Решение № 4617 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4617 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100501272 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ЕАД срещу Решение 20193274/02.10.2021г., (поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение 20207438/04.11.2021г.), постановено по гр. д. № 39395/2020г. по описа на Софийски районен съд, 74, в частта, с която са отхвърлени, предявените от дружеството срещу Б. И. искове по чл. 153 ЗЕ за главница в размер на 399,73 лева по обща фактура от 31.07.2017г., обхващаща периода 01.05.2016г.30.04.2017г. и за сумата от 12,65лева - лихва за забава.

Оспорва изводите на СРС за изтекла давност за тези суми с аргументи за неправилно определен момент на изискуемост на задълженията по тази обща фактура и оттам на началния момент на погасителната давност.

Иска се отмяна на решението в посочените части и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Във въззивното дело единствено спорно е от кога тече давност за задълженията за процесния период.

Отношенията между страните се уреждат от действалите за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на клиенти в гр. София от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/ 03.02.2014г., както и от ОУ на ищеца одобрени през м.06.2016г. и влезли в сила на 11.08.2016г. (един месец след публикация на 10.07.2016г във вестник „Монитор“).

Според настоящият състав на СГС предвиденото в клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца от 2014г., които се приложими за м.05, м. 06 и м.07 от 2016г. публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото.

СГС не споделя виждането на жалбоподателя, че давност тече от издаване на изравнителната фактура. СГС споделя виждането, че месечните прогнозни суми имат самостоятелност, а обстоятелството, че след края на отчетния период се издава обща фактура и кредитни известия не променя този извод. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.

155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по 2 прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топло-преносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т. е., издаването на изравнителна сметка и задължението за заплащане на изравнителната сметка в определени срокове (ако има установени такива) не влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на тяхната изискуемост. В конкретния случай за месечните вземания няма доказателства за отправена покана.

Следва вземанията за горепосочените три месеца да се третират като безсрочни и следователно веднага изискуеми, при което давност тече от тяхното възникване тоест от деня следващ отчетния месечен период по правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и е изтекла преди предявяване на иска.

По отношение на месечните вземания за периода 01.08.2016г-30.04.2017г. важи казаното по-горе относно тяхната относителна самостоятелност. По ОУ от 2016г. тези вземания са срочни-срокът за изпълнение по ОУ е 45 дни от изтичане на периода за който се отнася месечното прогнозно вземане, тоест последното месечно вземане (за Април 2017г.) е станало изискуемо на 15.06.2017г. тригодишната давност изтича на 15.06.2020г, а исковата молба е подадена след това на 24.08.2020г. Не е нужно да се повтарят мотивите относно началната дата на давността-те с същите като тези относно вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г.

С погасяване на главницата по давност се погасяват и лихвите съгласно чл. 119 ЗЗД.

Ето защо решението е правилно в обжалваната му част и следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемия има право на разноски за въззивната инстанция. Същият претендира 800,00 лева за адвокатски хонорар, които следва да се присъдят като реално платени видно от договора за правна помощ и предвид липсата на възражения за прекомерност.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20193274/02.10.2021г., (поправено по реда на чл.

247 ГПК с Решение 20207438/04.11.2021г.), постановено по гр. д. № 39395/2020г. по описа на Софийски районен съд, 74 с-в, в частта, с която са отхвърлени, предявените 3 от „Топлофикация София“ЕАД срещу Б. И. искове по чл. 153 ЗЕ за главница в размер на 399,73 лева по обща фактура от 31.07.2017г., обхващаща периода 01.05.2016г.30.04.2017г. и за сумата от 12,65 лева - лихва за забава.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА Б. И.

И. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. *******, ап. 11 СУМАТА ОТ 800,00 лева разноски за адвокатски хонорар за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4