Решение № 438 от 30.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000510 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по жалба от 9.05.2023 г. на заявителя „Сод Секюрити“ ООД срещу решението от 3.04.2023 г. по т.д. № 450/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-26 състав, с което е потвърден отказ № 20230222103643/23.02.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230222103643.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел за законосъобразен обжалвания отказ. Твърди се, че неправилно е прието, че липсват данни за надлежно връчена покана за процесното ОС на съдружника Н. К.. Сочи се, че същата в нарушение на задължението си за съдействие по чл. 124 ТЗ не предоставила актуален адрес за кореспонденция и не уведомила дружеството за промяната на известния до момента адрес. Не било съобразено, че са направени многократни опити за връчване на поканата – както чрез нотариална покана, така и чрез куриерска фирма, поради което е положена дължимата грижа за уведомяването за насроченото ОС. Освен това при връчване на нотариални покани се прилагал и редът по чл. 47 ГПК.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното:

Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Сод Секюрити“ ООД, представляван от адвокат, упълномощен от управителя Т. Т., с жалба от 1.03.2023 г. срещу отказ № 1

20230222103643/23.02.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20230222103643, с което е поискано заличаване на Н. Г. К. като управител.

От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установи, че дружеството е регистрирано с решение от 12.02.2004 г. по ф.д. № 609/2004 г. на СГС, като е пререгистрирано по реда на ЗТР на 18.02.2010 г. Последните промени по партидата са вписани на 10.02.2022 г., след които съдружниците са останали двама при равни дялове, които са и управители – Теодор Трайчев Т. и Н. Г. К., при начин на представителство – заедно и поотделно.

Към процесното заявлението с вх. № 20230222103643, подадено от адвокат, упълномощен от управителя Т. Т., са приложени: 1) протокол за проведено на 22.02.2023 г. общо събрание на дружеството, на което е взето решение по т. 3 от дневния ред за освобождаване на съуправителя Н.

К., като единствен управител остане Т. Т.; 2) протокол от 10.02.2022 г. за поставена покана за провеждане на ОС на 22.02.2022 г., подписан от двама свидетели и от управителя Т., която покана е поставена на адрес – гр. ***, ул. „***“ №***, вх.***, на входната врата на жилищната сграда; 3) протокол от 10.02.2022 г. за поставена покана за провеждане на ОС на 22.02.2022 г., подписан от двама свидетели и от управителя Т., която покана е поставена на адреса на управление на дружеството – гр. София, ул. „Братя Бъкстон“ № 31А, вх. А; 4) копие от проект за нотариална покана от 10.02.2022 г. чрез нотариус П. П. за свикване на ОС на дружеството на 21.02.2023 г. с посочен дневен ред, адресирана до съдружника Н. К. с адрес – гр. ***, кв. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***; 5) покана до същия съдружник, изпратена на същия адрес с куриерска пратка чрез „Директ БГ“ ЕООД, като в товарителницата е посочено, че е взета на 15.08.2023 г., а куриерът е отразил, че е посетил адреса в 13:20 ч., но никой не отворил, като в 20:00 ч. отворил член на семейството и отказал да вземе пратката, а получателката не си вдигала телефона; 6) декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на управителя Т. Т..

За да постанови атакувания отказ от 23.02.2023 г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че не се установява от приложените документи съдружникът Н. К. да е получила лично поканата за свикване на ОС, насрочено за 22.02.2023 г., а освен това решението за освобождаването й като управител не е взето с нужното мнозинство по чл. 137, ал. 3, изр. 3 от ТЗ.

Прието е и, че не е спазена формата за действителност по чл. 137, ал. 4 ТЗ, доколкото друго не е предвидено в дружествения договор.

Впоследствие на 23.02.2023 г. е отразено по партидата и постъпило определение от 23.02.2023 г. по т.д. № 376/2023 г. на СГС, VІ-4 състав, с което на осн. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е спряно регистърното производство по процесното заявление до приключването на производството по искова молба с вх. № 17611/23.02.2023 г., с която Н. Г. К. е предявила искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС от 22.02.2023 г.

В обжалваното решение от 3.04.2023 г. СГС е споделил доводите на ДЛР по отношение на липсата на връчена на посочения съдружник покана по чл. 139 ТЗ и за неспазената форма по чл.

137, ал. 4 ТЗ и чл. 12, ал. 2 от дружествения договор. Не е взето отношение по въпроса за необходимото мнозинство за вземане на решението.

Решението е правилно. З а да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона 2

/т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/.

В конкретния случай е поискано заличаване вписването на единия съуправител поради освобождаването му като такъв с процесното решение от 22.02.2023 г. на ОС.

Несъмнено в обхвата на проверката по чл. 21, т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ са обсъжданите спорни въпроси – относно спазване на изискванията по чл. 139, ал. 1 ТЗ, относно мнозинството за приемане и формата за действителност на процесното решение на ОС. Спазването на тези изисквания следва да се установява от съдържанието на представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. В настоящия случай именно от приложените към заявлението документи не може да се установи спазване на изискването по чл.

139, ал. 1 ТЗ, както и с категоричност следва неспазване на изискванията за мнозинство и форма на решението.

На първо място, нито един от представените документи не удостоверява връчване /достигане до знанието/ на поканата за свикване на процесното ОС до съдружника Н. К.. Самият жалбоподател признава, че нейният адрес по местоживеене не е бил известен на дружеството – не е посочен в дружествения договор, нито заявен по друг начин. Това обаче не означава, че дружеството е било в обективна невъзможност да издири този адрес и да предприеме връчване на същия. Това е можело да стане чрез прибягване до услугите за връчване чрез нотариус или чрез частен съдебен изпълнител /чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ/, в който случай посочените публично овластени лица е могло да издирят вписаните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адреси на лицето, като се предприеме връчване по реда на глава 6 от ГПК. В този случай връчването е могло да бъде осъществено по реда на чл. 47 ГПК при неоткриване на лицето в продължение на 3 посещение с интервал поне 1 седмица /ал. 1/, след което да се залепи уведомление на адреса, като връчването се счита за извършено 2 седмици след залепването /ал. 5/. Следователно, връчване по реда на чл. 47 ГПК е хипотетично възможно, ако между депозиране на искането за връчване пред нотариуса или ЧСИ и момента на връчване има поне 5 седмичен срок /3 + 2/. При положение, че самата дата на депозиране пред нотариуса на настоящата нотариална покана е 10.02.2023 г., а датата на ОС е 22.02.2023 г., то очевидно, че хипотезата на връчване по чл. 47 ГПК е била изначално изключена, още повече, че между момента на връчване и датата на ОС е следвало да измине поне 7-дневен срок съгласно чл. 139, ал. 1 ТЗ. Поради това за надлежното връчване на покана по чл. 139, ал. 1 ТЗ по този ред е нужен срок от около 2 месеца. Отделен е въпросът, че по делото няма никакви данни, че по тази покана е образувано нотариално производство, т.е. че е достигнала до посочения нотариус – липсва удостоверяване на нотариуса за това обстоятелство, нито за завеждането й в съответния нотариален регистър, а още по-малко – за предприето връчване и за резултата от такова. Същевременно, тази покана е за ОС с друга дата – 21.02.2023 г., а противно на доводите в жалбата не се установява, че истинската нотариална покана е с друга дата на ОС – 22.02.2023 г.

Ето защо не може да бъдат споделени доводите по жалбата, че са били положени всички усилия за връчване на поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ. Едва ако те са били положени, би имало някакво значение дали съдружникът е нарушил или не задълженията си по чл. 124 ТЗ относно даването на съдействие за дейността на дружеството с това, че не е посочил адрес за кореспонденция.

На второ място, както според чл. 137, ал. 4 ТЗ, така и според чл. 12, ал. 2 от дружествения 3 договор, процесното решение за освобождаване на единия от съуправителите е следвало да се вземе с мнозинство повече от 1/2 от капитала на дружеството. Това изискване не е спазено, тъй като за решението е гласувал само другия съдружник Т. Т., притежаващ точно 1/2 от дяловете в капитала на номинална стойност 2 500 лв. /при капитал от 5 000 лв./. Несподелима е тезата на жалбоподателя, че по аналогия следвало да се приложи правилото на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ, според което изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Разпоредбата е приложима само при приемане на решение за изключване на съдружник и тъй като самата тя е изключителна /въвежда изключение от общия принцип/ не може да се прилага разширително или по аналогия към други решения на ОС. Не е аргумент за обратното обстоятелството, че в случая съдружникът Н. К. е в конфликт на интереси, тъй като решението я засягало персонално. В едно търговско дружество всяко решение на ОС засяга всеки съдружник, тъй като дружеството е само правна форма за осъществяване на стопанска дейност от самите съдружници – те са действителните „собственици“ на тази дейност. По тази причина те са в потенциален конфликт на интереси за всяко едно решение на ОС и по логиката на жалбоподателя не би било възможно приемането на което и да е решение на ОС, което очевидно е абсурдно. Ето защо няма основание за прилагане на изключението по чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ спрямо процесното решение на ОС, поради което то е прието при липса на нужното мнозинство.

На трето място, основателно е и съображението в обжалвания отказ на ДЛР, че не е спазена формата за действителност на самото процесно решение на ОС. Приложима за този форма е разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ, според която за взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. В случая в дружествения договор друго не е предвидено, а е предвидено същото – чл. 12, ал. 2. Доколкото тази форма е необходима за решение за избиране на управителя и за освобождаването му от отговорност, то тя е приложима и за освобождаването му от длъжност.

Настоящият протокол за проведено ОС на 22.02.2023 г. е съставен в обикновена писмена форма, което не покрива изискването за форма за действителност по чл. 137, ал. 4 ТЗ.

Ето защо обжалваният отказ се явява законосъобразен.