Решение № 800 от 22.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. София, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001000989 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Търговска банка Д“ АД срещу решение № 261149/19.07.2021г. по т.д. 616/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД искове по чл. 55, ал.1, предл.

1 ЗЗД за сумата 82 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 83 850,45 евро /с левова равностойност от 163 997,23 лв./, заплатена без да е налице основание сума под формата на неправомерно начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от 05.07.2011г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 27.03.2020г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното плащане, сумата 10 000 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 9 339,50 евро /с левова равностойност от 18 266,47 лв./, представляваща заплатена без да е налице основание сума под формата на неправомерно начислена и събрана такса за предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от 13.06.2012г., ведно със законната лихва върху посочената сума, 1 считано от 27.03.2020г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 321,22 лв., представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 29.01.2020 г. до 26.03.2020 г., върху главното вземане в размер на сумата от 82 000 лв., представляваща част от общо вземане в размер от 83 850,45 евро /с левова равностойност от 163 997,23 лв./ – заплатена без да е налице основание сума под формата на неправомерно начислена и събрана такса за пълно предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от 05.07.2011г., и сумата 161,12 лв., представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 29.01.2020г. до 26.03.2020г., върху главното вземане в размер на сумата от 10 000 лв., представляваща част от общо вземане в размер от 9 339,50 евро /с левова равностойност от 18 266,47 лв./ – заплатена без да е налице основание сума под формата на неправомерно начислена и събрана такса за пълно предсрочно погасяване на остатък по отпуснат кредит с договор от 13.06.2012г., и са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост.

Излага първоинстанционният съд неправилно да е тълкувал волята на страните по чл. 4.8. от процесните договори за кредит. Сочи нормата на чл. 20 ЗЗД да изисква при тълкуване волята на страните да се търси тяхната действителна воля, която по процесните договори е различна от приетата от първоинстанционния съд. Поддържа с последната клауза от договорите страните да са уредили размер на дължимата такса при пълно предсрочно погасяване на кредита, но не и случаите на дължимост на такса при частично такова. Оспорва като необоснован извода на съда, че клаузата на чл. 4.8. от договора урежда изчерпателно волята на страните, както за случаите на пълно погасяване на кредита, така и при частичното му погасяване. Излага клаузата да урежда хипотези на дължимост или не на такса, но само за случаите на пълно погасяване на кредита. Поддържа предвид липсата на изрична уредба на случаите на частично погасяване на кредита на основание чл. 3.8. от договора да следва да бъде приложена тарифата на банката, съобразно която при всички хипотези на предсрочно погасяване се дължи такса от 5 % върху погасената сума. На самостоятелно основание оспорва като необоснован извода на първоинстанционния съд, че се касае за няколко извършени в периода 26.01.2017г. до 27.03.2017г. частични плащания, като поддържа да 2 се касае за едно пълно погасяване извършено на части. Излага последното намерение на кредитополучателя да е видно от полученото от банката първо писмо от 26.01.2017г., което е било необходимо на ищеца, за да го представи пред „Юробанк България“ АД за усвояване на отпуснатия му от последната банка кредит. Договорът за кредит с последната банка е сключен от ищеца и с тази указана в договора цел – за пълно погасяване на задълженията му към ответника, за което е отпусната сумата от 3 911 660 лв. по подлимит 1 от договора. По тези доводи поддържа да има едно цялостно погасяване на кредита като ищецът е извършвал частични преводи само с цел да избегне плащане на дължимата такса при предсрочно погасяване на кредита чрез рефинансиране от други банки. Жалбоподателят излага горният извод за дължимост на удържаната от банката такса за предсрочно погасяване на кредита да се налага и с оглед доказаното по делото недобросъвестно поведение на ищеца при изпълнение на процесните два договора, изразяващо се в опит да заблуди ответника, а и вещото лице по допуснатата по делото ССчЕ-за за произхода на средствата, с които е погасил задълженията си по двата процесни договора. П о изложените доводи моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, „Надежда маркет ритейл“ ЕООД, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е правилно и обосновано, постановено при пълен и подробен анализ на доказателствения материал. Излага първоинстанционният съд да е постановил съдебния си акт по делото и тълкувал волята на страните съобразно съдържанието и логиката на двата процесни договора. Поддържа с чл. 4.8 от договора страните да са уредили отношенията си и при предсрочно частично погасяване на задължения по договора, по която причина и последната хипотеза не може да бъде счетена за неуреден случай по договора, за да се прилагат общите правила по тарифата на ответника. Оспорва като непочиващи на установената по делото обстановка оплакванията на ответника за недобросъвестно поведение на ищеца във връзка с погасяване на задълженията по двата договора за кредит. Излага да са необосновани, а и преклудирани възраженията на банката, че не била налице хипотеза на частични плащания, като сочи банката да не е възразила срещу последните 3 твърдения на ищеца, включително и срещу доклада на съда в този смисъл. По изложените доводи поддържа предявените искове да са доказани по основание и размер и правилно с решението в обжалваната му част да са уважени от първоинстанционния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложени на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Съобразно очертания с исковата молба предмет на делото и при съблюдаване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца исковите суми като получени от ответника без основание чрез банкови преводи по нареждане на банката от сметката на ищеца, които суми са получени от банката без основание и осчетоводени от банката като плащане на такса за предсрочно погасяване на договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г. и договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г. , по която причина и ответникът се е обогатил, а ищецът обеднил с тези суми. По така заявените факти за получени от ответника суми от сметката на ищеца без наличие на правно основание – извън дължимото по сключените между тях договори, правната квалификация на предявените искове е дадената от първоинстанционният съд такава по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – получена без правно основание. За претендираните обезщетения за забавено изпълнение на главниците правното основание е чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При горната правна квалификация на предявените искове съдът приема следното:

Страните не спорят по фактите по делото, както и не са изложени оплаквания срещу установената от първоинстанционния съд с решението му фактическа обстановка по спора, предвид на което и при условията на ограничен въззив настоящият състав на съда възприема установената от СГС фактическа обстановка с обжалвания съдебен акт и препраща към мотивите му.

4

Установимата от доказателствата по делото и безспорна между страните по горните доводи на съда фактическа обстановка е, че между „Търговска банка Д“ АД от една страна като кредитодател и от друга страна „Надежда маркет“ ЕООД като кредитополучател и „Щорт кът пропърти“ ЕООД, „Констръкшън ентърпрайсис“ ЕООД, Томи Грошевски и Сийка Симеонова като солидарни длъжници са сключени два договора за банков кредит: договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г. и договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г., по силата на които банката е предоставила в полза на „Надежда маркет“ ЕООД кредит в размер на сумата от 2 000 000 евро по първия договор, съответно на сумата от 250 000 евро по втория. С анекс № 4 от 24.06.2014г. към договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г. и анекс № 3 от 24.06.2014г. към договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г. ищецът „Надежда маркет ритейл“ ЕООД се задължава да отговаря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по горните договори като солидарен длъжник.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства и основно заключение по ССчЕ се установява, че към 29.03.2017 г. всички задължения на кредитополучателя и солидарните длъжници по процесните два договора са погасени чрез плащане. Представени са разменени между страните писма, с които ищецът е уведомява ответната банка за намеренията си да извърши частични предсрочни погасявания на задълженията по договора за кредит, както и иска и получава информация за дължимият по договорите остатък. От заключението по ССчЕ се установява за периода от 26.01.2017г. до 28.03.2017г. по договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г. да е погасена главница в размер на 1 766 000 евро, лихва в размер на 5 823,97 евро и такси в размер на 88 229,30 евро, като за същия период по договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г. е погасена главница в размер на 199 800 евро, лихви в размер на 573,73 евро и такси в размер на 9 824,74 евро, като общо по двата договора от банката са събирани и други такси в общ размер на сумата от 708 лв.

Не се спори, а и от заключението по основната ССчЕ-за се установява, че във връзка с извършеното от „Надежда маркет ритейл“ ЕООД окончателно плащане за предсрочно погасяване на задълженията по кредитите, банката е усвоила от сметката на ищеца такса за пълно предсрочно погасяване в размер на 5% върху предсрочно погасената главница, възлизаща на сумата от 5

4 378,85 евро по договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011г., съответно на сумата от 485,24 евро по договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г.

Дължимостта на последните такси не се оспорва от ищеца.

Липсва спор по фактите, че на 17.03.2017 г. банката ответник е усвоила от разплащателната сметка на „Надежда маркет ритейл“ ЕООД в същата банка сума, възлизаща в общ размер на сумата от 93 189,95 евро, от които сумата от 83 850,45 евро, усвоена от банката като такса в размер на 5% за предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит № 0748.0611 от 05.07.2011 г., и сумата от 9 339,50 евро, усвоена като такса в размер на 5% за предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит № 1154.0512 от 13.06.2012г., като таксата е начислена върху останалите извършени предсрочни погасявания по двата договора в периода 26.01.2017 г. до 28.03.2017г., извън описаните в предходния абзац такси върху окончателните плащания за погасяване на задълженията по договорите.