Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2219 от 17.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10985/2022
Вид
Решение № 2219
Подписан
17.05.2023
В сила
05.12.2023
Състав
ЕЛЕНА ДИМИТРОВА РОЗАЛИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2219 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря И.Р.А. като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20221110210985 по описа за 2022 година СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ ОБЯВИ, РЕШЕНИЕТО

ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ:

СИ

Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. А. К. срещу НП № 22-4332-011355 от 22.06.2022 г. на началник група в ОПП – СДВР, с което на А. А. К. е наложено наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

СЪДЪТ НАМИРА за установена следната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, а именно, че на 05.04.2022 г. около 03:21 часа в град София жалбоподателят А. К. е управлявал лек автомобил Porsche Panamera 4С с регистрационен номер НОМЕР по бул. „Никола Петков“ с посока на движение от ул. „Любляна“ към бул. „Цар Борис III“.

Водачът К. бил спрян от служители на ОПП – СДВР, които при извършена служебна проверка на документите на водача и на автомобила установили, че същият е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.

15 от ЗДвП от дата 24.11.2021 г. На водача е съставен АУАН Серия GA № 563460 от 05.04.2022 г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като последното нарушение, касаещо непредставянето на контролен талон не е залегнало в обжалваното НП.

1

От изисканата служебно прокурорска преписка са приобщени данни въз основа на писмени доказателства, че процесният автомобил е собственост първоначално на А.Б. ЕООД, а впоследствие е придобит от А.И. ЕООД. От представената от адв. М. служебна бележка, както и от показанията на свидетеля Ц. се установява, че жалбоподателят К. е бил на длъжност „шофьор“ в дружеството и във връзка с осъществяване на търговската дейност на същият е предоставен процесният автомобил, който е собственост на дружеството.

Също така от показанията на свидетеля Ц. се установява, че автомобилът поради техническа неизправност е бил за продължителен период в съответен сервиз за ремонт.

АУАН и НП са издадени от органи и длъжностни лица, разполагащи с материална компетентност, за което съдът служебно е събрал доказателства.

Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От правна страна съдът намира следното:

Задължението по чл.143, ал.15 от ЗДвП в процесния случай е за собственика на автомобила, а именно дружеството А.И. ЕООД, чиито служител е жалбоподателят К..

Макар формално при така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят да е осъществил състав на нарушение по чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, а именно, че е управлявал автомобил по отношение, на който е извършена служебна дерегистрация от ОПП – СДВР след изтичане на срока по чл.143, ал.15 от ЗДвП липсва субективна съставомерност на така вмененото административно нарушение, а именно административни нарушения, които са извършени при форма на вината, различна от пряк умисъл са наказуеми единствено в предвидените от закона случаи.

Процесният случай не е такъв. В качеството си на служител на дружеството, собственик на процесното МПС А. К. не е знаел, нито датата на придобиване на процесното МПС, нито, че същото е служебно дерегистрирано след изтичане на двумесечния срок, фиксиран в чл.143, ал.15 от ЗДвП, нещо повече не е и бил длъжен да знае, тъй като, както се посочи това задължение е вменено на собственика в процесния случай юридическото лице – работодател на жалбоподателя. Ето защо СЪДЪТ НАМИРА, че макар от обективна страна формално да е осъществен съставът на вмененото 2 нарушение отсъства умисъл за извършване на същото, поради което НП подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора и представения списък на разноските и доказателствата за тяхното извършване в днешно съдебно заседание СЪДЪТ НАМИРА, че на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин) лева съобразно представения списък.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 22-4332-011355 от 22.06.2022 г. на началник група в ОПП – СДВР, с което на А. А. К. е наложено наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОПП – СДВР да заплати на А. А. К., ЕГН ********** сумата от 600,00 (шестстотин) лева представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АССГ в 14 дневен срок по реда на Глава XII от АПК на основанията, посочени в НПК, който за жалбоподателя тече от днес, а за въззиваемата страна от датата на уведомяване.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:33 часа.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4