Определение № 14272 от 02.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14272 гр. София, 02.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100502720 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.02.2026 г. по гр.д. № 44514/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 26 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника за привличане на страната му на трето лице – помагач наследниците на Б.Я.П.. Определението е поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 13690/07.04.2026 г. по същото дело.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Жалбоподателят сочи, че при подаване на отговора на исковата молба не му е било известно, че Б.Я.П. е починала.

Твърди, че макар в Търговския регистър да е била налична информация за заличаване на едноличния търговец, от нея не ставала ясна причината за заличаването. Излага, че не му е било изпращано съобщение за установения от съда факт на смъртта на лицето, поради което искането за конституиране на наследниците, направено с молба от 30.01.2026 г. и поддържано в първото открито съдебно заседание, не било просрочено. Поддържа още, че участието на наследниците е необходимо за изясняване на фактическата обстановка, включително във връзка със собствеността на МТП „Черна бара“, наличните документи за собственост и обстоятелствата относно прекъсване на електрозахранването на ищеца.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 220 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От данните по делото се установява следното:

С отговора на исковата молба ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е поискал привличане на трети лица – помагачи на своя страна, сред които и Б.Я.П., посочена във връзка с твърденията на ответника относно собствеността върху терена/съоръжението, имащи значение според него за изясняване на спора.

С определение № 50520/09.12.2025 г. районният съд е конституирал Б.Я.П. като трето лице – помагач на страната на ответника.

В съдебното заседание на 02.02.2026 г. районният съд е докладвал справка от ЕИСС, 1 според която Б.Я.П. е починала на 17.02.2018 г., справка от Търговския регистър, според която ЕТ „Б. – Б.П.“ е заличен на 16.11.2020 г., както и върнати съобщения до лицето с отбелязване, че е починало. В същото заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че е узнал за смъртта на лицето при справка в електронния портал и е поискал да бъдат конституирани наследниците на Б.Я.П., като е поискал издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данни за тях.

Съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът може да привлече трето лице с отговора на исковата молба, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Следователно за допустимостта на привличането са необходими едновременно: искането да е направено в предвидения от закона преклузивен срок; третото лице да е надлежно индивидуализирано като процесуално правоспособен субект; и да е обоснован правен интерес от участието му в процеса.

В случая тези предпоставки не са налице.

На първо място, към момента на подаване на отговора на исковата молба Б.Я.П. вече е била починала. Смъртта на физическото лице е настъпила на 17.02.2018 г., т.е. преди образуване на делото и преди отправяне на искането за привличането като трето лице – помагач. Поради това лицето не е могло валидно да придобие процесуално качество на трето лице – помагач. Определението, с което първоначално е било допуснато участието му, правилно е било отменено от районния съд по реда на чл. 253 ГПК, след като е установено, че конституираното лице не е процесуално правоспособно.

Неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че след установяване на смъртта на посоченото лице съдът е следвало да пристъпи към конституиране на наследниците му като продължение на вече направеното искане. Не е налице хипотеза на процесуално правоприемство по чл. 227 ГПК, тъй като Б.Я.П. не е починала в хода на процеса като вече валидно конституирана страна или трето лице – помагач. Тя е била починала преди възникване на процесуалното правоотношение. Ето защо не може да се говори за заместване на участник в делото от негови правоприемници, а за ново искане за привличане на други лица — наследниците.

Това ново искане е направено след изтичане на срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. Законът прави ясно разграничение между встъпването на трето лице по чл. 218 ГПК, което може да бъде извършено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция по воля на самото трето лице, и привличането на трето лице от ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК, което следва да бъде поискано с отговора на исковата молба. Поради това доводът, че искането е направено в първото открито съдебно заседание и поради това е своевременно, е неотносима към хипотезата на привличане от ответника. За ответника релевантният процесуален момент е отговорът на исковата молба, а не първото заседание.

В отговора на исковата молба не е било направено искане, дори при условията на евентуалност, за привличане на наследниците на Б.Я.П.. Направеното искане е било насочено към конкретно посочено лице, което към този момент вече не е съществувало като правен субект. Последващото искане за конституиране на наследниците представлява искане за привличане на други лица, а не уточнение на вече редовно заявено искане. Затова правилно районният съд е приел, че то не може да бъде уважено след изтичане на срока по чл. 219, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд намира, че не е необходимо да възприема като самостоятелно основание изложените от районния съд съображения относно процесуалното поведение на ответника. Достатъчно е, че искането за привличане на наследниците е направено извън срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, не е насочено срещу индивидуализирани лица и не е подкрепено с твърдения, обосноваващи правен, а не само доказателствен интерес от участието им в процеса.

2

Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, срещу определението, постановено в открито съдебно заседание на 02.02.2026 г. по гр.д. № 44514/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 26 състав, поправено с определение № 13690/07.04.2026 г., в частта, с която е оставено без уважение искането на дружеството за конституиране на ЕТ „Б. – Б.П.“ и наследниците на Б.Я.П. като трети лица – помагачи на страната на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3