Определение № 8737 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8737 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110137851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 500 лева, равняваща се на 766,94 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ............ от 20.06.2022 г., ведно със законната лихва за период от 08.11.2024 г. до изплащане на вземането; 348 лева, равняваща се на 177,93 евро, представляваща възнаградителна лихва за период от 21.07.2022 г. до 21.06.2023 г.; 282,13 лева, равняваща се на 144,25 евро, представляваща мораторна лихва за период от 22.06.2023 г. до 05.11.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 67312/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.11.2024 г.

Ищецът „Н..“ ООД твърди, че страните били обвързани от облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ............ от 20.06.2022 г., по силата на който на ответника И. Ю. И. била предоставена заемна сума в размер на 1500 лева. Сочи, че сумата по кредита е следвало да бъде върната чрез 12 анюитетни вноски в размер на 154 лева всяка, падежирали в периода 27.07.2022 г. – 21.06.2023 г., като същите са дължими ведно с договорна възнаградителна лихва при уговорен годишен лихвен процент от 40,39%, която за периода от 21.07.2022 г. до 21.06.2023 г. възлизала на 348 лева. Ответникът не изпълнил задължението си да върне предоставената му заемна сума по уговорения начин и срок, поради което и изпаднал в забава. По така изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Ю. И., чрез назначения по делото особен представител – адв. Т. П., е подал отговор на искова молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен поради допуснати нарушение на чл. 11, ал. 1, 9 и т. 10 ЗПК. Моли се съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на валидно облигационно отношение по 1 договор за потребителски кредит, сключен с ответника, при посочените в исковата молба параметри, по силата на който е предоставил в полза на ответницата сумата от 1500 лева срещу поетото от него задължение за връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна и друга лихва, настъпил падеж на процесните вземания /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/. При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

П о иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. съдът следва да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на договора, от който се твърди да произтичат процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.

По доказателствените искания на страните:

Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 67312/2024 г. по описа на СРС, 74 състав.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се обяви проектът за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 67312/2024 г. по описа на СРС, 74 състав.

ОБЯВЯВА на страните проект на доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът след служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.04.2026 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби 2 и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3