Протокол № 380 от 30.06.2021, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 380 гр. София , 29.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Костадинка Костадинова при участието на секретаря МАРИЕЛА П. МИЛАНОВА и прокурора Иван Любчов Тасков (СГП-София)

Сложи за разглеждане докладваното от Костадинка Костадинова Частно наказателно дело № 20211100202277 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

В залата се явява ОСЪДЕНИЯТ Н. Н. АХМ. – лично уведомен и доведен от Затвора – София.

За СГП се явява ПРОКУРОР И.Т..

За началника на Затвора – София се явява ИНСП. С.М., упълномощен съгласно заповед № Л-219/16.06.2021 г. на ИФЗ Началник на затвора в град София – главен инспектор Р.Д., която представя.

ОСЪДЕНИЯТ А.: Не желая служебен защитник. Не съм запознат с изготвените становища.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на осъдения А. изготвените становища за запознаване.

ОСЪДЕНИЯТ А.: Запознах се.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като отчете становищата на страните и не намери процесуални пречки по хода на делото

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ лично и чрез данните в досието му, ведно със снимка:

Н. Н. АХМ., ЕГН **********, роден на ******* г. в с. Л., обл.

1

Търговище, с адрес: гр. София, кв. Р., ул. „******* български гражданин, с основно образование, грамотен, неженен, безработен, осъждан, търпи ЛОС в СЦЗ.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото производство и му даде право на отводи.

ОСЪДЕНИЯТ А.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.

Останалите страни (поотделно): Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ, като отчете становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с постъпила молба от осъдения Н. Н. АХМ. за условно предсрочно освобождаване - л. 8 от н.ч.д.

Прочете се.

ОСЪДЕНИЯТ А.: Поддържам молбата. Не желая събиране на други доказателства. Ще се ползвам от събраните до момента, макар че не са в моя полза, смятам, че са достатъчно.

За Началника на Затвора София, ИНСП. М.: Не оспорвам правното основание, а съдържанието относно изразеното становище на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване.

Представям актуална справка към днешна дата за фактически изтърпяното: от работа, всичко и остатък за осъдения А..

ПРОКУРОРЪТ: Не оспорвам молбата.

ПРЕДОСТАВИ СЕ за запознаване на страните представената днес справка.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме справката. Нямаме други искания.

С оглед горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представената днес актуална справка за лишения от свобода.

ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се в н.ч.д. от л. 2 до 7 доклади, 2 становища и други, както и писмените доказателства в досието на лишения от свобода.

ПРИКЛЮЧА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

За началника на Затвора - София ИНСП. М.: Изцяло поддържам изразеното отрицателно становище на администрацията на затвора – София.

Относно това доколко се е поправил и превъзпитал лишения от свобода А., изцяло отсъстват законовите формални предпоставки. Липса на резултати от провежданата корекционна дейност, оценката на риска на лишения от свобода е със завишени стойности, високи -82 точки. Същият е наказван многократно по време на изтърпяване на наказанието си. Устройван е на работа, непоследователен в действията си, освобождаван от работа. Бил е записан за участие в учебна дейност, отказал се е от училище. Считам, че към настоящия момент целите на наказанието не са постигнати, категорично.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да вземете решение, с което да не уважите така подадената молба от лишения от свобода Н.А.. Независимо от факта, че е спазена първата предпоставка на чл.70, ал. 1, т. 1 НК, а именно лишеният от свобода да е излежал повече от ½ от така наложеното наказание.

Процедурата по чл. 70 НК е изключителна и би трябвало рядко да се допуска, при изключителни обстоятелства, които да гарантират изпълненията на целите на чл. 36 НК. В случая считам, че чисто формално, въз основа на първата предпоставка, лишеният от свобода е подал такава молба и ето защо тази молба, макар и допустима по закон, намирам за неоснователна, като изцяло поддържам казаното от представителя на началника на затвора София. Не може да не се съобразим с тяхното мнение, още повече че при лишения от свобода А. рискът от рецидив към днешна дата е реален. Ето защо, моля да оставите молбата без уважение.

ОСЪДЕНИЯТ А. ( в лична защита): Само по няколко точки ще се изкажа, няма да Ви губя времето.

Първо, да, бях записан за училище и се отказах. А някой попита ли защо се отказах? Никой не ме е попитал за причините, поради които прекъснах образованието си. Отказах се, защото имаше 50-годишни, дори и повъзрастни, деветокласници, които имаха сексуално отношение към учителката. За мен това беше недопустимо и ми беше гнусно. Затова напуснах и посочих причините, че поради това напускам училище. Това е една от причините.

Второто нещо, тези мотиви, това, което е написано за мен, аз съм го чел и друг път. Това е написано от инспектор „социална дейност“ от затвора, от който бях преместен, с който имах конфликт. Точно поради това негативно 3 становище аз бях преместен от ЗО „Кремиковци“ в затвор с по-строг режим, а именно в СЦЗ.

Още нещо ще Ви кажа – затворът не е поправителна институция, а наказателна. Този господин тук, не Ви знам името добре (обръща се към прокурора), и Вие също, г-н М., познавате ме много добре, те само четат по документи, а реалността в затвора каква е? Искате ли да Ви кажа аз? Давам Ви за пример себе си. Не се самоизтъквам, но аз съм етнически турчин и съм между етносите – между цигани и българи аз се налага да се отбранявам и няма как да не бъда манипулативен и агресивен, при положение че нито надзирателите ти помагат, нито инспектор „социална дейност“. Същият този господин зад мен – г-н М., който се произнася от името на администрацията, много пъти ми е давал зелена карта, зелен път, да въздействам физически над други лишени от свобода, когато съм бил кмет, ОРД – това са затворнически длъжности. Разбирате ли? А сега казва, че не става, че поддържа становището и мнението на еди кой си, което е становище, писано за мен преди година и половина, когато съм преместен по наказание в друг затвор. Реалността в затворите е съвсем друга.

Преките хора, които работят с нас и се наричат инспектор „социална дейност“, те не работят с нас. Например там, където съм аз в момента, във ІІ група СЦЗ отрядният ни ръководител, който отговаря пряко за нас и от чието мнение зависи дали Вие ще се вслушате, той идва в 10:30 и си тръгва в 11:00 часа, като не приема в кабинета си никой.

Второ, постоянно ни се дава план на присъдата, което означава, че трябва да ходим на училище, да ходим в библиотека, колективни, масови, групови и т.н. Това означава да бъдем доносници – да се топим за по един мобилен телефон и да печелим точки пред администрацията, като печелим омразата на другите лишени от свобода и от там стават стълкновения, физически сблъсъци и т.н.

Имам безброй наказания. Не съм ги обжалвал, защото през онези години бях доволен да взема по-малко карцер, тъй като съм добре познат на затворническата управа, а наказанията са ми били 90 %, дори винаги карцер.

Даже има случаи, в които мен са ме нападали в коридор, пълен с камери, и с надзиратели. Надзирателите са заставали на моя страна, че аз съм бил нападнат, трябва да се отбраня, тъй като те не могат да дойдат толкова бързо да ме защитят мен от господа циганите, или ромите, ако предпочитате да ги наричате, и въпреки това взимам наказание. А относно мобилните телефони, аз имам безброй мобилни телефони. Това е нормално, защото всеки има семейство – майка, жена, деца, и всеки иска да ги чуе.

Последно съм наказван май месец миналата година за притежание на мобилен телефон. Все още имам мобилен телефон, дори и в този момент, в килията. Ще бъда искрен с Вас. Все още имам телефон и се надявам да го 4 ползвам, тъй като трябва да го ползвам. Нямам текущи наказания, имам дори награда, колкото и невероятно да Ви звучи. Дори работя като чистач на обща баня във Втора група.

В момента съм на 34 години. 14 години лежа. Как бих могъл да имам трудови навици, когато аз, реално погледнато, направих убийство на 20 години – почти дете, и отнех и собствения си живот. И ако излежа сега присъдата си, това са още почти 5 години. Думата е твърде сложна за моя език – деинституционализация, мисля, че се наричаше. Аз дори сънувам затвора. Вие ме принуждавате да ставам рецидивист. Всичките ми близки навън или ме забравиха, или измряха, или се преселиха в други държави. Аз когато изляза от тук, дори и днес да ме пуснете, аз няма къде да отида. И ще се принудя да бъда лош и да дръпна някое ланче в метрото, за да имам пари за хотел, за цигари, за храна първата вечер, когато изляза. В това ли искате да ме превърнете – в рецидивист?

Ако разпоредите проверка на работата на инспектор ИСДВР в затворите, ще се убедите, че не е така, както го казват, или както този господин чете само по документи.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на лишения от свобода А., че надзорът върху законността в местата за лишаване от свобода се осъществява от прокуратурата, както и че в ЗИНЗС е разписано това правило и задължение.

ОСЪДЕНИЯТ А.: Правата ни много добре се крият от нас – лишените от свобода.

СЪДЪТ дава право на последна дума на осъдения.

ОСЪДЕНИЯ А.( последна дума): ИСДВР П.Ч. ми даде план на присъдата, като ме накара да го разпиша и аз му казах, че няма да го разпиша, защото тези твърдения не са верни – че се работи с мен, че ходя редовно на психолог и т.н. Той ми каза, че няма да ме изкара на работа, ако не го разпиша и се споразумяхме с него да разпиша плана на присъдата и да ме изкара на работа като чистач обща баня.