Решение № 19 от 03.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр.

София 03.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора Чавдар Ангелов като разгледа докладваното от съдията Алексиева гр. дело № 8721 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от К.Я.К. и Ю.И.М. срещу П. на Р.Б., с която са предявили активно, субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г.

ДВ/ от ЗОДОВ.

Ищците твърдят, че на 28.11.2010 г. им е повдигнато обвинение по чл.387, ал.1 от НК по ДП № СС328/2010 г. по описа на ОД на МВР Силистра, което впоследствие било преквалифицирано по чл.280, ал.2, т.5 във връзка с ал.1 от НК. По внесен обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 329/12 г. по описа на СпНС, производството по което приключило с отменена от ВКС по н.д. № 1264/13 г. оправдателна присъда, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

След връщане на делото било образувано н.о.х.д. № 159/14 г. по описа на СПнС, по което на 10.05.2014 г. е постановена оправдателна присъда, която по протест на ответника е отменена и делото върнато за ново разглеждане. Образувано било дело № 115/2015 г. по описа на СПнС, което приключило с присъда, с която К.К. отново бил признат за невиновен, но Ю.М. бил признат за виновен и осъден на условно наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 1000 лв. По подадени жалба и протест е образувано в.н.о.х.д. № 158/15 г., приключило с присъда, с която Ю.М. бил оправдан, а оправдателната присъда на К. потвърдена. С решение на ВКС по протест на П. това решение е оставено в сила и двамата ищци оправдани окончателно на 20.10.2016 г. Поддържа се, че репресията на държавата спрямо двамата ищци продължила шест години, през които спрямо тях освен наложената принудителна административна мярка и мерки за неотклонение „Подписка“, били предприемани действия свързани с разпити по и без повод.

Поддържа се, че акцията на П. имала широк обществен отзвук, същата била шумно „рекламирана“. Поддържа се, че всички съдебни заседания били провеждани в София, което налагало пътувания от Силистра до София и обратно за всичките 25 заседания. Твърди се, че вследствие на горното отношенията в семействата на двамата ищци постоянно били обтегнати, много приятели и познати се оттеглили от тях, социалните им контакти били сведени до минимум, изпитвали постоянен срам и страх. Ищецът К.К. получил диабет и хепертония и бил освидетелстван от ТЕЛК, бил отстранен от работа за срок от пет месеца и поради тази причина обстановката в семейството му била нетърпима, тъй като през този период нямал никакъв източник на доход.

Бил му отнет допуска за класифицирана информация, а след възстановяването му на работа бил преназначен на друга длъжност, отнета му била възможността да се развива професионално, бил командирован далеч от дома и семейството си. За Ю.М., който през това време работи като въоръжена охрана и след като не му било подновено разрешителното за носене на оръжие е бил пред уволнение. Твърди се, че в резултат на стреса от повдигнатото обвинение Ю.М. заболял от хипертония и получавал хипертонични кризи преди и след съдебните заседания. Твърди се, че за ищците представлявало голямо усилие да запазят семействата си, тъй като и двамата били пред развод със съпругите си. Твърди се, че задържането на двамата ищци станало много бързо обществено достояние и рефлектирало върху техните близки. Твърди се, че ищецът К. и съпругата му били принудени да преместят учебното заведение на сина си за учебната 2013/2014 г., тъй като същият търпял подигравки и обиди от съучениците си, включително и крайно негативно отношение от класния ръководител, който постоянно натяквал за това, че баща му е вършил престъпления като граничен полицай.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца К.Я.К. сумата от 30 000 лв., а на Ю.И.М. сумата от 25 000 лв., представляваща претърпените от тях неимуществени вреди и сумата от по 2000 лв. за всеки ищец-имуществени вреди, представляващи направени разходи за гориво за явяването им пред съответните съдебни инстанции в гр. София, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П. на РБ обвинение в извършване на тежко престъпление, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-20.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноските по делото, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П. на Р.Б. на 16.08.2017 г.

В законоустановения едномесечен срок на 12.09.2017 г. е постъпил отговор от ответника.

По същество оспорва претенциите на ищците за неимуществени вреди като недоказани по основание и размер.

Поддържа се, че ищците не представят доказателства в подкрепа на фактическите твърдения, както и за реално претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от обвиненията им. Твърди се липсата на доказателства за влошено здравословно състояние по причина на обвинението, както и за негативно отражение на воденото наказателно производство върху трудовите им правоотношения. Възразява срещу заявлението за рефлектиране на наказателното дело върху отношенията и членовете в семействата на ищците с твърдението, че същото е неотносимо към предмета на делото, има друг произход и причини и не може да ангажира отговорността на държавното обвинение. Оспорва претенциите по размер като изключително завишени.

В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендират разноски.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От акт за встъпване в длъжност се установява, че ищецът К.Я.К. на 15.05.2009 г. е назначен на длъжност старши полицай в Граничен контролно-пропускателен пункт ІІ степен-Силистра при ГПУ І степен Силистра. От приложената кадрова справка се установява, че ищецът е на работа в МВР от 15.11.1993 г.

От приобщеното към доказателствата по делото наказателно производство по н.о.х.д. № 115/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 20 състав се установява, че на 29.11.2010 г. ищецът К.Я.К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.387, ал.1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. С постановление от 07.03.2011 г. обвинението е променено, като на ищеца е предявено обвинение за извършени престъпления по чл.280, ал.2, т.5, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.26 от НК. Ищецът е призоваван и разпитван в качеството си на обвиняем многократно, съответно на 29.11.2010 г., 07.03.2011 г., 26.05.2011 г., 26.07.2011 г., 08.08.2011 г.,12.10.2011 г.

На 01.06.2011 г. е отнето разрешението на ищеца за достъп до класифицирана информация.

Със заповед с рег. № 31 от

28.11.2010 г. ищецът Ю.М. е задържан за срок от 24 часа и му е извършен личен обиск.

На 08.03.2011 г. ищецът Ю.И.М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.5, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.26 от НК, в съучастие с другия ищец и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Този ищец също е призоваван и разпитван в качеството му на обвиняем многократно съответно на 08.03.2011 г., когато е привлечен като обвиняем и му е предявено обвинение, както и на 27.05.2011 г., 08.08.2011 г.

От приложената кадрова справка се установява, че Ю.М. е на работа в МВР от 31.01.1986 г.

И на двамата ищци разследването е предявявано два пъти: съответно на Ю.И.М. на 27.07.2011 г. и 02.11.2011 г., а на К.Я.К. на 26.07.2011 г. и на 04.11.2011 г.

Производството по образуваното ДП

№ 328/2010 г. на ОД на МВР-Силистра е приключило на 16.11.2011 г. със заключително постановление на разследващия орган с мнение за предаване на съд на двамата обвиняеми.

На 30.12.2011 г. ответникът внесъл обвинителен акт против двамата ищци в РС-Силистра за извършени от тях в съучастие престъпления по чл.280, ал.2, т.5, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.26 от НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 1323/2011 г. по описа на Силистренския районен съд.

С разпореждане № 3 от 10.01.2012 г. съдебното производство по н.о.х.д. № 1323/2011 г. по описа на Силистренския районен съд е прекратено и делото изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура.

На 15.03.2012 г. е внесен обвинителен акт срещу двамата ищци в Специализирания съд, където е образувано н.о.х.д. № 329/2012 г. по описа на съда, 2 състав. По това дело са проведени пет съдебни заседания, на които са се явили и двамата подсъдими. Производството приключва с Присъда от 31.08.2012 г., с която двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

Присъдата е протестирана от ответника, въз основа на което е образувано в.н.о.х.д. № 243/2012 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. По делото са проведени две съдебни заседания. На първото на 14.02.2013 г. се е явил само ищеца К.Я. К.. Ищецът Ю.М. не се е явил. На заседанието от 12.03.2013 г. са се явили и двамата ищци.

С Решение № 13 от 12.04.2013 г. постановената на 31.08.2012 г. от първоинстанцонния съд е потвърдена.

Това решение е протестирано от ответника и е образувано к.н.о.х.д. № 1264/2013 г. по описа на ВКС, първо отделение, приключило с Решение № 412/28.10.2013 г. ВКС е отменил решението на Апелативния специализиран съд и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Пред ВКС е проведено едно открито съдебно заседание на 20.09.2013 г., на което двамата ищци не са се явили.

След връщане на делото на

Специализирания наказателен съд е образувано н.о.х.д. № 1391/2013 г. по описа на съда, 8 състав, съдебното производство по което е прекратено с разпореждане от 15.11.2013 г. и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно сезиране от ответника с ненадлежен обвинителен акт, изготвен от компетентен да стори това прокурор от СП.

На 27.01.2014 г. Специализираната прокуратура внася обвинителен акт срещу двамата ищци и е образувано н.о.х.д. № 159/2014 г. по описа на СНС, 8 състав.

На проведеното на 26.03.2014 г. открито съдебно заседание са се явили и двамата ищци. На 10.05.2014 г. отново е проведено открито съдебно заседание, на което са се явили и двамата подсъдими.

С присъда от същата дата двамата ищци отново са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

Ответникът отново протестирал оправдателната присъда, въз основа на което било образувано в.н.о.х.д. № 100/2014 г. по описа на Апелативния Специализиран наказателен съд.

В насроченото за 19.09.2014 г. открито съдебно заседание ищците не са се явили. Представлявани са от техния защитник.

С Решение № 34 от 13.01.2015 г. постановената присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СНС от стадия на съдебното заседание.

След връщане на делото на

21.01.2015 г. е образувано н.о.х.д № 115/2015 г. по описа на СНС, 15 състав. По това делото са проведени пет открити съдебни заседания, съответно на:

03.02.2015 г., 26.02.2015 г., 27.02.2015 г., 23.04.2015 г. и 26.06.2015 г., като ищците са се явили лично на всяко едно от заседанията.

С присъда от 26.06.2015 г. ищецът

К.Я.К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Ищецът Ю.М. е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, както и глоба в размер на 1000 лв.