Разпореждане № 2528 от 12.08.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2528 гр. Разград, 12.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20253330101382 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. от ГПК.

По реда на НАРЕДБА № 6 ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИ

ДЕЙСТВИЯ И УДОСТОВЕРИТЕЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ В ЕЛЕКТРОННА

ФОРМА /Наредба 6/ е депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670***, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу А. Е. Д., EГН **********, с настоящ адрес: гр. Р., УЛ.

*****, бл. *, вх. *, ет. *, общ. Р., обл. Р., за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 28900**/21.12.2023 г., сключен с „Кредисимо” ЕАД: главница в размер на 443.25 лв., дължима за периода от 10.06.2024 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 37.60 лв. възнаградителна лихва за периода 10.06.2024 г. до 10.10.2024 г., мораторна лихва в размер на 60.30 лв., начислена за периода 11.06.2024 г. до 25.07.2025 г., както и разноски по делото.

Заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се легитимира като кредитор, позовавайки се на Приложение № 1 от дата 21.02.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст” ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2023 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като твърди, че длъжникът е уведомен за това обстоятелство.

С оглед заявлението и приложенията към същото, със свое Разпореждане № 23**/28.07.2025 г. съдът е оставил производството без движение с мотиви, че искането не отговаря на изискванията на чл. 410 във вр. с чл. 128, т. 2 от ГПК – заявителят не е приложил като електронен файл документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а съгласно чл. 42, ал. 4 от Наредба 6, плащането се счита за извършено, когато органът на съдебна власт получи потвърждение от информационната система на съответния електронен платежен инструмент, каквото към датата на разглеждане на постъпилото 1 заявление не се съдържало, както и че при извършена на основание чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка е установил противоречие на същото със закона или с добрите нрави и на основаването му на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, с оглед което за издаване на заявената заповед, заявителят следва да предостави информация освен за претендираните за плащане суми, но и за извършените от длъжника плащания - по дата, размер и за погасяване на какви вземания са послужили.

Предвид това, че заявителят е попълнил и подал електронен формуляр за издаването на заповед за изпълнение, в който случай на основание чл. 32, ал.

2, т. 3 от НАРЕДБА № 6 ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИ

ДЕЙСТВИЯ И УДОСТОВЕРИТЕЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ В ЕЛЕКТРОННА

ФОРМА се счита, че заявителят е дал съгласие за получаване на електронни изявления и електронни документи до приключване на заповедното производство, уведомление за посоченото Разпореждане № 23**/28.07.2025 г. е изпратено до заявителя през ЕПЕП на 28.07.2025 г. На 01.08.2025 г. юрисконсулт Б. Л. Д. – пълномощник на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е депозирала молба да й бъде предоставен електронен достъп до делото, със същата е отказала да бъде известявана електронно за постъпили съобщения и призовки в хода на делото. Макар разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ГПК да предоставя възможност съгласието за връчване по ал. 2 (през ЕПЕП) да може да се оттегли по всяко време, съгласно същия текст оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.

Така на основание чл. 41а от ГПК и поради това, че съобщението не е било изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то е отразено автоматично като връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, а именно на 05.08.2025 г., съответно предоставеният на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередности е изтекъл на 08.08.2025 г.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

По въпроса за доказателствата за заплатена държавна такса, както погоре е посочено, съгласно чл. 42, ал. 4 от Наредба 6 плащането се счита за извършено, когато органът на съдебна власт получи потвърждение от информационната система на съответния електронен платежен инструмент, каквото нито към датата на постъпване на заявлението, иницииращо настоящото производство, нито в следващите дни е отразено в ЕПЕП.

Предвид кратките процесуални срокове и произтичащите за него задължения за служебна проверка за съответствие на изискванията на чл. 410, във връзка с чл. 128, т. 2 от ГПК, съдът е изискал от заявителя да представи документ за внесена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Към настоящия момент е видно от секция „Основни данни“, подсекция „Суми към документ“, заплатена от заявителя такса в размер на 21,25 лв., равняваща се на минимално определената такса от 25 лв., намалена с 15 % на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК, с оглед което нуждата от представяне на файл на нареденото плащане отпада.

Същевременно, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно 2 от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Видно от приложенията към заявлението, на 21.12.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и А. Е. Д. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 2890***, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 850 лв. и 37,66 лв. са предоставени за застрахователна премия, срещу задължението да бъде върната на 9 месечни вноски в срок до 10.10.2024 г., при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,20 %. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Във връзка с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от сключения договор, А. Е. Д. на 21.12.2023 г. сключила Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно за всички задължения на длъжника по Договора и за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, за което А. Е. Д. дължи възнаграждение в размер на 719,08 лв. Съгласно твърденията на заявителя, поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД.

Съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Основание за този извод е, че с уговарянето на застрахователна премия в размер на 37,66 лв., както и възнаграждение за поръчителство в размер на 719,08 лв., за заемателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 1 764 лв. Видно е, че посоченият ГПР в размер на 48,20 % не съответства на действително формирания - съгласно § 1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, съдът следва да има информация относно извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата. Нередовността на заявлението води до последиците на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за неговото отхвърляне.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

3

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу А. Е. Д., EГН **********, с настоящ адрес: гр. Р., УЛ. *****, бл. *, вх.

*, ет. *, общ. Р., обл. Р., за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 2890***/21.12.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД: главницза в размер на 443.25 лв., дължима за периода от 10.06.2024 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, 37.60 лв. възнаградителна лихва за периода 10.06.2024 г. до 10.10.2024 г., мораторна лихва в размер на 60.30 лв., начислена за периода 11.06.2024 г. до 25.07.2025 г. и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4