Решение № 2 от 06.01.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№2 гр. В., 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

СЖС

ГПЙ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20241300500351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Н.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к.“***, чрез адв.-пълномощник ВВ от САК и заявен съдебен адрес: гр. С., ж.к.*** против Решение № 484/29.07.2024г., постановено по гр.д № 955/2022г. по описа на Районен съд – В. в частта в която е уважен предявеният насрещен иск на ответника „СТ“ ЕООД и ищецът „Н.“ ЕООД е осъдено да заплати на „СТ“ ЕООД сума в общ размер на 6 527,50 лева, представляваща договорено възнаграждение по сключен на 11.05.2022г. Договор за транспорт, за която сума са издадени фактура № 0000000711 от 11.05.2022г. и фактура № 0000000712 от 11.05.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считана от предявяване на иска - 07.11.2022г. до окончателното издължаване и сума в размер на 328,19 лева представляваща обезщетение за забава върху горната сума, считана за периода от 11.05.2022г. до 07.11.2022г.

Първоинстанционното решение в останалата част, с която ответникът „СТ“ ЕООД, ЕИК: 205590560, седалище и адрес на управление гр. Д., общ. В., ул.“*** е осъден да заплати на ищеца „Н.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. В., ж.к.“***, следните суми: сумата в общ размер на 9 914,12лв., представляваща договорено възнаграждение по сключен на 31.03.2021г. Договор за транспорт, за която сума са издадени фактура № 0000000172 от 31.03.2021г. и фактура № 0000000173 от 31.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считана от предявяване на иска - 30.05.2022г. до окончателното издължаване; сумата в общ размер на 1173,17лева, представляваща 1 обезщетение за забава върху горната сума, считана за периода от 31.03.2021г. до 30.05.2022г.; сумата в общ размер от 447,00 лева -разноски по производството, както и в частта в която е отхвърлен предявеният насрещен иск над присъдената сума от 328,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху сума от 6 527,50лв, за периода от 11.05.2022г. до 07.11.2022г. до претендирания размер решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 03.09.2024г.

Поддържа се във въззивната жалба, че решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на мотиви и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Излага се, че първоинстанционният съд не обсъдил наведените от жалбоподателя и ответник по насрещните искове възражения, относно представените от ищеца „СТ„ ЕООД писмени доказателства, като липсвали мотиви на ВРС в тази част.

Твърди се, че Н.“ ЕООД не е възлагало на „СТ“ ЕООД услуги, не е сключвало договор за транспорт и не е ползвало услугите на „СТ“ ЕООД, респ. сумата по представените фактури не се дължала.

Сочи се, че „СТ“ ЕООД не представило писмени доказателства за доказване на заявените претенции, като представените не касаели спора.

Излага се, че направеният от ВРС извод, че между страните е сключен Договор за транспорт на 11.05.2022г. не отговарял на обективната действителност и доказателствата, поради което счита първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно.

Иска се от съда да отмени решението на ВРС в обжалвана част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените насрещни искове. Не прави искане за присъждане на разноски. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „СТ“ ЕООД, ЕИК: 205590560, чрез адв.-пълномощника му Ив.И., с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение в обжалваната част, като излага, че между страните по делото на 11.05.2022г. бил сключен Договор за транспорт, по силата на който ответното дружество по насрещната искова молба, като товародател, е възложило на ищцовото дружество по насрещната искова молба, като превозвач, извършване на превоз. За извършения превоз ищцовото дружество по насрещата искова молба издало фактура № 711 от 11.05.2022г. и фактура № 712 от 11.05.2022г., двете на обща стойност 6527.50лева., които били отразени в дневника за продажби по ДДС от месец май на 2022г. и били част от подадената Декларация по ЗДДС с вх. № 0500-1 136616/14.06.2022г. в ТД на НАП гр. В..

Същите фактури обаче не били осчетоводени в счетоводните регистри на „Н.“ ЕООД, не е ползвано ДДС. Посочва, че в аналитичната ведомост по партньори за вземания / задължения към 05.06.2024г./момента на проверка по счетоводни данни/ задължението на „СТ“ ЕООД към „Н.“ ЕООД е в размер на 3 386.62лева, разлика между

9 914,12лв. и 6 527,50лв. с

ДДС.

2

Сочи, че дружеството жалбоподател не отразило издадените от „СТ“ ЕООД фактури в счетоводството си с цел да избегне плащането по тях.

Иска се от съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Не прави искане за присъждане на разноски. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са направили доказателствени искани.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Делото пред РС-в. е образувано по искова молба от „Н.“ ЕООД, ЕИК: *** против „СТ“ ЕООД, ЕИК: 205590560 с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 9 914,12лева - главница, представляваща стойността на договорени и извършени транспортни услуги, за която сума са издадени фактура № 0000000172 от 31.03.2021г. и фактура № 0000000173 от 31.03.2021г., ведно със 3 законната лихва върху тази сума, считана от предявяване на иска до окончателното издължаване, както и сумата от 1173,17лева, представляваща обезщетение за забава изчислено върху неплатената главница за периода от 31.03.2021г. до 30.05.2022г.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответното дружество „СТ“ ЕООД е депозирало отговор, с който оспорва първоначално предявените искове с наведени твърдения, че през периода 01.03.2021 до 31.03.2021г. приело общо 15бр.заявки за транспорт, към които прилага и фактури за стойността на транспорта, но нямало заявки от ищеца на претендираната стойност.

С отговора на исковата молба и на основание чл.211 ГПК „СТ“ ЕООД е предявило насрещни искове срущу първоначалния ищец „Н.“ ЕООД, конкретизирани с допълнителна молба в №10117/30.11.2022г./стр114/за заплащане на следните суми: сумата от 2933.76лв. с ДДС, стойността на неплатена фактура № 0000000711 от 11.05.2022г.за извършена транспортно услуга за превоз на катастрофирало МПС *** от Ч. до Б.; сумата от 3593.75 лв. с ДДС, стойността на неплатена фактура № 0000000712 от 11.05.2022г. за извършени спедиторски услуги във връзка с международен транспорт на стоки в рамките на ЕС за периода: 01.11.2020г.-31.12.2020г. и от 01.03.2021г.-31.03.2021г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещните искове-07.11.2022г. до окончателното плащане; сумата 149.00лв., представляваща законна лихва върху непатената сума от 2933.76лв по фактура № 0000000711 от 11.05.2022г.за периода 11.05.2022г. до 07.11.2022г.; сумата 182.62лв., представляваща законна лихва върху непатената сума от 3593.75лв по фактура № 0000000712 от 11.05.2022г.за периода 11.05.2022г. до 07.11.2022г.;

Наведени са твърдения, че страните били в облигационни отношения: Първо, че „СТ“ ЕООД е осигурявало на ищеца транспорт, за което „Н.“ ЕООД му заплащал комисионна., издадена от „СТ“ ЕООД на „Н.“ ЕООД за извършени спедиторски услуги във връзка с международен транспорт на стоки в рамките на ЕС за периода: 01.11.2020г.-31.12.2020г. и от 01.03.2021г.-31.03.2021г., за което „СТ“ ЕООД издало фактура № 0000000712 от 11.05.2022г. на стойност 3593.75 лв. с ДДС, която не била платена от „Н.“ ЕООД.

Второ, че „СТ“ ЕООД е извършило трпанспортна услуга на „Н.“ ЕООД, като превозило катастрофирало МПС ***-собственост на „Н.“ ЕООД от Ч. до Б., за което издало фактура № 0000000711 от 11.05.2022г. на стойност сумата от 2933.76лв. с ДДС, която сума ответникът „Н.“ ЕООД също не бил заплатил.

От ответника по предявените насрещшни искове „Н.“ ЕООД е постъпил отговор, с който е оспорил същите по основание и размер, като е навел възражение за липса на възложени услуги на ищеца, а представените от „СТ“ ЕООД доказателства не касаели спора по делото.

По делото с отговора на исковата молба от „СТ“ ЕООД са представени 2бр. преписи от фактура № 712/ 11.05.2022г. с доставчик: СТ“ ЕООД и получател: „Н.“ ЕООД на стойност 3 593,75лв. с ДДС с отразено наименование на услугата: спедиторска услуга във връзка с международен транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз за периода 01.11.2020г.31.12.2020г. и от 01.03.2021г.-31.03.2021г.

4

По делото е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като компетентно изготвена и обоснована. От заключението на същата се установява, че издадените фактури за извършена транспортна услуга от ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск „СТ" ЕООД : фактура №711/11.05.2022г. на стойност от 2 933,75лв. и фактура № 712/ 11.05.2022г. на стойност от 3 593,75лв., с общо стойност от 6 527,50лв. не са осчетоводени в счетоводните регистри на ответника по насрещния иск „Н.“ ЕООД , не е ползвано ДДС и не са част от не платено задължение към „СТ" ЕООД.

Процесните две фактури са осчетоводени само в счетоводството на „СТ" ЕООД, като са отразени в дневника за продажби по ДДС от м. май 2022год. И са част от подадена Декларация по ЗДДС с вх. № 0500 - 1136616 14.06.2022год. в ТД на НАП - гр. В..

От приложените 15 бр. заявки за транспорт, окомплектовани с CMR и фактура се установява, че заявките не изхождат от ответника по насрещния иск „Н.“ ЕООД, а са от трети лица-търговски дружества идентични с посочените за получатели във фактурите, издадени от „СТ“ЕООД, като доставчик на стоката/услугата. От приложените C M R се установява, че превозвач е бил „СТ“ЕООД, което съответства на приложените към всяка заявка фактура, че именно „СТ“ЕООД е извършил превоза, а получатели на товара/стоката отразено в CMR-та също са трети лица, а не ответника .

Спорът между страните пред настоящата инстанция се свежда до отговор на въпроса за наличие на търговски сделки между страните, респективно за основателността на предявените от „СТ“ ЕООД срущу „Н.“ ЕООД насрещни искове.