Решение № 3398 от 05.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3398 гр. Пловдив, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330113049 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 71, т. 1 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 21 от ЗЗДискр. и чл. 8, ал. 3 Кодекса на труда, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 128, т. 2 КТ.

Ищецът Е. М. Х., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., п.к.8000, ул. ********** № ***, вх. ***, ет. ***, чрез пълномощника адв. Е. И., със съд. адрес: гр. С., бул. „*******“ № ***, ет. ***, е предявил против „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД, с ЕИК 115010325, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, бул. Марица № 97, представлявано от С. Г. Р. и „Дунапак Пейпър Енд Пакаджингс“ ООД, чуждестранно юридическо лице, държава: У., представляващ юридическото лице – В. Е., обективно съединени искове за установяване на основание чл. 71, т. 1 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 21 от ЗЗДискр. и чл. 8, ал. 3 КТ, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът е допуснал дискриминация на ищеца с оглед признака по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. „****“; за признаване уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *****/29.05.2024г., с която ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, считано от 29.05.2024г., за незаконно и като такова да бъде отменено, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „***************“, както и да му бъде присъдено обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно за шест месеца, считано от 30.05.2024 г. до 30.11. 2024г. в размер на 73 024, 26 лева 1

(седемдесет и три хиляди двадесет и четири лева и двадесет и шест стотинки), изчислено на база БТВ от 12 170, 71 лева, както и да осъди ответника да му заплати брутното трудово възнаграждение за един работен ден – 29.05.2024 г., който се явява и последния работен ден на ищеца, в размер на 604, 25 лева (шестстотин и четири лева и двадесет и пет стотинки), като последно исковете са уточнени в този им вид и размер в о.с.з. от 05.06.25г., в което е даден ход на устните състезания. Законна лихва се претендира само с исковата молба, само върху обезщетението по чл. 225 от КТ – от завеждане на ИМ до окончателното плащане, върху ТВ лихва не се претендира. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника „ДУНАПАК РОДИНА“ АД, възникнало по силата на трудов договор от ****** г., като е заемал длъжността: ****** „*********“ (НКПД ********), последователно изменян с допълнителни споразумения, сключени съответно на 17.12.2007 г. и 18.02.2009 г., 27.09.2010 г., както и със споразумение за изменение на трудовия договор на ********* от 31.10.2011 г., с което се изменила трудовата му длъжност на „***************“ (НКПД ********), впоследствие изменяно с допълнителни споразумения за изменение на работната заплата от 22.02.2013 г., 09.03.2015 г., 20.02.2017 г. Последното основно трудовото възнаграждение на служителя било в размер на 12 085 лева. Основните задължения на заеманата от ищеца длъжност са били уредени в длъжностна характеристика. На 27 май 2024 г. в офиса на работодателя била проведена среща от В. Е. (************) с мениджърския екип на ответното дружество. На тази среща В. Е. правел подмятания относно възрастта на някои от участниците в срещата, в смисъл, че не може да се очаква един тридесет годишен мениджър да работи успешно с лице, което е близо шестдесетгодишно. След тази обща среща, на 28 май 2024 г., г-н Е. поканил ищеца на работна вечеря, на която да обсъдят въпроси във връзка с работата му. На вечерята В. Е. започнал с това, че изказал убеждение, че ищецът несъмнено си дава сметка за какво конкретно ще бъде техният разговор. След това заявил, че работодателят е преценил, че следва да прекрати трудовото правоотношение с ищеца и му предлага това да стане по взаимно съгласие, като работодателят имал готовност да му заплати и обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за 6 месеца. Ищецът е отказал така отправеното устно предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие или със споразумение. На следващия ден - 29.05.2024 г., след като ищецът пристигнал на работа, му била връчена Заповед № ****/29.05.2024 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 29.05.2024 г.

Със заповедта за уволнение работодателят разпоредил на ищеца да бъде заплатено обезщетение за неспазено предизвестие от 90 календарни дни по чл. 220, ал. 1 от КТ и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 5 дни неизползван годишен отпуск за 2023 г. и 11 дни неизползван годишен отпуск за 2024 г. При това работодателят не заплатил на ищеца работно възнаграждение за деня, в който е връчена заповедта за уволнение - 29.05.2024 г., който за ищеца е бил редовен работен ден и когато той се е явил надлежно на работа, за да изпълнява трудовите си задължения, без да очаква, че в течение на деня ще бъде освободен незабавно, считано от - както било отразено в заповедта за уведомление - същата дата, 29.05.2024 г.

2

Твърди, че в процесния случай не е налице реално съкращаване на щата. В кратък срок след уволнението на ищеца, работодателят наел друго лице, което да изпълнява същите трудови функции. Нещо повече, още през януари 2024 г. на ищеца, в хода на изпълнението на длъжностните му задължения, му била дадена за плащане фактура, издадена на работодателя от HR агенция „Арсис Глобал“ ЕООД, ЕИК: 200098758 за предоставени услуги на работодателя във връзка с подбор и наемане на персонал. След проверка на интернет сайта ******, както и на сайта на „******”, (принадлежащ на у. дружество от една и съща група с б. агенция), ищецът установил, че по възложение от ответното дружество агенцията е публикувала обяви за работа, с които се търсят кандидати за длъжност „**************“ и „**********“ с място на работа – П., Б. Предвид това, че същите обяви били заплатени от работодателя за услуги, предоставени във връзка с търсене и наемане на персонал, за ищеца било налице основание да счита, че близо половин година преди прекратяване на трудовия му договор, ответникът е започнал да търси друго лице, което да бъде назначено вместо ищеца на заеманата от него длъжност, от която впоследствие - на 29.05.2024 г.- той е бил уволнен на основание „съкращение на щата“. Съгласно професионалната мрежа ******, лице с профил S. Р. посочило, че считано от м. юни 2024 г. (т.е. веднага след уволнението на Ищеца), заема на пълен работен ден (full-time) длъжността *************** в „**************** - ************“. Уточнява се, че "Дунапак Родина" АД е част от ************** на ************ и съгласно сайта на групата е дружеството, което осъществява тази дейност в Б., т.е., това лице е заело именно заеманата от ищеца към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност „*****************“. На следващо място, наетото от работодателя след уволнението на ищеца лице било значително по-младо от него като възраст. Също така, след уволнението на ищеца, на работа при работодателя останали други служители във финансовия отдел на дружеството, които също така били по-млади от ищеца. Сочените обстоятелства били очевидна предпоставка да се приеме, че се касае за случай на дискриминация, основана на признака „възраст“, като ищецът бил третиран от работодателя си – ответното дружество, по-неблагоприятно от други по-млади служители и кандидати за същата длъжност.

Проявената от работодателя възрастова дискриминация към ищеца била и основната причина за прекратяване на трудовия му договор.

С оглед изложеното счита, че доколкото залегналите в чл. 8 от КТ и чл. 21 ЗЗДискр. принципи са нарушени (като работодателят е допуснал злоупотреба с право и пряка дискриминация спрямо ищеца), то оспорваната заповед за уволнение се явявала незаконосъобразна, а уволнението на ищеца - незаконно.

Наред с това се твърди и да не са осъществени и елементите от фактическия състав на чл.

328. ал. 1, т. 2 от КТ. Поради незаконното уволнение ищецът е останал без доходи, като дължимото му се обезщетение следвало да се изчисли на база последно получено брутно трудово възнаграждение.

Излага твърдения и, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, поради формални пороци. Видно от съдържанието на връчената заповед за уволнение, в същата не се 3 съдържала индивидуализация на това кой е работодател. Нещо повече, като издател се сочиело друго дружество - „Дунапак Пейпър енд Пакаджингс“ ООД, У., което обаче не било работодател на ищеца, и между това дружество и ищеца никога не е била налице трудовоправна връзка. Следователно процесната заповед за уволнение била незаконосъобразна, като нередовна от формална страна. Счита, че посоченият формален недостатък опорочава процесната заповед за уволнение до степен, която позволява същата да се счита за незаконна и без спорът да се разглежда по същество, доколкото с оглед липсата на идентификация на издателя не може да се приеме, че до ищеца е достигнало надлежно волеизявление от страна на неговия работодател за прекратяване на съществуващата между тях трудовоправна връзка.

Следващият порок на процесната Заповед за уволнение, засягащ нейната валидност, било невярното отразяване на длъжността, от която ищецът бива уволнен. В заповедта за уволнение било посочено, че ищецът се уволнява от длъжност „***************“ с код на длъжността „*********“. Същевременно, съгласно последното изменение на трудовата длъжност на ищеца, направено със споразумение за изменение на трудовия договор на ********* от 31.10.2011 г., заеманата от служителя длъжност към момента на прекратяване на трудовото му правоотношениебила „*********************“ (НКПД **************).

Следователно с процесната заповед за уволнение ищецът бил освободен от длъжност, която не е заемал към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Същото се явявало самостоятелно основание да се приеме, че процесното уволнение е незаконно, доколкото ищецът на практика бил освободен от длъжност, която не е заемал към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение.

На следващо място счита, че не е налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - тъй като не е налице реално съкращение на щата на длъжността, на която е работил ищецът преди неговото уволнение (независимо от коя длъжност се приеме, че е освободен), а изпълняваните от него трудови функции не са били премахнати.

Не било налице и валидно взето решение от компетентния орган на дружеството за промЯ. на организационно-управленската структура и премахване на заеманата от ищеца длъжност от щата на предприятието на Работодателя. Ищецът изрично посочил в Заповедта за уволнение, че такова решение не му е предоставено.

Сочи, че още в края на декември 2023 г. - началото на януари 2024 г., ответникът е започнал да търси друго лице, което да бъде назначено на длъжността, която бива съкратена и от която на 29.05.2024 г. е уволнен ищецът. Като следствие, непосредствено (или много скоро) след уволнението на ищеца на същата (или много сходна) длъжност било назначено друго лице, на което са му възложени идентични трудови функции. Поради което счита, че процесното уволнение е незаконно, доколкото соченото в Заповедта за уволнение основание чл. 328, ал.

1, т. 2 от КТ не е налице. В случай, че работодателят представи по делото доказателство, че е било взето решение от компетентен орган за премахване на заеманата от ищеца длъжност, то счита, че то е фиктивно, доколкото обявата за наемане на кандидати за същата длъжност била публикувана преди това решение, а в кратък срок след процесното уволнение на 4 същата (или много сходна с нея) длъжност било назначено друго лице. В тази връзка се твърди да е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.