Решение № 8103 от 18.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8103 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110160103 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

С влязло в сила Решение № 262798/24.08.2022 г. постановено по в. гр. д. № **** г. по описа на Софийски градски съд, III – В въззивен състав, е прогласено за нищожно Решение от **** по гр. д. № 23901/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I I ГО, 62 състав, обективирано в протокол от открито съдебно заседание и делото е върнато за разглеждане на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на дължимостта на вземането по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13777/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I I ГО, 62 състав. В мотивите на съдебния акт е указано, че делото бива връщано на Софийски районен съд за произнасяне от друг състав с ново валидно решение. В изпълнение на дадените от въззивната инстанция задължителни указания, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „БЕРСАНИ“ ЕООД против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 24096,29 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/06/116003196409, възникнало във връзка с щета № 43082131700448/02.05.2017 г., причинена от настъпило на 29.04.2017 год. пътнотранспортно произшествие причинено от водача на лек автомобил „СЕАТ ЛЕОН“ с рег. № РК 6787 ВМ на лек автомобил „****“ с рег. № *** ведно със законна лихва, върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК на 08.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.03.2019 г. по ч. гр. д. № 13777/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на **** ч., в гр. София, движещият се по ул. ****“ лек автомобил „СЕАТ ЛЕОН“ с рег. № ****, собственост на **** и управляван от В. В. М., поради неправилно движение ( в лентата за насрещно движение) реализирал пътнотранспортно произшествие с участие на лек автомобил марка „****“ с рег. № *** собственост на Константин Иванов Динев и управляван от В.

1

К. А., в резултат на което лекият автомобил „****“ се удря в бетонова колона, от което са му причинени щети. За настъпилия пътен инцидент бил съставен протокол за ПТП № 1677388 от служител на ОПП-СДВР. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, за лекия автомобил марка „****“ бил сключен договор за лизинг с „Уникредит лизинг“ ЕАД, като впоследствие, на 05.09.2018 г. собствеността върху автомобила била прехвърлена от лизингодателя на Константин Иванов Динев. Към датата на инцидента, за лек автомобил марка „Сеат Леон“ била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в полица № BG/07/116003196409, поради което лизингодателят „Уникредит лизинг“ ЕАД предявил към ответника щета № 43082131700448, във връзка с което е съставен опис-заключение от 02.05.2017 г. Необходимата сума за отстраняване на нанесените на увредения лек автомобил „****“ щети е в размер на 24 096,29 лв., за която са издадени фактури. Представителят на страната поддържа, че с Уведомление изх. № (не се чете)-6463/17.06.2017 г. ответното дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер. Застрахователят намерил, че обстоятелствата, декларирани при заявяване на щетата, не отговарят на установените факти и на събраните данни, относно настъпване на застрахователното събитие. В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за цесия от 25.02.2019 г. вземането за застрахователно обезщетение било прехвърлено на ищцовото дружество – „Берсани“ ЕООД, което обуславяло и правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. С подадения отговор е оспорено наличието на материално-правна легитимация на ищеца от завеждане на настоящия иск, тъй като съгласно нормата на чл.

493, ал.1 КЗ, право да получи застрахователно обезщетение има само собственика на увредената вещ. Към момента на настъпване на застрахователното събитие собственик на автомобила бил „Уникредит лизинг“ ЕАД, като при образуването на щета лизинговото дружество изрично посочило, че желае в негова полза да бъде изплатено застрахователното обезщетение, а не такова да бъде изплатено в полза на лизингополучателя. Ответникът оспорва действителността на договора за цесия от 25.02.2019 г., тъй като сделката се явява нищожна поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В подадения отговор са развити аргументи, че доколкото към момента на настъпване на застрахователното събитие Константин Динев не е бил собственик на вещта, той не е имал право да получи застрахователно обезщетение, поради което и не би могъл да прехвърли вземането на трето лице с договор за цесия. Ответникът оспорва наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил, описания механизъм на пътнотранспортното произшествие, както и наличието на причинно-следствена връзка между описаното събитие и причинените вследствие на него щети по процесния лек автомобил марка „****“ с рег. № СА 1129 ХА. Процесуалният представител на страната излага подробни съображения, че щетите по процесния автомобил не са получени по начина, описан от ищеца, като поддържа, че уврежданията и по двата автомобила не съответстват нито по сила, нито по височина на автомобилите, на посоката на движение, на скоростта и пр. В подадения отговор са изложени твърдения, че при извършения оглед на място, непосредствено след инцидента от представители на ответника, не били установи нито следи от удар по пътното платно и по бетоновата колона, в която се твърдени, че се е ударил процесния автомобил, нито следи от преминаване на гуми през тревните площи. При условие на евентуалност процесуалният представител на страната прави възражение, че не всички описани вреди по „Мерцедес 5 500“ са резултат от процесното пътнотранспортно произшествие. С подадения отговор е оспорен и размера на заявената претенция, като са развити съображения за несъобразеност на посочените цени на материали и труд със среднопазарните такива. При условие на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с твърдение, че водачът на лек автомобил „****“ се е движил с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, в резултат на което не е предприел своевременно спиране на кръстовището и се е блъснал в насрещно движещия се лек 2 автомобил „Сеат“, или скоростта му е попречила своевременно да спре и да предотврати удара. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, включени във фактическия състав на цитираната норма, а именно: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило: застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка, с което ищецът да е претърпял имуществени вреди. За да бъде уважен предявения иск следва да се установи кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на настъпване на събитието по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, причинени, в резултат от този деликт вреди на ищеца и причинна връзка между тях. В доказателствена тежест на ищеца е и да установи настъпването на частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

По делото не е спорно, че между собственика на лек автомобил „Сеат“ и ответника към датата на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие е съществувало валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица №

BG/07/116003196409, както и наличието на заявена щета с № 43082131700448.

За установяване на механизма на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие като писмено доказателство по делото е приет препис от протокол за ПТП № 1677388/29.04.2017 г., съставен от служител на 01 ОПП-СДВР. Съгласно константната практика на касационната инстанция намерила израз в Решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д.

№ 50128/2016 г. на ВКС, III ГО и посочените в него Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008г., Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., Решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., Решение № 24/10.03. 2011 г. по т. д. № 444/2010г., Решение № 110/04. 09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., Решение № 227/12.02.2014 г. по т.д. 769/2012 г., Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г., всички на Търговска колегия на ВКС, констативният протокол за пътнотранспортно произшествие, издаден след задължително посещение на мястото на инцидента от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП вр. с чл. 6 и чл. 7 Наредба № 1-167 от 24. 10. 2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС /отм. ДВ. бр. 69 от 19.08.2014 г./, какъвто е представеният по делото, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.

Когато протоколът не удостоверява всички релевантни относно причините за възникване на инцидента обстоятелства за изясняване на механизма на ПТП следва да бъдат ангажирани други доказателства.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице Йордан Йорданов, което съдът цени като обективно, компетентно и задълбочено дадено се установява, че уврежданията по процесните автомобилите не отговарят на механизма на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, съставения протокол за ПТП, представения по делото снимков материал и събраните гласни 3 доказателствени средства. Експертът след подробно изследване на щетите по двете моторни превозни средства разяснява, че уврежданията на процесния лек автомобил марка „****“ са предимно в неговата долна част, като липсва директен контакт на нивото на левия фар където би следвало да е зоната на съприкосновение с лек автомобил „Сеат Леон“. Вещото лице акцентира върху обстоятелството, че е запазена целостта на предната декоративна решетка и левия фар на автомобил „****“, които детайли при възникване на ПТП по начин описан от ищеца щяха да се увредени. От заключението се установява, че уврежданията на предния капак и неговата предна дясна част не отговарят на удар в бетонова колона. В допълнение е отбелязано, че увреждането на предния капак на автомобила в неговата централна дясна част, както и липсата на увреждания по височината на тази деформация и липсата на увреждания по предния капак в зоната на удара – предна лява част на лек автомобил „****“, сочат за липса на пряка причинно-следствена връзка между описания механизъм на произшествието и щетите. Вещото лице подробно е изследвало и уврежданията по лек автомобил „Сеат Леон“, които също не съответстват на описания от ищеца механизъм на ПТП. Вещото лице е направило симулации със софтуерен продукт „PC – Crash“ и „Virtual Crash“, чрез които са онагледени резултатите при евентуален удар между двата автомобила, по начина, описан от разпитаните по делото свидетелите, който също не съответства на щетите по двата автомобила. Крайният извод на експертът е, че липсва съвпадение на деформациите по отношение на вида, характера и зоните на удар. От приетото заключение се установява, че при удар с интензивност на описания предните леви части на двете превозни средства включително леви калници, леви части на броните, леви части на предните капаци и всички детайли, които се намират в посочената зона, биха били значително увредени. Изготвеното от вещото лице Йордан Йорданов заключение е изключително подробно и задълбочено, като при изготвянето му експертът посредством специализиран софтуер е онагледил какви биха действителните увреждания на процесните автомобили ако между тях бе реализирано пътнотранспортно произшествие по начин описан в протокола за ПТП.