Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 24.02.2020, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 1257/2019
Вид
Решение № 115
Подписан
24.02.2020
В сила
14.03.2020
Състав
КРЕМЕНА ТОДОРОВА СТАМБОЛИЕВА БАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187а, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р

Е Ш Е Н И Е

№

24.02.2020 година, град Свиленград

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІV състав, на 11.02.2020 година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

Секретар: Цвета

Данаилова като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гражданско дело № 1257 по описа на

Районен съд - Свиленград за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал.

1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава.

Производството по делото е образувано по Искова молба на Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Д., против Главна дирекция „Гранична полиция” („ГП”) при МВР със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, със съдебен адрес:***.

Ищецът Г.Д.Г. твърди, че работел в системата на МВР като Младши инспектор/Старши полицай в 04 „Група за охрана на държавната граница” от Гранично полицейско управление (ГПУ) - Свиленград към Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) - Елхово при ГДГП при МВР за времето от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година, включително. През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от по 12 часа, при режим: дневна, нощна, два дни – почивка, т.е. полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че през същия период бил положил общо 1 760 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлизал на 2 011.68 часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 251.68 часа положен извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6.53 лв., така че дължимото му се възнаграждение било в размер на 1 643.47 лв. Сочи се, че работодателят – ответник дължал и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми.

Поради това моли Съда да бъде постановено Решение, с което ответникът ГДГП - МВР да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 251.68 часа за периода от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година, включително, в общ размер на 1 643.47 лв.

(главница), получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2019 година (датата на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 200 лв., начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата, предхождаща депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград - 24.11.2019 година, включително.

Претендират се и разноските по делото. Представен е Списък на разноските.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил Отговор на исковата молба от ответника ГДГП при МВР. С Писмена молба, депозирана от Главен юрисконсулт Я.Т. – процесуален представител на ответника, се претендират разноски по делото. Представен е Списък на разноските. Направено е възражение за редуциране размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание, проведено на 11.02.2020 година, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като размерът на иска по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е увеличен от 1 643.47 лв. на 1 814.32 лв., а размерът на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница е увеличен от 200 лв. на 209.96 лв.

Процесуалните представители на страните представят Писмени бележки, в които излагат подробни съображения за доказване на основателността на поддържаната от всеки от тях теза.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника ГДГП - МВР като Младши инспектор/Старши полицай в 04 „Група за охрана на държавната граница” от ГПУ - Свиленград към РДГП - Елхово за исковия период от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година, включително. В този смисъл е и Кадровата справка, представена от страна на ответната Дирекция.

За изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..

В

Заключението на съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б. е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Протоколи за отчитане на изработените часове и др. документи, които е намерил, както и въз основа на нормативните документи. Вещото лице е констатирало, че през процесния период не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз основа на тези данни е дадено Заключение от вещото лице Б., че за периода от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година, включително, ищецът бил отработил 227.25 нощни смени.

Експертът изяснява, че коефициентът, с който следва да се умножи броят на часовете нощен труд при превръщането им в дневен възлиза на 1.143. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд са в размер на 259.97 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлиза на 1 814.32 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 24.11.2019 година, включително – на общо 209.96 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение. Същото бе прието без възражения от страните.

При така установената фактическа обстановка,

Съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период.

Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1.143 положения нощен труд от работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на работното време.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 час и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (ал. 6).

Според чл. 187а, ал. 4 от ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с Наредбата по чл. 187, ал. 9.

През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (ДВ, брой 60 от 02.08.2016 година) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 година по адм.д.№ 5450/ 2016 година на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 година, чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие Наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година с постановеното на 11.07.2016 година Решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 година даже и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 година на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година, тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), че нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото не е установено, от събраните по делото доказателства. В тази връзка Съдът счита, че отработените от ищеца Г.Д.Г. през исковия период нощни смени са по 8 часа, от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както не може да се приеме, че е налице и извънреден труд.

За уреждане на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да намери приложение разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, съответно в редакциите й действащи в периода от 25.11.2016 година до 24.11.2019 година. Независимо от различните редакции на посочената разпоредба същата предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи. Такива Заповеди, действащи в исковия период от време, съответно са Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 година на Министъра на вътрешните работи (служебно известни на Съда), които предвиждат, че за всеки отработен час или част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа в размер на 0.25лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието на празнота в законодателството относно регламентиране на заплащането на възнаграждението на държавните служители в МВР, Съдът го намира за неоснователно.