Решение № 3335 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3335 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20231100500609 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. С. С., действаща лично и със съгласието на нейната майка Й. А. С. и на А. С. С.- действащ чрез неговата майка и законен представител Й. А. С., срещу решение № 11172/14.10.2022 г., постановено по гр. д. № 58739/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, в частта, в която искът за изменение на месечната издръжка на детето Е. С. С. е отхвърлен за разликата над 230 лева, до размер на 400 лева, и в частта, в която искът за изменение на месечната издръжка на детето А. С. С. е отхвърлен за разликата над 200 лева, до размер на 350 лева. В жалбата се твърди, че решението, в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображенията за това. Въззивниците молят да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират присъждане на разноски.

Въззиваемата страна С. Я. С., в законоустановения срок, не е подал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивниците молят съда да отмени решението в обжалваните му части. Представят списък на разноските.

1

В съдебно заседание С. Я. С. моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде потвърдено.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възраженията на страните, приема за установено следното:

С решение № 11172/14.10.2022 г., постановено по гр. д. № 58739/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 83 състав е изменил размера на определената със съдебно решение от 16.04.2013 г. по гр. д. № 12068/2012 г. по описа на СРС, 89 състав издръжка, като е осъдил С. Я. С. да заплаща за детето Е. С. С. месечна издръжка в размер на 230 лв., а за детето А. С. С.- месечна издръжка в размер на 200 лв., и двете издръжки- считано от 14.10.2021 г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума, като е отхвърлил исковете за издръжка над посочените суми, до пълните им предявени размери- съответно до 400 лв. и до 350 лв.

Въззивниците навеждат доводи, че СРС неправилно е приел, че издръжката следва да се увеличи едва с 80 лв. за всяко дете, въпреки възрастта им и извънкласните им занимания, че последиците от инфлационните процеси не следва да се поемат изцяло от отглеждащия родител, че дори и бащата да има затруднения с изплащане на претендираната издръжка, то тези затруднения не следва да се поемат от децата му.

Наведените доводи настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, или увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.

Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на 2 възможностите на родителя му.

В настоящия случай ищците са основали исковете си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е изложил мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви не се оспорват от страните и изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на децата и възможностите на бащата. Предмет на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката, имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване потребностите на децата или налице ли е увеличаване на възможностите на техния баща. Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, установена с доказателствата, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към тях. Видно от ангажираните в първата инстанция писмо и справка- данни за осигуряване от НОИ, за част от процесния период бащата е имал осигурителен доход в размер на 650 лева, а от 02.02.2022 г. трудовият му договор е прекратен. За доходите на майката не са ангажирани писмени доказателства. Размера на месечните издръжки е съобразен с възрастта на децата и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и здравните им потребности, имат социални, образователни и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното им развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на децата.

Настоящата инстанция приема, че възможностите на задълженото лице са съобразени от първостепенния съд при определяне размера на месечната издръжка на децата. Във връзка с доказателствата, че от месец февруари 2022 г. трудовото правоотношение на бащата е прекратено- б ащата може и трябва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат, както за удовлетворяването на собствените му екзистенциални 3 нужди, така и за задоволяване на увеличените потребности на децата му Е. и А.. Следва да се отбележи, че инфлационните процеси в страната се отразяват на всички български граждани.

Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства и законовите критерии, приема, че за цялостната издръжка на детето Е. е необходима месечно сумата от 430 лева, а за детето А.- сума в размер на 350 лв.

След съобразяване на обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майка им (делът на участие на бащата в издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция, счита, че С. Я. С. следва да поеме сума в размер на 230 лв. от месечната издръжка на детето Е. и сума в размер на 200 лв. от месечната издръжка на детето А.. Останалата сума, необходима за издръжката на децата, следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за децата.

От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства, мотивирал е настъпването на предвидените в закона предпоставки за увеличаване размера на определените издръжки, дължими от бащата на децата и размера на увеличаването им.

И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, искането на въззивниците за присъждане на разноски, е неоснователно. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззивниците следва да заплатят по сметка на СГС сумата от 500 лв.- възнаграждение на особения представител на въззиваемия.

Така мотивиран, Софийският градски съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11172/14.10.2022 г., постановено по гр. д. № 58739/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав в обжалваните му части.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. С. С., ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Й. А. С., ЕГН********** и на А. С. С., ЕГН**********- действащ чрез неговата майка и законен представител Й. А. С., ЕГН**********, за присъждане на разноски, като неоснователно.

ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Й. А. С., ЕГН********** и на А. С. С., ЕГН**********действащ чрез неговата майка и законен представител Й. А. С., ЕГН**********, да заплатят, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по депозитната сметка на СГС сумата от 500 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5