Решение № 88 от 01.07.2019, Районен съд - Велинград

Р

Е Ш Е Н И Е

№.....

01 юли 2019 година, гр. Велинград

В

И М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

РАЙОНЕН

СЪД ВЕЛИНГРАД на трети юни , две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в с ъ с т а в:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

СЕКРЕТАР:

МАРИЯ ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ПЕНЧЕВА а. н. дело № 60 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 ЗАНН

Образувано е по подадена жалба от Т.М.Ш. срещу Наказателно постановление № 13-001344 на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е приел на работа лицето П.Р.Х., като не е уредил със същия трудовите правоотношения при предостатавяне на работна сила, а именно- не е сключил писмен трудов договор между двете страни.

Релевират се основания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Неправилно, при неизяснена фактическа обстановка, административнонаказващият орган е формирал извод за наличието на елементи на трудово правоотношение между страните. В акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление не са посочени съществените елементи на трудовия договор, което ги опорочава. Административнонаказващият орган не е посочил точната дата на извършване на нарушението, което е процесуално нарушение от категорията на съществените, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице.

В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата оспорва основателността й, счита нарушението за безспорно доказано от събраните доказателства.

Жалбата е подадена в законоустановения срок /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 05.02.2019 г., а жалбата е подадена на 12.02.2019 г./, от лице, което има правен интерес поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На

13.11.2018 г. служители от ТД „Инспекция по труда" Пазарджик, придружавани от служители при РУ Велинград, при проверка за спазване на разпоредбите на трудовото законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, посетили обект в груб строеж с водещо предназначение на сградата хотел „Медикъл и Спа“. Заварили шест лица да работят на обекта на няколко нива. Същите извършвали различни дейности - разрушаване на стени и покривни конструкции, изнасяне на строителни отпадъци. На обекта присъствал и Т.Ш..

На работещите били раздадени декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, които те попълнили. В деня на проверката и попълването на декларациите не бил установен собственик на обекта или възложител.

В последствие се установило, че обекта се стопанисва от няколко търговски дружества-Бартер, Прим Форест и Топливо.

Сред работещите на обекти бил П.Р.Х.. В попълнената декларация същият посочил следните обстоятелства: място на работа – Бартер ЕООД, адрес на обекта гр.

Велинград, като строител, работно време от 8 часа, до 17 часа, почивка 1 час, почивен ден –събота и неделя, възнаграждение-минимална., вкл. и отбелязване за неполучени копие от сключен писмен договор и заверено уведомление в ТД на НАП за това дали има сключен трудов договор.

На

14.11.2018 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик бил представен граждански договор, с дата 01.11.2018 г., между Т.М.Ш. и П.Р.Х.. В хода на производството пред администативнонаказващия орган били представени декларация от Т.М.Ш., с която същият заявил, че в качеството му на акционер на Дрийм Форест АД-собственик на имот УПИ 1-3330,6506,6507 и като бивш собственик на имота, наел, като физическо лице, за собствена сметка, лицата Х.Б.Т., П.Р.Х.,

А.н.ф., И.П.М., Н.А.К.и Б.Р.Б.да извършат почистване, изхвърляне на строителни отпадъци и обезопасяване на съществуващата в имота четириетажна сграда, с които сключил граждански договори.

На 18.12.20018 г. Р.И.М. – ст. инспекор с Дирекция"Инспекция по труда" Пазарджик", в присъствие на свидетеля Р. Николова Т., съставил акт за установяване на административно нарушение / АУАН / № 13-001344 за това, че"Т.М.Ш., в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е приел на работа лицето П.Р.Х. да работи като сторител, без трудов договор в писмена форма. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 13.11.2018 година , когато лицето е заварено да работи на строителен обект хотел „Медикъл и Спа“, в гр. Велинград, УПИ I- 3330, 6506, 6507, кв. 184а, както и че е нарушен чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН е подписан и е връчен на Ш.. Към акта е приложена

Декларация от Т.М.Ш., Декларация от П.Х. , Протокол ПР 1843770 от 18.12.2018 г.

В срока по 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение от Ш., с което заявява, че в изпълнение на свое задължение към собственика на имота да почисти и обезопаси сградата, да изхвърли всичко излишно, както и да избере строителни работници, с оглед бъдещото строителство в обекта, наел на граждански договор определен брой работници. Счита, че с това не е извършил вмененото нарушение на трудовото законодателство, понеже към датата на направената проверка официално не бил обявен строителен обект, наетите работници не извъшвали строително-монтажни работи, били наети да почистват и изнасят натрупаните с години отпадъци, всички са били надлежно инструктирани за възможните рискови ситуации и услугата е била заплатена след приключване на работата.

В обжалваното наказателно постановление №

13-001344 от 18.12.2018 година на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик деянието е описано по идентичен начин с описанието в АУАН, посочени са като нарушени същите текстове от КТ, както и че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28а от ЗАНН, във вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ и е наложено на Т.М.Ш. наказание глоба в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ.

От показанията на разпитаните като свидетели проверяващи- актосъставителя и свидетеля по акта Т., се установи, че на

13.11.2018 г. е извършена проверка на строителен обект –сграда в груб строеж с бъдещо предназначение хотел, находящ се в УПИ-I-3330, 6505, 6507, кв. 184а, в гр. Велинград. На обекта работили шест лица като всеки е бил на различни нива и е извършвал различни дейности като разрушаване на стени, покривни конструкции, почистване на строителни отпадъци. В попълнените декларации работниците заявили, че работят за фирма Бартер, но при проверка по документи на следващия ден в сградата на ТД на Инспекция по труда гр. Пазарджик, били представени граждански договори с всеки от работещите и Т.Ш.. Фирмата, посочена като работодател, е едно от лицата, стопанисващи обекта. Ш. присъствал по време на проверката и при попълването на декларациите. Свидетелят Х. заявява, че по време на проверката работил на обекта-почиствал. На работата се явил по обява. Бил нает от Ш. за „почистване на етажи“.С него договарял за характера на работа и възнаграждението. Започнал да работи на обекта в началото на ноември. Работил съвместно с други лица. Указания относно вида и обема на работа давал Ш.. Той им осигурявал и достъпа до обекта сутрин и разпределял задачите между работещите. Негово било и работното оборудване. Не били уговорили начало и край на работното време, продължителност на работния ден или дни, в които се работи. Почвали да работят в различни часове през деня и работили докато свършат работа, всеки ден различно, но не по-късно от 17, 00 ч.

Обикновено в събота и неделя почивали. Работил докато изпълни възложеното. Възнаграждението било съответно на извършената работа и се заплащало след като бъде извършена. Граждански договор подписал след проверката. По време на проверката проверяващите му обяснили какво да попълни в декларацията.

Попълнил декларацията лично, но по указания на проверяващите. По техни указания вписал като работодател „Бартер“ ЕООД, но не бил чувал за тази фирма, нито е знаел, че е работил за нея. Свидетелят заявява, че отношения по повод на възложената му работа е имал само с Т.Ш..

С оглед на горното се налагат следните правни изводи

Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производството по установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.

Не е налице нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗААН при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление, т. е неизяснена и неописана фактическа обстановка.

И в АУАН, и в наказателното постановление е налице описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, в такава степен, че да позволи на санкционираното лице да защити правата си т. е не е нарушено правото на защита на жалбоподателя;

Неоснователни са доводите на защитата на жалбоподателя, че непосочването на елементите на трудовия договор в акта и в наказателното постановление ги опорочават до степен, налагаща отмяната на санкционния акт. Според ЗАНН индивидуализацията на нарушението се извършва чрез неговите съществени елементи, като дата място, описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Посочените елементи се съдържат в акта.

Неоснователни са възраженията, че не е посочена точната дата на извършване на нарушението. Като дата е посочена датата на извършената в обекта проверка, когато лицето е заварено да полага труд. Без значение за осъществяване на състава на нарушението е от кога лицето е започнало да работи, щом на посочената дата е работил без трудов договор.

По същество на спора, съдът намира следното

Отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, за които между страните следва да е сключен трудов договор в писмена форма. Съдебната практика е категорична, че в случаите на несключване на трудов договор при съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ и приложимата административно-наказателна норма е тази на чл. 414, ал. 3 от КТ.

Предмет на трудовото правоотношение е отдаването под наем на работната сила на работника за ползването й от работодателя. Отдаването под наем на работната сила е процес на влагане на умствени и физически сили и възможности в полза и за сметка, и в интерес на другата страна-работодателя. Разполагането с предоставенотото благо, което се съдържа в личността на неговия носител, го поставя в юридическа зависимост. Това прави полагания труд несамостоятелен и зависим. В процеса на изпълнение на трудовите задължения работникът е подчинен на разпорежданията на работодателя, на създадената от него организация на работния процес. Работодателят организира условията на труд и осигурява средствата за изпълнение на работата. За разлика от него, лицата, които осъществяват за своя сметка независима професионална дейност сами организират труда си, определят реда, формите и условията за неговото отдаване и полагане.

Действително за дейност като почистване и демонтаж на сгради може да бъде сключен граждански договор. За това е необходимо, във всеки конкретен случай, да се преценява характера на договора, съобразно неговото съдържание-правата и задълженията, които се установяват с него. Независимо как е наименован договора неговото съдържание се определя от правата и задълженията на страните по него.

В настоящия случай между страните е съществувало трудово правоотношение. Този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства. Сам жалбоподателят заявява в представените от него декларация и възражение, че в изпълнение на договорно задължение със собствениците на обекта да го почисти от строителни отпадъци, е наел за това шест лица. Работата, за която са наети, е изисквала предоставянето на работна сила. В процеса на изпълнение на възложената работа е следвало да бъдат преценени техните качества, с оглед бъдещото им наемане като строителни работници. Елемент на правоотношението между страните в случая е престирането на работна сила, а не на готов резултат. Този извод съдът обосновава освен с характера на възложената работата, изискваща влагането на физически сили и възможности, също и с обективираното в писменото възражение становище на жалбоподатея, че в процеса на работа е следвало да избере строителни работници за бъдещо строителство. Отдаването на работната сила е за сметка и в интерес на жалбоподателя, с оглед поетите от него договорни задължения. Х. заявява, че е бил нает от Ш., за да почиства етажи, т. е. предмет на възникналото правоотношение е предоставената от него работна сила -неговите физическите сили и възможности за изпълнение на определена работа.