Решение № 16552 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16552 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20221110154595 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

24.08.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и пети ноември година две хиляди двадесет и пета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

1

Секретар Ася Г.а

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 54595 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Ц. Н., с ЕГН **********, от гр.

...., против „....“ ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от управителя .... за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 1 214,64 лв., платена от ищеца на ответника без основание, представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2020 г. до 07.10.2022 г., начислена от ответника върху получени суми без основание, сумата от 952 лв., представляваща такси от ТТР към ЗЧСИ, сумата от 152,53 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от 14.09.2020 г. до 07.10.2022 г., начислена върху получените суми от събрани такси, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че през 2009 г. „ОББ“ АД образувало изп.д. № 29/2009 г. по описа на ЧСИ Цветозар Н., с рег. № 756, действащ в района на ОС – Плевен, с длъжници К. Г. М., К. Ц. Н., П. Г. К. и Г. И. К., въз основа на Заповед за изпълнение № 156 от 13.05.2008 г. и изпълнителен лист от 03.09.2008 г., издадени по ч.гр.д. № 2079/2008 г. по описа на РС – Плевен за сумите, както следва: сумата от 3 591,92 лв . – просрочена главница, сумата от 271,20 лв. – договорна лихва за периода от 29.11.2007 г. до 11.05.2008 г., сумата от 12,28 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 29.11.007 г. до 11.05.2008 г., законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2008 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 238,77 лв. – разноски по делото. „....“ ЕООД било конституирано като взискател по делото и цесионер по вземането на „ОББ“ АД. По повод на предявен иск по реда на чл. 439 от ГПК от ищеца било образувано гр.д. № 2127/2021 г. по описа на РС – Плевен, по което било постановено Решение № 873 от 09.08.2021 г., с което било признато за установено, че сумите по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, като решението било потвърдено от въззивната инстанция. Върху трудовото възнаграждение на ищеца бил наложен запор, като по сметка на ЧСИ била удържана сума в размер на 8 677,77 лв., преведена по сметка на ответника, като били удържани и суми за такси на ЧСИ, в размер на 806 лв. – пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ и сумата от 254 лв. – обикновени такси. След проведени разговори между страните на ищеца била възстановена парична сума без лихвите за забава, които възлизали на 1 214,16 лв. Излага твърдения, че лихвата за забава върху общият размер на събраните такси от 1 060 лв. възлизал на 144,27 лв. Сочи, че ответникът е недобросъвестен кредитор и дължи връщане на всичко получено без основание. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

2

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕООД, с който не оспорва исковите претенции и признава същите. Оспорва обстоятелството, че ответникът е станал причина за предявяване на иска. Не оспорва събиране на сума в общ размер на 8 677,77 лв. от ЧСИ по образуваното изп.д. № 29/2009 г., както и връщането й на ищеца. Оспорва претендираните в настоящото производство суми да са били предявявани от ищеца или ответникът да е канил ищеца да ги възстанови. Излага подробни съображения. Моли съда да присъди разноските по реда на чл.

78, ал. 2 от ГПК, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Писмо с изх. № 00842 от 10.05.2022 г., изпратено от ответника до ищеца се установява, че ответникът е уведомил ищеца за желанието си да заплати присъдени в полза на ищеца по настоящото дело разноски по влязло в сила съдебно решение.

Като доказателства по делото е приет заверен препис от Уд.ерение с изх. № 5382 от 23.05.2022 г., издадено по изп.д. № .... по описа на ЧСИ Цветозар Н., с рег. № 756, действащ в района на ОС – Плевен, от което се установява размера на постъпилите суми от ищеца, разпределени от ЧСИ по сметките на „Изи Асет мениджмънт“ АД и „....“ ЕООД.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че общият размер на лихвите за забава върху претендираните от ищеца суми и за претендираните периоди възлиза на 1 361,77 лв., от които: сумата от 1 214,64 лв. – лихва за забава върху главницата от 9 362,07 лв., сумата от 121,05 лв. – лихва за забава върху сумата от 806 лв., представляваща събрани пропорционални такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, и сумата от 26,08 лв. – лихва за забава върху сумата от 146 лв., представляваща събрани обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че изп.д. № .... по описа на ЧСИ Цветозар Н., с рег. № 756, действащ в района на ОС – Плевен, е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.09.2008 г., издаден въз основа на влязло в сила решение по ч.гр.д.

№ 2079/2008 г. по описа на РС – Плевен, с взискател по делото „....“ ЕООД и длъжници К.

М. Г., П. Г. К., Г. Асенов К. и К. Ц. Н.. Не се спори за събраните по посоченото изпълнително дело парична сума в общ размер на 8 677,77 лв., както и връщането й на ищеца. Оспорва 3 дължимостта на претендираните в настоящото производство парични суми.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В конкретния случай ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК да докаже наличие на основание за извършения превод, не представи доказателства, установяващи наличие на основание за преведените суми от ищеца по сметката на ЧСИ. Напротив: ответникът не оспорва, че е върнал на ищеца сумата от общо 8 677,77 лв., събрана от последния без основание. От заключението на вещото лице се установява, че законната лихва върху удържаната сума без основание от ищеца в общ размер на 9 362,07 лв. е в размер на 1 214,64 лв., размерът на начислените такси по ТТР към ЗЧСИ е в размер на 806 лв. и 146 лв., или общо 952 лв., а лихвите върху последните две суми са в размер съответно на 121,05 лв. и 26,08 лв., или общо 147,13 лв. Съдът намира исковите претенции за основателни и доказани в посочените размери, в които следва да бъдат уважени, като претенцията за заплащане на лихви в размера над 147,13 лв. до първоначално претендирания размер от 152,53 лв. следва да бъде отхвърлена.

За пълнота на изследването следва да се посочи, че съдът е съобразил направеното от ответника признание наред с останалите събрани по делото доказателства и с оглед на изложените мотиви, отразени в протокола от проведеното на 09.10.2025 г. открито съдебно заседание.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции в размер на 951,93 лв. от общо направените разноски в размер на 954,15 лв., от които: сумата от 96,76 лв. – платена държавна такса, сумата от 7,39 лв. – такси за превод, сумата от 350 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В случая направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде оставено без уважение с оглед на присъдения около минималния размер такова и при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото.

По отношение на искането на процесуалния представител на ответника за възлагане на направените по делото разноски в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради липса на изискуемите предпоставки, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

4

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р

Е

Ш

И

:

ОСЪЖДА „....“ ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от управителя .... ДА ЗАПЛАТИ на К. Ц. Н., с ЕГН **********, от гр. ...., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 1 214,64 лв. /хиляда двеста и четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ с еврова равностойност 621,04 е.

/шестстотин двадесет и едно евро и четири цента/, платена от ищеца на ответника без основание, представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2020 г. до 07.10.2022 г., начислена от ответника върху получени суми без основание, сумата от 952 лв. /деветстотин петдесет и два лева/ с еврова равностойност 486,75 е. /четиристотин осемдесет и шест евро и седемдесет и пет цента/, представляваща такси от ТТР към ЗЧСИ, сумата от 147,13 лв. /сто четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/ с еврова равностойност 75,23 е.

/седемдесет и пет евро и двадесет и три цента/, представляваща начислена лихва за забава за периода от 14.09.2020 г. до 07.10.2022 г., начислена върху получените суми от събрани такси, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 951,93 лв. /деветстотин петдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/ с еврова равностойност 486,71 е. /четиристотин осемдесет и шест евро и седемдесет и един цента/, представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за присъждане на лихви за забава в размер над 147,13 лв. с еврова равностойност 75,23 е. до първоначално претендирания размер от 152,53 лв. /сто петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ с еврова равностойност 77,99 е. /седемдесет и седем евро и деветдесет и девет цента/, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5