Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3686 от 13.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17841/2023
Вид
Решение № 3686
Подписан
13.08.2024
В сила
13.01.2025
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3686 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Ц. К. ЗЛ. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110217841 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на М. П. М. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-027228/10.11.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което са му наложени следните административни наказания:

1. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП;

2. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са му били предоставени два броя талони за медицинско изследване, а само един, с което му е отнета възможността да прецени на кое от двете изследвания да се подложи. Твърди, че не е посочена точно и ясно правната норма, която е нарушена, като не е конкретизирана хипотезата на чл.174, ал.3 1 от ЗДвП Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Претендира разноски. В депозирана писмена защита се излагат доводи, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото производство.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В постъпили преди предходно съдебно заседание по делото писмени бележки от юрк. Х. - процесуален представител на въззиваемата страна, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.10.2023 г., около 15.15 часа, в гр. София, жалбоподателят М. П. М. управлявал мотоциклет „*******“ с рег. № ****** по бул. „Рожен“, с посока на движение от бул. „Никола Жеков“ към ул. „Петър Панайотов“, когато срещу ВИК София област бил спрян за извършването на полицейска проверка от служителите на ОСПС-СДВР В. Б. и С. М.. Те се усъмнили, че водачът е употребил алкохол/упойващи вещества, поради което поискали съдействие от ОДЦ-СДВР. На място били изпратени свидетелите Д. И. и Б. Г. – мл. автоконтрольори при ОПП-СДВР, за оказване на съдействие за извършване на проверка на водача с техническо средство за употребата на алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателят М. отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARBA 0139 и за употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARKD-0049.

2

Свидетелят Г. издал талон за изследване № 0176761, който бил връчен на жалбоподателя в 16.05 ч. на 21.10.2023 г. с указание, че лицето следва да се яви във ВМА в срок от 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба за извършване на медицинско и химическо изследване. М. не се явил в посоченото лечебно заведение.

Свидетелят Д. С. И. приел, че водачът е извършил нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1073770/21.10.2023 г.

М. М. подписал акта без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на съставения АУАН началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-027228/10.11.2023 г., с което на М. П. М. били наложени следните административни наказания:

1. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП;

2. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 24.11.2023 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. С. И., В. Ц. Б., С. Ж. М. и Б. В. Г., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК талон за изследване № 0176761, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, докладна записка, справка картон на водача М., заповед № 513з-8127/09.11.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, справка от ВМА рег. № И-3134/21.03.2024 г.

От показанията на свидетелите И., Б., Г. и М., които съдът кредитира като последователни и съответни на писмените доказателства по делото – в частност на съставената докладна записка, се установява извършването на нарушението и процедурата по съставяне на АУАН. Свидетелите И. и Г. имат 3 добре съхранен спомен за извършената проверка, като еднопосочно заявяват, че водачът категорично е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол и наркотични вещества с техническо средство. Следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния АУАН.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Със съставения АУАН с необходимата яснота и вътрешна непротиворечивост е ангажирана отговорността на М. за извършването на две отделни нарушения, за които са наложени съответно две наказания с обжалваното НП. Както 4 актосъставителят, така и АНО надлежно са описали и разграничили в две точки отделни нарушения, изразяващи се от една страна в отказ от извършването на проверка за установяване употребата на алкохол и от друга страна - отказ от извършването на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което жалбоподателят не е препятстван да разбере за какви нарушения е ангажирана отговорността му и да организира защитата си. Посочено е от правна страна и съответното предложение на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, което съответства на вменените му нарушения от фактическа страна.

На следващо място, съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като М. М. е осъществил от обективна и субективна страна вменените му административни нарушения. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че на 21.10.2023 г., около 15.15 часа, в гр. София, жалбоподателят М. П. М. управлявал мотоциклет „*******“ с рег. № ****** по бул. „Рожен“, с посока на движение от бул. „Никола Жеков“ към ул. „Петър Панайотов“, когато срещу ВИК София област бил спрян за извършването на полицейска проверка, в хода на която е отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARBA 0139 и за употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARKD-0049.

Нарушенията са формални, довършени са с отказа на водача да му бъде извършена проверка със съответното техническо средство. От субективна страна деянията са извършени при форма на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и пряко е целял настъпването им.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

5

Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. В цитираното ТР се приема, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На база на това е дадено и разрешението, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. С оглед на това съдът намира, че правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана за две нарушения на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като жалбоподателят е осъществил две деяния, като е отказал да бъде тестван както за употреба на алкохол, така и на наркотични вещества, и всяко от тях осъществява състав на административно нарушение.

Двете деяния са осъществени, всяко чрез бездействие, и всяко въз основа на самостоятелно решение, като жалбоподателят М. е взел две отделни решения както да откаже извършването на тест с техническо средство за употреба на алкохол, така и за наркотични вещества.

За съставомерността на нарушенията по чл.174, ал.3 предл.1 и предл.2 от ЗДвП е без значение дали впоследствие е изпълнено предписанието за извършване на медицинско изследване, като последното подлежи на отделно санкциониране. Твърденията в жалбата за допуснати нарушения при съставянето на талона за изследване не опорочават по никакъв начин производството относно вменените на жалбоподателя нарушения, тъй като същите се явяват довършени с обективиране на отказа, а талонът за изследване е последващ това волеизявление документ. Освен това не е налице каквато и да било пречка пред лицето при явяване в посоченото в талона лечебно заведение да избере дали да даде проба и за двете изследвания или 6 само за едно от тях, като в случая М. изобщо не е посетил ВМА на процесната дата. Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози талонът по чл.3, ал. 2 се придружава от осем стикера с номера, като няма установено изискване за издаването на два талона, нито възможност за издаване на 16 броя стикери.