Решение № 283 от 31.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Варна, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело № 20223110106272 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „***“ АД, ЕИК ***, срещу Р. Х. Д. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца сумата в общ размер на 417,11 лв., от които 389,36 лв. – главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.03.2021г. до 12.06.2021г., във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. номер *** на адрес в ***, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 27,75 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 14.01.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба следното: Р. Х. Д. е клиент на ищеца с кл. номер *** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. номер *** на адрес в ***.

Тези облигационни правоотношения се регламентират от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, приети от КЕВР. Съгласно тях, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ.

Към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда ответникът има неизплатени задължения в общ размер на 417,11 лв., от които 389,36 лв. – главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.03.2021г. до 12.06.2021г., както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 27,75 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 14.01.2022г.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Не се оспорва нито допустимостта, нито основателността на исковата претенция.

Изразява се желание за сключване на споразумение с ответника, както и разсрочване на дълга.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е между страните, че същите се намират в облигационна обвързаност за доставка и потребление на ел. енергия.

Безспорно е между страните, а и от приложеното по делото извлечение от сметка към 14.01.2022г. се установява, че ответницата дължи в полза на ищцовото дружество сумите, предмет на настоящата претенция.

1

Приложени по делото са ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „***“ АД.

По така предявения иск в тежест на ищеца бе да докаже твърдението си, че се е намирал в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия, както и изпълнението си по тези отношения и размера на претенцията си. В тежест на ответника бе да установи в условията на пълно и главно доказване всички положителни факти и обстоятелства, които го ползват.

Безспорно се установи от събраните по делото по признание на самия ответник, че между страните е съществувала облигационна обвързаност, по която ищецът е изпълнявал своето задължение да доставя ел. енергия до имота на ответника, както и размера на натрупаните от ответника и незаплатени суми за ползваната ел. енергия.

Съдът не може да сподели твърдението в отговора на исковата молба, че ищецът е следвало да потърси споразумение с ответника, след като последният е спрял да плаща изразходваното количество енергия. Възниква обоснованият въпрос защо потребителят е продължил да ползва енергия, след като е очаквал, че някой трябва да дойде и да му спре достъпа до ел. енергия.

Предвид изложеното по – горе съдът намира, че главният иск е основателен и следва да бъде уважен. Предвид основателността на главния иск следва да се приеме, че и акцесорният иск също е основателен.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените разноски от ищцовото дружество в настоящото исково производство и предхождащото го заповедно производство в общ размер на 500,00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Х. Д., ЕГН **********, дължи на „***“ АД, ЕИК ***, сумата в общ размер на 417,11 лв., от които:

389,36 лв. – главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени за периода от 15.03.2021г. до 12.06.2021г., във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с аб. номер *** на адрес в ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 26.01.2022г до окончателното изплащане на задължението;

27,75 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до 14.01.2022г. , за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 867/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Р. Х. Д., ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „***“ АД, ЕИК ***, сумата в общ размер от 500,00 лв., представляваща сбор от дължими разноски по настоящото дело и по предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 867/2022г. по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2