Решение № 85 от 16.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Кърджали, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101181 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Ч. и И.Г. изпълнителни директори, срещу Ф. М. М., ЕГН **********, с адрес:

********** за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 5 000 лв., частично предявена от целия размер на претенцията от *****, представляваща регресно вземане по щета ********** ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

В исковата молба се твърди, че на **********, водачът на МПС марка „*****“ модел „*****“ с рег. ***** - Ф. М. М. се движил по *****, като на пешеходна пътека тип „Зебра“ не пропуснал пресичащата пешеходка З. М., в резултат на което по негова вина реализирал пътнотранспортно произшествие и причинил телесни увреждания на г-жа М.. Посочва се, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие, водачът на автомобила напуснал мястото без да сигнализира органите на МВР и да изчака тяхното пристигане.

Във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие на виновният водач е бил съставен АУАН и Наказателно постановление за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, както и на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.

В последствие доколкото в хода на образуваното досъдебно производство по описа на РУ Кърджали е било установено, че на пострадалата 1

З. М. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на гръден прешлен Тх8 със стеснение на гръбначния канал, с решение от ***** по АНД *****. по описа на Адм. съд К. наказателното постановление е било отменено, а срещу виновният водач Ф. М. е било образувано НОХД *** по описа на PC-К. за извършено престъпление по чл.

343, ал. З, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като с влязла в сила присъда ***г. подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатите обвинения.

Отбелязва, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за управлявания от виновния водач автомобил марка „*****“ модел „*****“ с per. ***** е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност", сключена в ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ полица № ***** В тази връзка пред застрахователното дружество е била предявена претенция от пострадалата З. В. М. за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, въз основа на която е била образувана щета *****. След представяне на необходимите документи и решение на застрахователна експертна комисия, е бил изготвен доклад по щета и е било определено застрахователно обезщетение в размер на *****. В тази връзка между застрахователното дружество и пострадалата е била постигната спогодба за изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета в посочения размер и същото е било изплатено на упълномощен от З. М. представител - адв. И.Б., с платежно нареждане от ***** Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 500, ал. 1, т. З от КЗ, до ф.м.м. е била изпратена регресна покана за заплащане на сумата в размер на *****, която до настоящия момент не е била заплатена.

Представя под опис писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира за направените по делото разноски.

В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от Ф. М.

М., с който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба, като твърди, че те не отговарят на действителното фактическо положение.

Заявява, че не е напускал местопроизшествието, а отстоява, че е помогнал на З. М., като й предложил да я транспортира до ********** за преглед. Сочи, че тя категорично му е отказала като заявила, че е добре и не е необходимо да посети лечебно заведение. Изяснява, че е останал на място повече от десет минути, за да бъде близо до нея, след което се качил на МПС и потеглил, към съпругата си, която се намирала в района на ***.

Категорично заявява, че не е имал намерение да напуска местопроизшествието, нито да се укрива.

Отбелязва, че по време на ПТП управляваното от него МПС е имало валидна задължителна застраховка „ГО“, в ищцовото дружество.

Намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността 2 му, още повече предвид факта, че не е бил страна в подписаната между пълномощника на З. М. и застрахователното дружество спогодба от ***** за изплащане на обезщетение в размер на ***** лева за причинените й неимуществени вреди.

Оспорва изцяло предявената претенция, поради което моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД е процесуално допустим, доколкото е предявен пред компетентен да го разгледа съд, от и срещу страна с надлежна процесуална легитимация. Съгласно цитираната разпоредба, освен в случаите по чл. 433, т.

1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

От представените по делото писмени доказателства, както и от приложеното по делото наказателно производство, се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД *** Ф. М. М. е признат за виновен в това, че на **********, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. *****, нарушил правилата за движение - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З. В. М. от***, изразяваща се в компресионно счупване на гръден прешлен 8 /Тх8/ със стеснение на гръбначния канал, довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека М 8.1 /тип зебра/, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.„а“, вр. ал. 1, б.„б“, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. От приложените към делото протоколи за ПТП с пострадали лица и схема към същия, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, се установява, че ПТП е настъпило на *****., на *****, до старата поликлиника, като местопроизшествието не е било запазено.

3

Не е спорно между страните и от приложените към исковата молба копия от документи по застрахователна претенция е видно, че на *****, З. В.

М. е предявила претенции за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени при ПТП на *****, причинено по вина на ответника. От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е имало действащ договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, за лек автомобил с рег. ***** сключен с ответното застрахователно дружество. Между пострадалото при ПТП лице и ищеца, в качеството на застраховател на гражданската отговорност на деликвента, е била сключена спогодба от *** по силата на което, чрез взаимни отстъпки, застрахователят се е задължил да заплати на пострадалата обезщетение за причинените от посоченото по горе ПТП неимуществени вреди в размер на ***** С приложеното по делото платежно нареждане от ***** застрахователят е изплатил на З. В. М., чрез пълномощника й адв. И.Б. сумата в размер на ***** Според приложената по делото регресна покана и връчена лично на Ф. М. М. на ***** последният бил поканен доброволно в 10дневен срок да възстанови сумата в размер на *****, на осн. чл. 500 от КЗ.

Плащане не е постъпило в дадения от ищеца срок, нито до завеждане на иска или в хода на делото.

От показанията на разпитания по делото свидетел З. В. М. се установява, че след процесното ПТП ответникът Ф. М. М. й е помогнал да седне на пейка и й предложил да я закара до Бърза помощ, но свидетелката казала да изчака малко, тъй като не била сигурна в какво състояние се намира и след около 5 минути ответникът си е тръгнал, без да казва нищо, тъй като според свидетелката същият е останал с впечатлението, че тя е добре.

От приобщения като доказателство протокол за разпит на свидетеля Ф.

М. М. (на стр. 61 от том I по ***** по описа на РУ-К.) се установява, че същият не е уведомил полицията във връзка със случилото се ПТП, за което бил съветван и от съпругата му, нито е останал на място до пристигане на полицаи. Същите обстоятелства се установяват и протокола за разпит на Ф. М.

М. като обвиняем (на стр. 51 от том II по ***** по описа на РУ-К. ).

Документа обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в наказателно производство, има доказателствена сила срещу подписалия го, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти.

Документът в качеството му на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В този случай изявлението има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. Такава е и константната практика постановена по реда на чл. 290 ГПК, намерила израз в Решение № 170 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2016 г., III г. о., ГК.

На следващо място видно от протокол ***** от проведеното съдебно заседание по НОХД ***** Ф. М. М., като подсъдим е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като в последния (на стр. 2-ра) от фактическа страна е прието, че същият „като участник в ПТП не е 4 уведомил компетентните органи – Пътна полиция при ОД на МВР – К., както и не останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на Пътна полиция“, което следва да се цени отново съобразявайки посочената практика на ВКС.

Ответникът е признат за виновен с влязъл в законна сила съдебен акт в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл.

342, ал. 1 НК - Присъда по НОХД ***** – при управление на МПС да е нарушил правилата за движение по пътищата, като е причинил средна телесна повреда на пострадалата.

Влязлата в сила Присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Т. е. обстоятелствата, че ответникът е извършил деянието по описания начин, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ - Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Ответникът е напуснал мястото на ПТП, преди идването на органите на МВР, което обстоятелство, както се посочи по-горе, се приема за извънсъдебно признание от страна на ответника, направено в приобщеното по делото ***** по описа на РУ-К..