Решение № 2586 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2586 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110203228 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Б“ №, представлявано от С С П и К Д К, чрез адв.М. Г. от САК, против наказателно постановление №Р-1044/14.02.2024 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което е наложена на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.412, ал.2 от КЗ.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно издадено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение, което не е извършено от дружеството.

Оспорва твърдяното нарушение да е извършено при условията на повторност. Твръди, че налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.108 от КЗ, поради наличие на преходно нарушение по чл.107 от КЗ /отм./, представлява правоприлагане вследствие тълкуване на закона по 1 аналогия, което е недопустимо в това производство. Сочи, че процесният АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на чл.412, ал.2 от КЗ, но липсват данни да е налице предишно нарушение от същия вид, както и че с процесното НП се навеждат фактически твърдения за повторност, поради което е наложена санкция по квалифицирания състав на чл.644, ал.2 от КЗ. С оглед на горното, навежда доводи, че процесното НП не съответства на описаната фактическа обстановка в АУАН, поради което счита, че е наложено наказание за нарушение, което не е било предявено по установение ред в ЗАНН, а релевирането на твърдения за повторност едва с НП е довело до грубо нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Навежда доводи, че процесното НП противоречи и на принципа „reformation in peius“, доколкото с него е наложена санкция за по-тежко деяние от първоначално установено, като освен това жалбоподателят е поставен в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния, отличаващи се с много по-голяма степен на обществена опасност от административните нарушения.

Навежда доводи за неправилна правна калификация на вмененото нарушение, неправилно определена дата на нарушението, както и за несъответствие на наложеното наказание на предвидените цели по чл.12 от ЗАНН, на тежеста и характера на извършеното нарушение. Позовава се и на липсата на отегчаващи вината обстоятелства и липсата на доказателства за такива, доколкото не е възможно нарушението да е извършено при отегчаващи вината обстоятелства, предвид факта, че жалбоподателят е юридическо лице и субективната страна на деянието не подлежи на изследване.

На самостоятелно основание твърди, че извършеното административно нарушение се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и АНО не е следвало да налага наказание, доколкото от евентуалното деяние не са произтекли общественоопасни последици, а към момента на съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно обезщетение.

Моли съда да отмени на посочените основания обжалваното НП.

Алтернативно иска да бъде преквалифицирана наложената санкция от такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ, с налагане на 2 минималната законова санкция.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – заместникпредседател на КФН, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.С Л, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършено от жалбоподателя нарушение, доколкото е изискало доказателства по предявената регресна претенция, извън посочения срок в разпоредбата на чл.412, ал.2 от КЗ.

Оспорва релевираното в жалбата възражение относно наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото са налице и други съставени против жалбоподателя АУАН и издадени НП, както и други административни актове, макар и не от същия вид.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На основание постъпила в КФН жалба с вх.№91-02-798/11.09.2023 г. от М А Ч, упълномощен представител на застраховател „HDI Sigora“, Република Турция, в която се възразява срещу забавеното произнасяне по предявена пред „Бул Инс“ АД регресна претенция на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е изискано с писмо на КФН изх.№91-02-798 от 12.09.2023 г. и от 27.09.2023 г. от ЗД „Бул Инс“ АД да представи писмено становище по случая, както и 3 заверени преписи от всички документи по регресната претенция. Отговорът на жалбоподателя, ведно с изисканите доказателства, постъпил в КФН с писма вх.№91-02-798 от 26.09.2023 г. и от 10.10.2023 г.

Длъжностното лице при КФН – свидетелят М. В. С., заемаща длъжността „главен експерт“, извършила проверка и анализ на представената документация от жалбоподателя. В хода на проверката, свидетелят С. установила, че на 11.06.2022 г. на територията на РБългария е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ е причинил вреди на друг водач на лек автомобил с турски рег.№, като по отношение на увредения автомобил е имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ с „HDI Sigora“, Република Турция, и застрахователят е възстановил вредите по същия. По този повод, на 26.09.2022 г. „HDI Sigora“, Република Турция, чрез упълномощения си представител М А Ч, предявило регресна претенция към жалбоподателя на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица №BG/02/1210029931526, но въпреки датата на предявяване и неколкоратно изпратените напомнителни съобщения от турския застраховател за предявената претенция, съответно за липсата на произнасяне по същата /на 31.12.2022 г. и 17.05.2023 г./, ЗД „Бул Инс“ АД я регистрирал с №2310027891 на 11.09.2023 г., т.е. почти една година по-късно.

В хода на извършената проверка, свидетелят С. установила още, че жалбоподателят е изискал допълнителни доказателства по предявената претенция с писмо по електронен път от 11.09.2023 г., т.е. след изтичане на законоустановения 45-дневен срок по чл.412, ал.2 от КЗ, считано от датата на завеждане на претенцията – 26.09.2022 г. и най-късно до 10.11.2022 г. включително, които били представени пред него на 12.09.2023 г. и на 21.09.2023 г., както и че на 27.09.2023 г. с платежно нареждане се е произнесъл по регресната претенция с изплащане на своето задължение на стойност 5130,09 евро по банкова сметка на упълномощения от турския застраховател представител.

За така направените констатации в хода на извършената проверка, главен експерт при КФН - М. В. С., в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, съставила АУАН №Р-06-380 на 28.11.2023 г., против ЗД „Бул Инс“ АД за това, че застрахователното дружество не е изпълнило 4 задължението си по чл.412, ал.2 от КЗ, да изиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на регресната претенция, а именно, считано от 26.09.2022 г. и найкъсно до 10.11.2022 г. включително, допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, като е изискало такива с писмо по електронен път на 11.09.2023 г., т.е. извън законоустановения срок за това.

Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.412, ал.2 от КЗ, дата на извършване на нарушението – на 11.09.2023 г., и място – в гр.София.

АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощено от дружеството лице – Н Б, срещу подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения по направените констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчване на АУАН.

На основание така съставения АУАН, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал обжалваното НП №Р-10-44 на 14.02.2024 г., с което след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, изложил мотиви относно липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, и след като отчел при определяне размера на имуществената санкция, че установеното с АУАН нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП №Р-10-915/14.12.2021 г. /влязло в законна сила на 12.12.2022 г./, с което застрахователното дружество е наказано за извършен друг вид нарушение на КЗ, както и срока на закъснението за изискване на необходими документи по регресната претенция - от около десет месеца и един ден, наложил на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция над минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ от 1000 лева, а именно: в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.412, ал.2 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля С.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; нотариално заверено пълномощно за упълномощаване на Николай Неделчев Бъчваров да представлява дружеството пред държавни 5 органи, включително КФН, както и да получава АУАН; жалба до КФН с вх.

№91-02-798 от 11.09.2023 г., ведно със всички цялата преписка по предявената регресна претенция; известия за доставяне; НП №Р-10915/14.12.2021 г., ведно с решение по АНД №93/2022 г. по описа на СРС и решение по КАНД №8348/2022 г. по описа на АССГ; Заповед №3141/31.05.2023 г. на заместник-председател на КФН.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С., като логични и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. Показанията на свидетеля С. са обективни, последователни и кореспондиращи на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които съдът кредира изцяло с доверие, доколкото са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени източници.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 28.11.2023 г., в тримесечния срок от откриване на нарушителя, което е станало в хода на извършената проверка по подадената жалба на 11.09.2023 г.

Процесното НП е издадено на 14.12.2024 г., т.е. в предвидения в закона шестмесечен давностен срок, считано датата на съставяне на АУАН.

Съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да научи за какво точно нарушение е санкциониран.

Разпечатката съдържа 36 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18070277-0af8-4f3a-8bd7-40da6ef6fd2a