Решение № 586 от 16.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Бургас, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500221 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ДЖЕИ ЕФ ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Черноморец, ЕИК 203970165, против Решение № 261211/29.11.2021 г. по гр.д.878/2021 г. по описа на БРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „Палмира РУ“ ЕООД сумата от 9 779,15 лв представляваща неплатена наемна цена за 2020 г. по договор за наем на ресторант от 29.11.2018 г., както и сумата от 986 лв за професионално почистване, ведно със законната лихва върху главница върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба на 04.02.2021 г. до окончателното й плащане.

Твърди се, че решението, в обжалваната му част, е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че между страните е имало уговорка да не се дължи наем по договора за наем на магазин, поради което е приел, че вземането по договора за наем е опростено по см. на чл.108 от ЗЗД от кредитора. Твърди се, че в противоречие с мотивите си, изложени по-горе, съдът е уважи исковата претенция за задължения на ответника по договора за наем на ресторанта в размер на 9779,15 лв. Твърди се, че съдът не е разбрал, че ответникът твърди опростяване както на задълженията по договора за наем на магазина, така и тези по договора за наем на ресторанта. На следващо място се твърди, че доколкото представените разписки и тяхното издаване не са били оспорени от ищеца, съдът неправилно е отхвърлил и възражението за прихващане. Сочи се, че са неправилни изводите на съда, че между страните имало издавани фактури с основание „други услуги“ и поради това било възможно да са налице договорки между страните за уговореното прихващане. По изложените съображения се твърди, че съдът неправилно е приел, че ответникът дължи наем за ресторанта. Алтернативно, ако съдът не приеме, че е налице опрощаване на задължението 1 по договора за наем на ресторанта, се иска да бъде разгледано и уважено възражението за прихващане със сумата от 2346,98 лв по представената по делото проформа фактура.

На следващо място се твърди, че решението е неправилно и в частта, с която ответникът е осъден да заплати и сумата от 986 лв. за почистване на ресторант, тъй като представените по делото „оферти“, които не съдържат нито подпис, нито печат на фирмите, които са ги направили и са оспорени са своевременно. Сочи се, че тъй като са частни документи, не се ползват с обвързваща доказателствена сила, а ищецът не е ангажирал по делото никакви доказателства за стойността за почистването на ресторанта. Твърди се, че заплащането на сумата от 986 лв. за почистване на ресторанта не се доказва нито от представените снимки на ресторанта, нито от показанията на св.Ч..

Претендира се съдът да отмени Решение № 261211/29.11.2021 г. по гр.д.878/2021 г. на БРС в обжалваната част, и вместо това да се постанови отхвърляне на исковете за сумата от 9 779,15 лв, представляваща неплатена наемна цена за 2020 г., както и за сумата от 986 лв за професионално почистване, ведно със законната лихва върху главница върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

Алтернативно, ако съдът не приеме, че е налице опрощаване на задължението по договора за наем на ресторанта, се претендира уважаване на възражението за прихващане със сумата от 2346,98 лв, съгласно представената по делото проформа фактура. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника. Нe са ангажирани нови доказателства. Претендират се съдебни разноски.

Въззиваемият „Палмира.РУ” гр.Черноморец оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Твърди се, че са неоснователни оплакванията на въззивника, че съдът „в пълно противоречие със собствените си мотиви” не бил приложил приетото за недължимост на наема за другия обект — магазин и по отношение на наема за ресторанта.

Твърди се, че такова основание за недължимост на наема за наетия ресторант, не е направено от ответника в отговора на искова молба, твърдение за недължимост поради „опрощаване“ ответникът е направил само относно наема на магазина. Твърди се, че възражението за недължимост на наем за ресторант на основание „опрощаване“ е въведено едва с въззивната жалба, поради което същото е недопустимо. На следващо място се твърди, че съдът е разгледал и обсъдил въведените от ответника в неговия отговор на искова молба конкретни възражение против претенцията за дължим наем на ресторант.

Сочи се, че съдът правилно е приел, че за да има прихващане, трябва да има две насрещни вземания, а в случая ответникът не е доказал да има вземане на стойност 2346,98 лв, с която сума да прихване дължимия от него наем за ресторанта от 9779,15 лв, и така частично да погаси това свое задължение. Твърди се, че проформа фактурата не е доказателство за съществувало на подобно вземане, нито пък доказва съществуване на доставка на услуга за хранене, точно за периода и на такава стойност. Сочи се, че са правилни изводите на съда, че представените „Записки” за консумация в ресторанта, не са документи, които могат да служат като доказателства за наличие на вземане, каквото ответникът твърди ..че има на стойност 2346,98 лв. Оспорва се твърдението в жалбата за проведено от страна на ответника „безспорно” доказване за недължимост на наем и за ресторант чрез показанията на ангажирания от него свидетел. Оспорва се безпристрастността на свидетеля и се твърди, че свидетелски показания за установяване на 2 погасяване на поети с писмен договор задължения са недопустими.

Относно присъдената сума 96 лв за почистване на ресторанта след наемателя, се твърди, че са правилни и обосновани изводите на съда за дължимост на тази сума.

Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия „Палмира. РУ" ЕООД гр.Черноморец, за осъждане на възизвника „Джей Еф Инвест" ЕООД гр.Черноморец да заплати на ищеца сумата 1166,68 лв с ДДС, представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 15.05.2019 г. за обект магазин, за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г.; сумата 291,67 лв с ДДС, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на договор за наем от 15.05.2019 г. за обект магазин; сумата 1 213,18 лв с ДДС, представляваща незаплатена ползвана ел.енергия за обекта магазин за периода от октомври 2019 г. – частично до м.септември 2020 г. вкл.; сумата 9 779,15 лв с ДДС, равняваща се на 5 000 евро, представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 29.11.2018 г. за обект ресторант, за периода от м.декември 2019 г. до 26.11.2020 г.; сумата 4 724,35 лв с ДДС, представляваща неплатена ползвана ел.енергия в обекта ресторант за периода от м.декември 2019 г./частично/ до 31.10.2020 г.; сумата 389,76 лв с ДДС, представляваща незаплатени ползвани ВиК услуги в обекта ресторант за периода от м.август 2019 г. частично до 12.06.2020 г.; сумата 986 лв, представляваща необходими разходи за почистване на обект ресторант, съгласно представена оферта, ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Твърди се, че на 15.05.2019 г. между страните е сключен договор за наем на магазин № 1 и магазин № 2 в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, срещу заплащане на наемна цена в размер 3 500 лв годишно с ДДС. Твърди се, че договорът бил за срок от 1 година, но след изтичане на срока на 01.06.2020 г. ползването на магазините от наемателя продължило до м.септември 2020 г., включително.

Твърди се, че след като ползването на имота е продължило след изтичане на срока правоотношението е безсрочно и поради това се дължи едномесечно предизвестие за прекратяването му. Сочи се, че по този договор наемателят дължи заплащане на наемна цена за периода от 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г., когато обектът е предаден, както и – за същия период - неплатената цена за ел.енергия в претендираната стойност.

Твърди се, че на на 29.11.2018 г. между страните е сключен и договор за предоставяне ползването на ресторант, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, за срок от 5 години и при 3 годишна наемна цена от 5 000 евро с ДДС. Сочи се, че на 02.11.2020 г. наемателят, без уведомяване на наемодателя е без присъствието на негов представител, е оставил ключа за обекта в съседно помещение. Сочи се, че в последващата кореспонденция между страните, след като се е уверил, че наемателят няма намерение да изпълнява договора, наемодателят е уведомил наемателя, че счита договора за прекратен на 26.11.2020 г. на основание взаимно съгласие, тъй като никоя от страните не желае продължаване на действието му, и тъй като самото оставяне на ключа не води до прекратяване на договора. Твърди се, че по този договор е платен наемът за първата година (от 29.11.2018 г. до 29.11.2019 г. - с ефективно плащане и чрез прихващане за осигурено от наемателя хранене на персонала на обекта), и не е платен наемът (уговорен с падежи – 5 вноски) за м.декември 2019 г., м.февруари, м.май, м.август и м.октомври 2020 г., в общ размер на задължението – 5000 евро, равняващи се на 9 779,15 лв с ДДС. По този договор се твърди, че също не са изпълнение задълженията за заплащане на цена за ел.енергия и задължения за ВиК в размерите, посочени в исковата молба. Твърди се също, че поради това, че наемодателят ще направи разходи за професионално почистване и отстраняване на дребни повреди в ресторанта.

Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД - за заплащане на наемна цена и разходи за ел.енергия и ВиК услуги, както и за разходите за почистване; с правно основание чл.238 от ЗЗД - за заплащане на обезщетението за прекратяване на договора за наем на без предизвестие; и с правно основание чл.233 от ЗЗД - за заплащане на сума за почистване на обекта.

Ответникът е оспорил като неоснователни исковете с писмен отговор в законовия срок. Заявено е, че исковете са допустими, но частично неоснователни. По отношение на исковете за заплащане на наем за магазините се твърди, че с ищеца постигнали съгласие сумата за наемна цена да не е дължима, предвид последиците от световната пандемия през 2020 г. Счита, че не е дължимо заплащане и на обезщетение за неспазено предизвестие (291,67 лв с ДДС), тъй като такава уговорка в договора липсва. По отношение на претенциите за заплащане на цена на ел.енергия за обекта (1213,18 лв с ДДС) се твърди, че не се оспорва обстоятелството, че в този период магазинът се е ползвал от ответника, но се оспорва размера на сумата и се възразява, че до момента наемодателят не е представил на наемателя фактурите, издадени от доставчика, а единствено фактурите, които издавал наемодателя.

По отношение на иска за заплащане на наем за ресторанта (9779,15 лв) се твърди, че сумата е дължима частично, тъй като е погасена с прихващане на задължения за изхранване на работниците на наемодателя и на гостите на комплекса, както и на консумацията на ищеца и на неговото семейство. Общият размер на тези задължения, според ответника, е 2 346,98 лв с ДДС, съгласно водени записки и проформа фактура.