Решение № 18 от 09.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100501342 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на адв. Крисимира Стоянова Астакова от БАК, в качеството й на особен представител на М.

Н. П., гражданин на ***, родена на ***г., с адрес: ***, против Решение № 143 от 16.05.2022 г., постановено по гр.д.773/2021 г. по описа на РС Несебър, с което въззивницата е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ***, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 67,41 лв., представляваща незаплатена стойност по фактура № 0036738356 от 25.05.2018 г., фактура № 0037337276 от 25.09.2018 г. и фактура № 0039052869 от 25.09.2019 г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в ***, с идентификатор ***, аб.№ 911917, с отчетен период 02.09.2017 г. - 23.08.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 14,44 лв. лихва върху главницата за периода 25.06.2018 г. - 12.05.2021 г., а на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 350 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, от които 100 лв държавна такса, 150 лв. - внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лв - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на районния съд, че по делото е доказано, че процесният имот е водоснабден и, че потреблението на доставената от ищеца на ответницата вода било отчитано правилно и редовно, съгласно показанията на монтирания извън имота водомер и съгласно приетите от въззиваемия Общи условия. Твърди се, че по делото е останало недоказано имотът на 1 въззивницата да е водозахранен, сътв.претендираното количество вода да е реално доставено и потребено от ответницата. Излагат се твърдения, че процесният имот не е бил обитаван от години, а ако е бил обитаван, то е било за кратки периоди, видно от измереното от водомера минимално потребление на вода. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е уважил иска за главницата от 67,41 лв, дължима по издадени фактури за периода от 25.05.2018г. до 25.09.2019 г., с отчетен период по фактури от 02.09.2017г. до 23.08.2019г. , въпреки направеното с отговора на исковата молба изрично и своевременно възражение за изтекла тригодишната погасителна давност за по-голямата част от предявените с исковата молба срещу ответника задължения за заплащане на потребена вода, за които се твърди, че представляват периодични плащания, съгласно разпоредбата на чл.111, б.„б“ от ЗЗД. Твърди се, че отчетният период по процесните фактури е от 02.09.2017 г. до 23.08.2019 г., съотв.данните е следвало да бъдат отчитани в съответната година на използване на услугата, а не както неправилно ищеца е счел да издаде фактура едва през 2018 г. за старо задължение от 2017 г. Твърди се, че служителите на ВиК оператора са имали постоянен достъп до имота и е следвало ищеца да отчита изразходваното количество потребена вода от потребителя ежемесечно, тъй като водомерът се намира извън апартамента на въззивницата и достъпът до него е свободен.

Сочи се, че съгласно T P № 3/2011 г. от 18 май 2012 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Твърди се, че е неправилен изводът на първоинстанциония съд, че не следвало сумите да се начислят в по-кратки срокове, тъй като нямало как да е изискуемо вземане за количество потребена вода, което не е било още отчетено. Сочи се, че вземането по фактура № 0036738356, издадена на 25.05.2018 г., е за отчетния период от 02.09.2017 г. до 30.11.2017 г. и за периода от 01.12.2017 г. до 27.04.2018 г., като от Справка-извлечение, представена още с исковата молба е видно, че е било извършено отчитане за дата 02.09.2017 г., но не е издадена своевременно фактура за това задължение и за този отчетен период, а фактура е издадена чак на 25.05.2018г. Излагат се твърдения, че ВиК операторът е имал възможност, съгласно чл.40 от ОУ, поради неплащане в срок от потребителя на дължима сума по издадена фактура, да преустанови временно предоставянето на ВиК услуги, но в случая не го е сторил.

Сочи се, че са недоказани твърденията ищеца, че е извършил услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода през отчетния период от 02.09.2017 г. до 23.08.2019 г., тъй като имотът не е бил обитаван от години, а ако е бил обитаван, то е било за кратки периоди. Твърди се, че по делото не е представен карнет за отчитане на изразходваното количество вода от водомера, съгласно чл.32, ал.4 от Наредбата, в който следва да бъдат отбелязани датите на отчитане и подписа на потребителя или негов представител под графата "подпис на клиента" за отчитанията извършени през отчетния период, а именно въз основа на записванията в карнета се издават фактурите, които от своя страна създават задължението на потребителя да заплати предоставените услуги. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за цените на предоставяните услуги, поради което не могат да бъдат направени изводи за изпълнение на задълженията по чл.40, ал.1 вр.чл.31 от Наредбата, вр.чл.193 от Закона за водите и Закона за регулиране на ВиК услугите. Твърди се, че представената по делото Справка-извлечение от отчет с мобилно устройство за показанията на водомер за потребителски номер 911917, с титуляр М. Н. П., не доказва доставянето на услугите в претендирания обем и размер.

На следващо място се твърди, че вземането на ищеца към ответницата не се доказва и от представените от ищеца З бр. фактури на обща стойност 67,41 лв, съставени за периода от 25.05.2018 г. до 25.09.2019 г., тъй като те са издадени при нарушение на разпоредбите на Закона за счетоводството, тъй като не са подписани нито от ответника като получател, нито от ищеца като съставил фактурата; не е изписано коректно основанието, 2 което трябва да съдържа предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция; не е изписана точно и ясно единичната цена за начислените количества вода, съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Твърди се, че оригинал на фактурата не е връчван на ответника.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение. Не са ангажирани нови доказателства. Претендира се съдът да определи на адв. Астакова възнаграждение за особено процесуално представителство на въззивницата М. Н. П..

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е представил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че е налице валидно правоотношение по доставка на ВиК услуги за имота на ответника. Твърди се, че постоянното местоживеене на ответницата в Ирландия изключва ежемесечното фактуриране на потребление, като инкасаторът не е имал основания да начислява служебно потребление за месеците на необитаемост на обекта, а е извършвал такива според реалното ползване на имота и пребиваването на потребителя.

По отношение на доставката на услугите се твърди, че тя е доказана от представеното извлечение от карнета, в което се съдържат данни за начина на отчитане на имота и съответните показания на уреда. Твърди се, че се касае за специфичен вид услуги, при който отчитането на престирания обем подлежи на установяване посредством едностранно съставяне на документи /без полагане на подпис от страна на потребителя/, което е нормативно установено - чл.32, ад.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди се, че ВиК ЕАД работи в регулаторен режим и е предвиден специален ред, а не общия гражданско-правен такъв. Сочи се, че потребителят е следвало да противопостави евентуалните си възражения в сроковете, визирани в чл.40, ал.2 от Наредбата, като липсата на такова възражение е равносилно на съгласие с изразходените количества.

Сочи се, че ищецът е направил искане за назначаване на СТЕ, но съдът го е отхвърлил като ненужно за изхода на спора и финансово утежняващо положението на ответника.

Твърди се, че във въззивната жалба не се оспорва размерът на доставеното количество, а се излагат възражения за нарушаване на регулярността за отчитане на уреда поради липса на ежемесечни отчети. Излагат се съображения, че за сезонни обекти, какъвто е процесният, намиращ се в курортен комплекс Слънчев бряг, няма задължение за извършване на ежемесечни отчети, още повече, че в случая имотът, освен че има сезонен характер, се стопанисва от чужди граждани, чието постоянно пребиваване е във ***. Твърди се още, че ответницата не е изпълнила основното си задължение като потребител - да осигурява достъп за отчитане на измервателните уреди, като инкасаторът е отчитал имота именно когато ответниците са му оказали необходимото съдействие в изпълнение на задълженията си на потребители на ВиК услуги. Твърди се, че системното неизпълнение на задължението за осигуряване на достъп, сочи на забава на ответницата, която не е осигурила необходимото съдействие, което дължи на кредитора, а именно - да му осигури своевременно достъп до измервателното средство в имота си, поради което тя няма как да се позовава на собственото си неправомерно поведение, за избягване на отговорност.

Твърди се, че в случая ищецът като ВиК оператор е изпълнил задълженията си по непрекъснато водоподаване до границата на процесния имот, установено от монтирания индивидуален уред в имота и периодичното му отчитане, поради което ответницата не следва да бъде освободена от задължението си за заплащане на доставената й услуга.

Оспорва се оплакването на въззивника против решението на НРС, в частта му, относно погасяване на част от вземането по давност. Излагат се подробни съображения, че съгласно Общите условия на оператора, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, съотв.от този момент длъжникът изпада в забава.

3

Претендира се въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция за юристконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба, подадена от въззиваемия „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за осъждане на въззивницата М. Н. П. да заплати на ищеца сумата от 67,41 лв. по издадени от ищеца фактури за потребени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 02.09.2017 г. - 23.08.2019 г. за имот, находящ се в ***, с идентификатор ***, аб.№ 911917, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 14,44 лв. - лихва върху главницата за периода 25.06.2018 г. - 12.05.2021 г. Твърди се, че между страните е налице облигационно отношение по доставяне от ищеца за имот на ответницата на ВиК услуги, по което за посочения в исковата молба отчетен период ответницата не е заплатила задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, за които суми от ищеца са издавани цитираните в исковата молба фактури. Претендира се обезщетение за забава.

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД .

Ответницата, представлявана в производството от назначен от съда на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, е оспорила исковете, като в срока по чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба. Твърди се, че исковете са неоснователни и недоказани. На първо място се заявява възражение за погасяване по давност на вземанията по фактура № 0036738356 от 25.05.2018 г. и частично по фактура № 0037337276 от 25.09.2018 г. - по отношение на задълженията преди 15.06.2018 г., като се твърди, че ищецът в нарушение на собствените си ОУ, не е издавал ежемесечни фактури за доставените услуги.