Определение № 25921 от 24.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25921 гр. София, 24.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110126187 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № *********, уточнена с молба от дата 10.06.2024 г. на ********* срещу ***********, за признаване за установено, че *********** дължи на ********* сумата от 2697,50 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил **********, рег. № *********, за неимуществени вреди на ********* и неимуществени вреди на **********, причинени при настъпилото на 12.11.2020 г., в ********* ПТП, вината за което е на ответника, като водач на лек автомобил *********, рег. № *******, който е управлявал автомобила без да е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от дата 14.12.2023 г. по ч.гр.д. № *********

При извършена проверка на допустимостта на предявения иск по реда на 130 ГПК, съдът намира следното:

За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат 1 посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

В настоящия случай съдът намира, че не съществува идентитет между основанието на издадената заповед за изпълнение и това, сочено в исковата молба.

Със Заповед № ********. по ч.гр.д. № ********* ответникът – длъжник е осъден да заплати на ищеца - заявител сумата 2 697,50 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и разходи за определяне и изплащане на обезщетението, включващо обезщетение за причинените имуществени вреди на лек автомобил ********, с рег. № ******* в размер на 1137,50 лв., за неимуществени вреди на ******** в размер на 600 лв. и за неимущствени вреди на ******* в размер на 960 лв., причинени в резултат на настъпило на 29.05.2021 г. в ******** ПТП по вина на длъжника, който е управлявал автомобила без да е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законна лихва за период от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 53,95 лева. Основанието, описано в заповедта за изпълнение е същото, посочено в обстоятелствената част на заявлението и същото произтича от ПТП, настъпило на 29.05.2021 г. в ******** ПТП.

С исковата молба за установяване на вземането ищецът е посочил различни факти и обстоятелства, от които произтича неговото вземане, а именно ПТП, настъпило на 12.11.2020 г. в *********, като наред с това се сочи на друг лек автомобил, който да е бил увреден -**********, рег. № *********, вместо посочения в заповедното производство - **********, рег. № *******. Наред с това се добавя нова преписка с № *********, която не е била предмет на заповедното производство.

При това положение, съдът намира, че основанието, респективно фактите, от които произтича вземането на ищеца, заявени в настоящото исково производство, не съответстват, респективно не са идентични на тези, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърдението на ищеца в молба с вх. № ********, че посочените разминавания представляват технически грешки, не би могло да бъде възприето от съда и то на този етап в процеса – след издадена заповед за изпълнение, постъпило възражение и предявен установителен иск. Ето защо съдът намира, че така предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК се явява недопустим, доколкото не е налице идентитет между основанието за дължимостта на претендираните суми по предявения иск и това, за което е издадена заповед за изпълнение.

Доколкото производство е по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на прекратяване на делото съдът следва да обезсили издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Мотивиран така, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № *********, поправена с молба от дата 10.06.2024 г. на ********* срещу ***********, за признаване за установено, че *********** дължи на ********* сумата от 2697,50 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил **********, рег. № ********* от настъпилото на 12.11.2020 г., в ********* ПТП, за неимуществени вреди на ********* и неимуществени вреди на **********, вината за което е на ответника, като водач на лек автомобил *********, рег. № *******, който е управлявал автомобила без да е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от дата 14.12.2023 г. по ч.гр.д. № ********* ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 26187/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в в тази част.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ********., издадена в полза на ********* срещу длъжника *********** по ч.гр.д. № *********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на определението препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № *********.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3