Протокол № 204 от 24.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 204 гр. Варна, 22.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20213100900551 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, редовно призовано, представлява се от юрисконсулт К.Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИЦАТА М. СЛ. В., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат С.С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Хр. Ст., редовно призован, не се явява, не представя заключение по съображения, изложени в молба от 15.03.2022 г.

ЮРИСК. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

ЮРИСК. Н.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

Имам едно уточнение във връзка с възраженията на ответната страна по отношение 1 на претендираната главница. Настоящата претенция е по заявлението за издаването на заповед за незабавно изпълнение за заплащането на 80 000 евро, частична главница, която е неприсъдена и непогасена от целия размер от 148 870.81 евро. Това сме го уточнили и в допълнителната исковата молба.

АДВ. С.: Оспорвам исковата молба и допълнителната исковата молба. Поддържам депозирания отговор и допълнителения такъв. Запознат съм с проектодоклада, като моля същият да бъде изменен в частта за безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, а именно: на стр. 7-ма, падежирането на цялото задължение по договора за кредитна линия не е на 31.08.2017 г. Аргумент за това е текстът на § 2, ал. 2 от допълнително споразумение № 3, в която е написано, че главницата в размер до 200 000 евро се погасява както следва: 50 000 евро на 01.08.2017 г. и остатък от 150 000 евро на 31.08.2017 г. Обстоятелството е съществено, тъй като по първото по време исково производство, претенцията е за размер от около 35 000 евро, като не мога да посоча точната сума, която е по-малка и от първата част от главницата, която се падежира съгласно споразумението на 01 август.

Спорното е между страните, че М.Р. има качеството на солидарен длъжник. Това сме го посочили в отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба.

ЮРИСК. Н.: Възразявам по отношение на направените възражения от колегата, тъй като по отношение на тези факти и обстоятелства, същите са установено с влязло в сила решение по т.д. 175/2018 г. по описа на Районен съд – Силистра и същите не се нуждаят от доказване и изследване в настоящото производство.

СЪДЪТ като съобрази поведението на страните и направените възражения относно извършения доклад по делото, в частта, в която е прието за безспорно установено посочените обстоятелства, намира, че докладът следва да бъде изменен единствено във връзка с падежиране на цялото задължение, но не и във връзка с качеството на солидарен длъжник на ответницата, тъй като правоотношението между страните като част от правопораждащите факти е установено между тях.

С оглед горното и на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № № 145/26.01.2022 година, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** Б, представлявано от С.А.Г. и Т.В.М. срещу М.С. В.-Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ет. 3, ап. 8 за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 80 000 евро – част от цялата просрочена главница в размер на 148 870,81 евро, дължима по Договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и Допълнително споразумение 1/26.08.2014 год., Допълнително споразумение № 2/ 20.08.2015 год. и Допълнително споразумение № 3/ 31.08.2016 год. към него, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 год. до окончателното изплащане на 2 задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски за които суми по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра, били издадени Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год. и Изпълнителен лист № 242/29.04.2021 год.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 02.09.2013 г. между него от една страна и ЕТ „КОМПАС ЕСОЕС – ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ“, ЕИК 828062535 – кредитополучател и длъжник, Л.С.В., ЕГН ********** – съдлъжник и М.С. В.-Р., ЕГН ********** – съдлъжник, от друга страна, бил сключен Договор за кредитна линия, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 300 000 евро, като същият бил изцяло усвоен. С три последователни допълнителни споразумения от 26.08.2014 год., 20.08.2015 год. и 31.08.2016 год. кредитът бил револвиран. Според последното споразумение страните констатирали размера на дълга и се съгласили да се намали размерът на кредита от 300 000 евро на 200 000 евро. С документа страните се съгласили и че към 31.08.2016 год., усвоеният и непогасен лимит бил в размер на 216 960 евро, като същият представлявал, дължимата към момента на подписването, главница, а вземането на ОББ АД за същата не било погасено. Крайният срок за погасяване бил удължен до 31.08.2017 год. с възможност за последващо удължаване. Такова обаче не било договорено.

Сочи се, че на 31.08.2017 год. кредитът станал изцяло изискуем, поради изтичане на крайния срок на издължаване, като се начислявало и обезщетение за забава на просрочените плащания за периода следващ 01.08.2017 год.

Въпреки разсрочванията и измененията на договора за кредит, липсата на цялостно погасяване на задължението от кредитополучателя или неговите съдлъжници /каквато се явява и ответницата/ е мотивирало банката да инициира заповедни производства, по които да се снабди с титули за изпълнение. Въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 2137/ 07.09.2018 год. и Изпълнителен лист № 607/ 10.09.2018 год., издадени по ч. гр. дело № 1240/ 2018 год. по описа на Районен съд – Силистра, кредитополучателят и солидарните му длъжници били осъдени да заплатят на банката сумата от 35 790,43 евро – част от цялата просрочена главница от 200 000 евро по договора за кредитна линия от 02.09.2013 год. Въз основа на подадено от Марияна В.-Р. възражение по чл. 414 от ГПК било образувано т. дело № 175/ 2018 год. по описа на Окръжен съд – Силистра. С решението по него било прието за установено, че ищцата като съдлъжник дължи на банката посочената частична сума.

Решението било потвърдено с Решение № 152/ 27.07.2020 год., постановено по в. т. дело № 54/ 2020 год. по описа на Апелативен съд – Варна, а с Определение № 60454/05.08.2021 год., постановено по к. т. дело № 2294/2020 год. по описа на ВКС, то не било допуснато до касационен контрол.

На основание второ поред заявление, банката ищец се снабдила със Заповед за изпълнение № 2600/ 12.07.2019 год., заповед за изпълнение № 2711/ 26.07.2019 год. и Изпълнителен лист № 630/ 30.07.2019 год., издадени по ч. гр. дело № 984/ 2019 год. по описа на Районен съд – Силистра, с който горепосочените длъжници били осъдени да заплатят солидарно 15 338,76 евро – част от просрочената главница от 164 209,57 евро, произтичаща 3 от договора от 02.09.2013 год. Ответницата Рухова отново подала възражение и било образувано висящото към този момент т. дело № 2041/ 2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

Настоящото производство е образувано вследствие на подадено от ответницата Рухова по реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год., въз основа на която бил издаден Изпълнителен лист № 242/ 29.04.2021 год. по ч. гр. дело № 435/м 2021 год. на Районен съд – Силистра. С изпълнителния лист длъжниците били осъдени да заплатят на ищеца кредитор сумата от 80 000 евро – част от цялата просрочена главница в размер на 148 870, 81 евро, ведно със законната лихва от 01.04.2021 год. и сторените съдебно-деловодни разноски. Тъй като липсва възражение от страна на едноличния търговец и другия съ-длъжник, по отношение на тях заповедта за изпълнение е влязла в сила. С оглед възможността, дадена му по чл. 422 от ГПК, ищецът предявява настоящата претенция за признаване на установено, че ответницата му дължи сумите по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 367 от ГПК, ответницата М.С. В.-Р. е депозирала писмен отговор, в който формулира искане за прекратяване на производството поради издаване на процесната заповед от местно некомпетентен съд и поради просрочие на исковата молба. Отбелязват се нередовности на последната свързани с падежа на вземането, неконкретизация на част от кое от просрочените задължения е претендираната сума, както и такива свързани с размера на главницата. Сочи се, че в кориците на делото липсват доказателства за реално предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя, както и че провеждането на ССчЕ е допустимо само след представяне на такива документи. Отправя се искане за задължаване на ищеца да посочи дали с процесния договор се новира предходно задължение или не с оглед чл. 3, т. 7 и т 8 от договора. Ответницата излага твърдения, че банката е предоставила на кредитополучателя суми в разрез със собствените си условия допускащи подобни действия само в случай на износ на стоки с „отсрочено плащане“– чл. 1, ал. 2 от договора, а не в случай на авансово плащане, поради което не дължи претендираните от ищеца суми.

Излага и че не е била уведомявана от ответника за наличие на негово ликвидно и изискуемо вземане спрямо нея в претендирания размер. Посочва, че има качеството на поръчител по договора, във връзка с което индикира, че претенцията срямо нея е предявена след изтичане на преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД. Излагат се твърдения за неравноправност на договорни клаузи. Оспорва се и падежирането на вземанията на ищеца на посочените от него дати, както и редовното водене на счетоводните му регистри. На ответницата не било известно и договаряне на каквото и да било изменение или разсрочване на кредита. Моли за произнасяне за дължимост на сумите, удържани от нея принудително, въз основа на допуснатото предварителното изпълнение.

В депозираната в срока по чл. 373 от ГПК ДИМ, ищецът поддържа твърденията си за сезиране на компетентен заповеден съд и спазване на срока за предявяване на 4 установителния иск. Конкретизира, че цялото задължение по кредита било неделимо и главницата по него била дължима окончателно на една дата – 31.08.2017 год.

Препотвърждава и пояснява изложеното в исковата си молба. Уточнява, че в нея е допуснал техническа грешка и целият размер на просрочените плащания е 152 080, 92 евро, а не 164 209,57 евро. Изложени са и подробни съображения, с които се оспорват твърденията на ответницата, че има качеството на поръчител, а на солидарен длъжник. Ищцовото дружество посочва, че в настоящия случай относимото законодателство за защита на потребителите не е приложимо доколкото тя няма качеството на потребител, а и целта на кредита е била осигуряване на средства за посрещане на оборотните нужди на търговец. Не счита и клаузите по договора за противоречащи на императивните норми на ЗКИ. Ищецът се противопоставя и на възражението на ответницата за поредност на плащането и посочва той не е сред лицата, легитимирани да претендират изплащане на застрахователно обезщетение от БАЕЗ. Формулира искане за недопускане на представените с отговора на исковата молба доказателства и за оставяне без уважение на всички доказателствени искания на ответницата като неотносими и неоснователни. Намира за преклудирана съобразно чл. 133 от ГПК и възможността на ответницата да формулира въпроси към вещото лице, доколкото не е сторила това с отговора на исковата молба.

Разпечатката съдържа 34 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1808160f-2d0c-44e0-b3dd-1a6601ddbf31