Решение № 136 от 27.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Маргаритка Шербанова

Александър Желязков

Петър Гунчев в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София) като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600061 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 57 от 16.10.2020 г. постановена по НОХД № 62/2020 г., Видински окръжен съд е признал подсъдимия Б. М. Г. , с ЕГН **********, български гражданин, със средно образование, неженен, местоживеене град Видин, месторабота „КРАТОН" ЕООД гр.

Видин - шофьор, неосъждан, за виновен, в това че на 29.10.2018 г. в гр. Видин, на ул.

„Редута“ срещу блок № 1 на ж.к. „Строител“, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № ********, лична собственост и като нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП- при избиране скоростта на движение, управлявал със скорост над пределно допустимата за движение на МПС от категория „В“ в населено място от 50 км/ч., а именно 78 км/час, причинил ПТП, като ударил пострадалата М. В. Г. с ЕГН ********** от гр.Видин и по непредпазливост причинил смъртта й - починала на 31.10.2018 г. в МБАЛ „Св. Петка“ гр. Видин, като деецът Г. след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, като се е обадил на телефон 112 и повикал помощ - престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б“, във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на това основание му е налажено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

1

На основание чл.304, във вр. с чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият Б.Г. е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за нарушение на правилата за движение по чл.42, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, респ. чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП - водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго ППС и, че движещото се след него ППС или това, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво; чл.42, ал.2, т.1 - водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС.

На основание чл.343г от НК, подсъдимият Г., е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

В тежест на подсъдимия Б.Г. са възложени сторените по делото разноски - по сметка на ОД на МВР-Видин сумата от 2347.51 лева, за извършени експертизи по ДП и в полза на ВСС, по сметка на ОС - Видин, сумата от 330.85 лева, за вещи лица и свидетел.

С тази присъда, подсъдимият Г., е осъден да заплати солидарно на частните обвинители М. П. Н., К. В. Г., В. Г. Н. и Г. В. Г., направените от тях разноски по делото, за адвокати на ДП и в съдебната фаза на наказателното производство, в размер на 7800 лева.

Съдът се е разпоредил вещественото доказателство- компактдиск от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112- Монтана, съдържащ 7 броя аудиозаписи и 9 бр. електронни картони, да остане към делото.

Недоволен от присъдата, подсъдимият Б.Г., чрез упълномощения си защитник, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, във връзка с чл.318, ал.3 от НПК, е оспорил пред въззиваната инстанция нейната правилност.

В жалбата и допълнителното изложение към нея, защитникът твърди кредитиране единствено на заключението на тройната допълнителна АТЕ, установило движение на управлявания от подсъдимия автомбил с превишена, за населеното място, скорост, явяваща се причина за настъпилото ПТП. Твърди се и противоречие между заключенията на основната АТЕ и тройната АТЕ, относно факта дали е предприета маневра „изпреварване“. Тези заключения противоречали и на обясненията на подсъдимия, според които при започната от подсъдимия маневра „изпреварване“, пътят му е бил засечен от пострадалата велосипедистка, вследствие на предприет от нея завой наляво.

Защитникът възразява и срещу отчетеното от първоинстанционният съд като отегчаващо вината на Г. обстоятелство, управлението на МПС в населено място с неразрешена скорост, тъй като това било елемент от фактическия състав на, иначе бланкетната норма на чл.342 и сл. от НК. Счита, че при определяне размера на наказанието, по отношение на подсъдимия следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, като наложеното му наказание „лишаване от свобода“ бъде заменено с „пробация“, а срока на 2 наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ да бъде намален до шест месеца.

В заключение моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава, по отношение на подсъдимия Г.. Алтернативно се иска намаляване срока на наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ до шест месеца.

Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда, в частта относно размера на наложеното на подсъдимия Г. наказание „лишаване от свобода“, както преквалифицирането на престъплението по по-лекия състав – по чл.343а от НК, в законоустановения срок са депозирали и поверениците на частните обвинители М. П. Н. и В. Г. Н.. Намират присъдата за явно несправедлива в частта относно наложените на подсъдимия Г. наказания, като занижени по размер и несъответстващи на високата степен на обществена опасност на деянието и подсъдимия, който макар и неосъждан, бил административно наказван за нарушения на ЗДвП. Считат, че с така наложените наказания са накърнени правата и законните им интереси, че те не съответстват на целите на чл.36 от НК. Само чистото съдебно минало на подсъдимия не било смекчаващо отговорността му обстоятелство, което не надделява над отрицателните за личността на дееца обстоятелства непризнаване на фактите и вината, неизразяване на съжаление относно причинената смърт на пострадалата М. В. Г., вследствие на нарушените от Г. правила за движение по ЗДвП.

Всички тези обстоятелства, налагали съобразяване от страна на въззивният съд, при определяне на наказанието, предвид настъпилата смърт на пострадалата - млада 45 годишна жена, оставила съпруг, три деца, родители, братя и сестри да страдат до края на живота си.

Пледират за увеличаване на наказанията до исканите от ОП-Видин размери.

В допълнителното изложение към въззивната жалба на частните обвинители, гореизложените съображения са подробно доразвити. Твърди се неправилно проието от съда поведение на подсъдимия, покриващо привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.„б” във вр. е чл.343, ал.1, буква „в” във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка е чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Според поверениците, то следва да се преквалифицира по чл.343, ал.1, буква „в” от НК, при нарушение на правилата за движение по чл.42, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП. Освен чистото съдебно минало на подсъдимия, липсвали доказателства, че е съдействал за изясняване на обективната истина, че е изразил съжаление за извършеното, както и, че е бил загрижен за състоянието на пострадалата в болничното заведение. Неправилен бил и извода на съда, че нарушенията на подсъдимия, като водач на МПС, били дребни и че не проявявал пренебрежение и тенденциозно незачитане към правилата за движение.

Оплакванията на поверениците са, че съдът не приел възраженията им за липса на основания за приложение на по-благоприятния закон, тъй като обаждането на тел.112, не значи, че подсъдимият направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата. Сочат, че разпитан като свидетел по т.д. №12/2019г. на Видинския окръжен съд /в.гр.д. №1451/2020г., 7 с-в на САС/ по иск по КЗ на две от децата на пострадалата, подсъдимият заявил, че не се е приближавал до лежащата върху пътната настилка 3 постадала.

Определените от съда наказания, поради ниският им размер, не кореспондирали с приетата квалификация на деянието по чл.343а от НК и при приоритет на смекчаващите на подсъдимия вината обстоятелства. Намира за справедливи, поисканите от Видинска окръжна прокуратура срокове на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право на управление на МПС“, като съответстващи на високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и на степента на обществена опасност на подсъдимия, неосъждан, но с административни наказания за нарушения по ЗДвП. Наложените, според поверениците, наказания накърнявали правата и законните интереси на частните обвинители; не съответствали на целите по чл.36 от НК; не съответствали и на високата степен на обществена опасност на деянието и изключително тежките последици - смъртта на млада 45 годишна жена.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, поверениците на частните обвинители поддържат въззивната жалба и допълнителното изложение към нея.

Повереникът, адв. Й. заявява, че оспорва присъдата само в частта, относно приложението на привилигирования състав и размера на наказанието. Твърди, че за да е налице привилигирования състав, не било достатъчно само обаждане до тел.112, но и оказване на необходимата, навременна помощ, която да е оказана на жив човек и да е подобрила състоянието му. Наличните по делото доказателства били в обратна посока – разпитан като свидетел по гражданско дело, подсъдимият изрично заявил, че дори не се е доближил до пострадалата. Твърдяните от защитата противоречия между основната експертиза и тройната такива, намира за неоснователни, като сочи, че този въпрос е изяснен в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Повереникът твърди, че подсъдимият, всъщност не признавал вината си, не изразил съжаление, независимо, че била причинена смърт на 45годишна жена с три деца, поради което и двете му наказания следва да бъдат увеличени. Потежки наказания, според повереника, биха въздействали предупредително, възпитателно и върху останалите членове на обществото, както и като лична превенция, предвид зачестилите случаи в цялата страна. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Повереникът, адв.Г., поддържа пледоарията на адв.Й.. Претендира за увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ на 2 години, с изпитателен срок от 3 години. Това си искане обосновава със заключението на тройната АТЕ, а именно, че в случай, че автомобилът се бил движил с допустимата скорост от 50 км/ч, не би настъпило ПТП.

Според третия повереник, адв.С., вината на подсъдимия за настъпилото ПТП била доказана по категоричен начин, поради което счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. В тази връзка се позовава на заключението на тройната АТЕ, за липса на предприета маневра „изпреварване“, предвид наличните спирачни следи по асфалта. Намира приетата правна квалификация за вярна, а отмереното наказание за справедливо. Пледира за потвърждаване на присъдата. Претендира за присъждане на сторените пред САС разноски.

4

Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна. Според прокурора прилагането на привилигирования състав било необходимо, поради оказаното от подсъдимия съдействие на местопроизшествието, което попада в понятието „необходимата грижа“, т.е. оказването на помощ на жив човек, винаги следва да се приеме като навременно и необходимо. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Пред въззивната инстанция, подсъдимият Б. М. Г., редовно призован, явява се лично, заедно с упълномощения си защитник – адв.В., който поддържа въззивната жалба и допълнителното изложение към нея. Преповтаря изложените в тях възражения относно противоречивите заключения на основната и тройната автотехнически експертизи. Това противоречие касаело основния въпрос – дали непосредствено преди настъпване на ПТП-то, подсъдимият е започнал маневра „изпреварване“. Такива били заключението на основната експертиза и становището на експерта пред първия съд. Заключението на тройната АТЕ било противоположно - че такава маневра не е започнала. При последващият разпит пред съда, експерта, изготвил първата АТЕ и участвал в изготвянето и на тройната АТЕ, заявил, че поддържа становището за липсата на започвала маневра „изпреварване“, т.е. - застъпил две противоположни позиции, поради което този важен въпрос останал неизяснен, поради което съдът не следвало да кредитира нито една от двете експертизи.