебен изпълнител Р.В. , с рег. № 790 по описа на КЧСИ, срещу постановление от 17.04.2026г., с което е оставено без уважение искането за намаляване размера на адвокатско възнаграждение на взискателя.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт.

Излага, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е прекомерен, при съобразяване на извършените от процесуалния представител действия в изпълнителното производство, изразяващи се в подаването на молба за образуване. Освен това вземането било изплатено в срока за доброволно изпълнение. По тези съображения е направено искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 102, 25 евро, с левова равностойност от 200 лева.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Г.Х.Н. не е взела статновище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени 1 съображения.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20267900400987 по описа на частен съдебен изпълнител Р.В., с рег. № 790 по описа на КЧСИ е образувано въз основа на молба от Г.Х.Н. Ю. Д. Г., за принудително събиране на присъдените по гр.д. № 15/2025г. по описа на СОС, в полза на взискателя суми. Молбата е депозирана чрез надлежно упълномощен процесуален представител, като към същата е представено пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. Направено е искане за образуване на изпълнително производство за събиране на присъдените суми, както и за налагане на запор върху вземанията на длъжника от трудово възнаграждение и пенсия.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 15.04.2026г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на 1 422, 10 евро, включваща освен присъдените с издадения изпълнителен лист суми, така и такси от ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 300 евро. Едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, органът по принудително изпълнение е наложил запор върху вземанията на длъжника от трудово възнаграждение и по банкови сметки, като е изпратил на 07.04.2026г. запорно съибщение до Център да спешна медицинска помощ и до „Банка ДСК” АД. В изпълнение на наложения запор третото задължено лице „Банка ДСК” АД е превело по сметка на съдебния изпълнител на 29.04.2026г. сумата от 479, 10 евро, а на 05.05.2026г. е заплатен остатъкът от дълга. На 17.04.2026г. по делото е постъпило възражение от длъжника за прекомерност на приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско възнаграждение.

Направено е искане за намаляването му до размер на сумата от 102, 26 евро. С обжалваното постановление от 17.04.2026г., получено от длъжника на 25.05.2026г., съдебният изпълнител е отхвърлил възражението.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на 2 обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро за процесуално представителство в производството. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника от трудово възнаграждение и пенсия. Запорът е наложен на 15.04.2026г. и изпълнен от третото задължено лице на 29.04.2026г.

/т.е. в срока за доброволно изпълнение/, като сумата, предмет на принудително изпълнение, е преведена по сметка на съдебния изпълнител.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, подадена в срока за доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. Обстоятелството, че в случая длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, а дължимите суми са преведени въз основа на реализиран запор върху вземанията му по банкови сметки, не обуславя извод, че в полза на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията. И това е така, тъй като третото задължено лице е изпълнило запора, преди да е изтекъл срокът на длъжника за доброволно изпълнение, поради което доброволното плащане от страна на самия длъжник е станало безпредметно, т.е. длъжникът е 3 бил лишен от възможността да заплати в срока за доброволно изпълнение.

Поради това в случая развитието на изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение. Ето защо няма основание в негова тежест да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, доколкото предприемането на такива в срока за доброволно изпълнение не е било нужно. Длъжникът следва да отговаря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя без необходимост. Няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането няма да бъдат извършвани. В случая по делото не са извършвани изпълнителни действия, освен изпращането на запорно съобщение едновременно с поканата за доброволно изпълнение, което действие е довело до събиране на сумата, но доколкото това е станало в срока за доброволно изпълнение, това плащане следва да се третира като равнозначно на доброволното по изложените по-горе съображения.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания. Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

За определяне на дължимите разноски за образуване на изпълнителното 4 дело, съдът съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, с което е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) сочи на извод, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК , съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатското възнаграждение (така и определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК). Критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение са действителната правна и фактическа сложност на делото , вида на спора, защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа, като се определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението, т.е. адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. Това разрешение е приложимо и за адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство, в което съдът се произнася по жалба на длъжника срещу размера на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя, съдържаща искане за намаляването му поради прекомерност.

5

В настоящия случай извършените от процесуалния представител на взискателя действия са в минимален обем – подаден а молба за образуване на изпълнително дело с посочен конкретен изпълнителен способ. Ето защо първоначално платеният и присъединен за събиране адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 300 евро не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на положения от адвоката труд. По тези съображения се налага извод, че искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 102, 26 евро /с левова равностойност от 200 лева/ е основателно и следва да бъде уважено.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото р ешение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Ю. Д. Г. постановление за разноски от 17.04.2026г. по изпълнително дело № 20267900400987 по описа на частен съдебен изпълнител Р.В., с рег. № 790 по описа на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 102, 26 евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20267900400987 по описа на частен съдебен изпълнител Р.В., с рег. № 790 по описа на КЧСИ, дължимо от Ю. Д. Г., от 300 евро и определя размер от 102, 26 евро.

Разпечатката съдържа 38 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/180aa27f-6165-485a-a96c-40b5abe2a5c5