Решение № 595 от 30.11.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Русе, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520201983 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЦВ. Д. П., депозирана против наказателно постановление № 21-3393-000347 от 28.06.2021г., издадено от Началник Второ РУ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му са нарушени процесуалния и материалния закон. Посочва се, че при издаване на наказателното постановление не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Оспорват се фактическите констатации в АУАН и НП и се инвокират доводи, че не е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 ЗДвП и не е налице описаното административно нарушение.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения инвокира доводи, че на жалбоподателя не е следвало да бъде налагано административно наказание, тъй като е било установено, че същият е 1 осъществил състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно управление на МПС след употреба на алкохол и водачът би следвало да бъде наказан само по наказателноправен път за управление на автомобила в пияно състояние, а не, че е използвал пътищата не за целите на закона и е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН бл. № 870620 от 14.06.2021г. против жалбоподателя, за това, че на 14.06.2021г., около 16,25 часа, в град Русе, бул. „Липник“ кръстовище с ул. „Иван Ведър“ на зелен сигнал на светофара, при ясно време и суха пътна настилка, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 43 49 КМ, като използвал пътищата отворени за обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а умишлено подал газ на автомобила и дърпал ръчната спирачка, което е довело до поднасяне на автомобила под ъгъл от 45 градуса по ул. „Иван Ведър“ и умишлено е нарушавил устойчивостта на задните колела на автомобила, изразяващо се в отклонение рязко надясно, които приети за осъществили се факти са 2 субсумирани от актосъставителя като осъществяващи състав на нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителя, без същият да изложи възражения срещу него.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН такива също не са били депозирани.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетели на актосъставителя Ж. Й. Ж. и свидетеля Г. АЛ. М., както и писмените доказателства - АУАН бл. № 870620/14.06.2021г., ЗППАМ № 21-3393000105/15.06.2021г., справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з515/14.05.2018г. и ЗППАМ № 21-1085-000476/15.06.2021г.

С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

Преки доказателства досежно главния факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на свидетеля Ж. Й. Ж.. На тези негови показания противостоят показанията на свидетеля Г. АЛ. М..

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ж. Й. Ж., доколкото същите са депозирани от лице, пряко и непосредствено възприело фактите, за които свидетелства. Свидетелят добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки възприятия, без да е налице вътрешна нестабилност на изложението. Показанията на този свидетел са последователни, логични и в съответствие с правилата на формалната и житейска логика. С оглед своето местоположение и обективни реалии, този свидетел е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства, като същевременно с това не са налице и най-общи данни за възможна заинтересованост на неговите показания. Показанията на този 3 свидетел досежно осъществилите се факти от обективната действителност напълно се подкрепят и от обясненията на другия свидетел, дадени в хода на административнонаказателното производство.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. АЛ. М., депозирани в съдебно заседание и намира, че същите са депозирани само и единствено с цел избягване административнонаказателната отговорност на нарушителя, тъй като освен, че показанията на този свидетел напълно се сугестират от показанията на свидетеля Ж. Й. Ж., същите са диаметрално противоположни с депозираните от този свидетел първоначални обяснения, които кореспондират с показанията на свидетеля Ж. и едновременно с това са в противоречие с правилата на формалната и житейска логика. Изнесеното от свидетеля М., че жалбоподателят е направил нормален завой и когато колата е поднесла и той е дръпнал ръчната спирачка, за да я изправи противоречи на правилата на формалната и житейска логика, с оглед безспорно установените конкретни метеорологични условия – ясно време, суха пътна настилка, месец юни. Отделно от това, ако е вярно, изнесеното от свидетеля, че жалбоподателят не е потеглил с висока скорост, а си е направил „нормален завой“, то това не би довело до поднасяне на автомобила, а още по-малко е налагало използването впоследствие на ръчна спирачка, за овладяване на автомобила, съчетано с подаване на газ. Касае се за автомобил със задвижване на предните колела, при които автомобили, нарушаване устойчивостта на задните колела на автомобила е много по-трудно от автомобилите със задно задвижване, а още по нелогично и противоречащо на логиката е при поднасяне на автомобил, който се е движел с ниска скорост, да се дърпа ръчната спирачка и да се подава газ, за овладяване на същия. Изнесеното от този свидетел, че жалбоподателят е дръпнал ръчката спирачка, съпроводено с подаване на газ на автомобила, напълно кореспондира именно с възприетото от свидетеля Ж. Й. Ж. движение на автомобила, тъй като възприетото от този свидетел занасяне на автомобила може да бъде получено единствено и само при умишлено изваждане на автомобила от неговото праволинейно движение, а не с твърденията на свидетеля М. в съдебно заседание, че автомобилът се е занесъл при движение с ниска скорост и това е наложило дръпване на ръчната спирачка, за неговото овладяване.

С оглед извършената оценка на гласните доказателства, следва и извода, че не е опровергана и придадената от законодателя доказателствена 4 сила на акта, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и същата не е оборена от останалите събрани в хода на производството доказателства, а напротив, намира се в синхронно единство с преките гласни доказателства, приобщени посредством показанията на свидетеля Ж. Й. Ж., по отношение на чийто показания не са налице и най-общи данни, които да не дават основание на настоящия съдебен състав да ги кредитира.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и в АУАН, и в издаденото въз основа на него НП изрично са посочени приетите за осъществили се конкретни действия, извършени от нарушителя – форсиране на двигателя съчетано с използване на ръчната спирачка на моторното превозно средство и последвалото в резултат на това поднасяне на автомобила под ъгъл от 45 градуса, въз основа на които осъществили се факти от обективната действителност е прието, че с това си поведение нарушителят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно с цел извършване на демонстрационни маневри. С оглед това съдът намира за неоснователни релевираните от защитника на нарушителя доводи, че при описанието на нарушението в НП са нарушени императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на 5 която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Неоснователни и без опора в закона са доводите на защитника на нарушителя, касаещи приложението на чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗАНН Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. За извършеното от жалбоподателя деяния, осъществяващо състава на административното нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП не е било образувано наказателно производство. Такова е било образувано само и единствено за осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Касае се за различни деяния, което изключва и приложението на чл. 33, ал. 2 ЗАНН.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят на 14.06.2021г., около 16,25 часа, в град Русе, бул. „Липник“ кръстовище с ул. „Иван Ведър“ на зелен сигнал на светофара, при ясно време и суха пътна настилка е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 43 49 КМ, като е използвал пътищата отворени за обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а умишлено е подал газ на автомобила и дръпнал ръчната спирачка, което е довело до поднасяне на автомобила под ъгъл от 45 градуса по ул.