Решение № 844 от 02.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120107069 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Х. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез процесуален представител адв. Т. Ц. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за прогласяване на недействителност на сключения между тях Договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит, сключен на **.**.**** г., както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 415 евро - заплатена по недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищецът като кредитополучател и ответникът – кредитор на **.**.**** г. е сключен Договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит, при следните параметри: размер на предоставената сума – 1000 лв., с договорна лихва в размер от 230 лв., с уговорен ГПР в размер на 49,11 %, общо дължима сума за връщане – 1230 лв., платима на 12 месечни вноски.

В чл. 5 от процесния договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк. Ищецът е сключил договор за поръчителство с посоченото дружество, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 950 лв., но екземпляр от този договор не му е предоставен. Твърди, че вземанията на ответника са цедирани, но няма информация кой е цесионерът. Твърди, че посоченият в договора ГПР е неправилно изчислен, тъй като в него не е включено възнаграждението на гаранта, съответно ако беше включено щеше да надвишава законоустановения 1 размер. Сключването на възмезден договор за гаранция с Фератум Банк е задължително условие за получаване на кредит, т. е. последното обезпечава срещу заплащане като поръчител дълга на ищеца към дружеството-ответник.

Твърди, че уговореното възнаграждение е малко над половината от главницата и то е дължимо без гаранта реално да е извършил някаква услуга. Нещо повече, потребителят има право да посочи като поръчител/гарант единствено дружеството Фератум Банк, като ответникът е овластен да получава плащане на възнаграждението на поръчителя, като може да определя каква част от заплатената сума да бъде отнесена за това възнаграждение, което навежда до извод за финансова обвързаност между тях; отделно от това, дружествата са свързани лица, тъй като към датата на сключване на договора едноличен собственик на капитала на ответното дружество е Мултитюд СЕ (преди това Фератум Банк).

С оглед на това, двата договора следва да се разглеждат заедно като неразривно свързани. Позовава се на актуалната практика на ВКС и на СЕС.

Сочи, че е платил сумата от 1800 лв. по процесния договор за кредит.

Поради недействителността на процесния договор, на основание чл. 23 ЗПК, е дължима единствено предоставената главница, поради което претендира като недължимо платена сумата от 800 лв., частично от сумата от 1000 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявените искове за неоснователни. Възразява срещу ищцовото твърдение, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за предоставяне на кредит, тъй като на ищеца е бил предоставен информиран избор. Твърди, че исковете за нищожност на договора за гаранция са недопустими, тъй като надлежен ответник по тях е от Мулитуюд Банк. Твърди, че уговореното възнаграждение не следва да се включва в ГПР, тъй като не е задължително сключването на договор за гаранция. Моли за отхвърляне на предявените искови и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител с писмена молба, поддържа предявените искове.

Ответника не се явява в съдебно заседание, с писмена молба оспорва иска.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 55, предл. 1 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит от **.**.****г. с размер на кредита – 1000 лв. Представени са счетоводни документи видно от които сумата по кредита е усвоена. Ищцата се е задължила към ответника да върне заетата сума в 12 месечен срок с годишна лихва в размер на 23 %, като общо дължимата от потребителя сума е1230 лв.

Посочен е ГПР – 49,11 %. Сумата се дължи на месечни вноски включващи 2 главница и лихва.

Представен е Договор за гаранция (поръчителство) от **.**.****г., сключен между ищеца и „Мултитюд Банк“ ЕАД (Малта), видно от който със същия се обезпечава процесния договор за потребителски кредит, като е договорена такса дължима от кредитополучателя на гаранта в размер на 5300 лв., която се дължи на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителния план по кредита.

Представено е удостоверение издадено от ответното дружество, видно от което ищеца няма задълженията към ответника, тъй като вземанията са цедирани. Представени са общите условия и преддоговорната информация.

От заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в погасителния план към договора за кредит са посочени месечните вноски по видове задължения, включващи главница и лихва.

Вещото лице посочва, че от разписка за извършено плащане № **********/**.**.**** г. е установено, че са заплатени от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на Х. Ц. Ц. 1 000,00 лв. с посочено основание „паричен превод ***** *******“. В параметрите на подписания договор за заем е посочен ГПР от 49,11 %. Като разход, участващ в ГПР се посочва единствено договорната възнаградителна лихва. Това се потвърждава и от изчисленията, направени от експертизата чрез онлайн кредитен калкулатор в „Моите пари“ и „Калкулатор бг“. При зададени същите параметри по договора за кредит, а именно - кредит от 1 000,00 лв., платими на 12 вноски и ГЛП от 40,61 %, то ГПР възлиза на 49,09 %. Съгласно представената с исковата молба Преговорна информация в 4.3 са договорени разходи за гарант в размер на 950,00 лв.

Сумата в размер на 950,00 лв. не участва при определянето на ГПР. Ако към параметрите на кредита от: 1 000,00 лв., възнаградителни лихви 230,00 лв. се добавят и разходите за поръчителство от 950,00 лв., общо 2 180,00 лв., то при срок на погасяване от 12 месеца и месечна вноска от 430,12 лв., като резултат се получава ГПР 415.38 %. За погасяване на кредита по данните на ответника, са платени общо 1 810,00 лв. С платените суми са погасени изцяло първите 10 вноски по главница и лихви и частично вноската за поръчителство. Остават неизплатени 11-та и 12-та вноски по главница и лихви и частично 10-та, 11-та и 12-та по такса поръчителство. Главница 302,62 лв. Лихви 9,81 лв. Такса поръчителство 57,57 лв. Общо 370,00 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, като намира същото за професионално и съответстващо на останалия доказателствен материал.

Въпреки липсата на представен по делото договор за гаранция (поръчителство) между ищеца и „Фератум Банк“, съдът намира, че сключването на такъв с посочените от ищеца параметри е установено по делото, тъй като ответникът не оспорва този факт и не представи пълното кредитно досие, в което документът следва да се намира, въпреки, че е задължен от съда. Този фактически извод следва да бъде направен при прилагане на чл. 190, ал 2, вр. с чл. 161 ГПК, а също следва и от заключението на вещото лице.

3

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 49,09 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Договорът за гаранция, както и този за предоставяне на потребителски кредит, следва да се разглеждат като част от едно цяло, доколкото сключването на първия е изрично предвидено в чл.5 от договора за потребителски кредит, при това и в него е изрично предвидено дружеството, с което да се сключи договор за гаранция. Установява се, че на практика договорът за потребителски кредит не би бил сключен без начисляване на посочената сума. Предвид всичко изложено е видно, че за да бъде отпуснат на практика процесния потребителски кредит, кредиторът обичайно и по принцип задължава потребителят да заплаща допълнителна „такса“ за гаранция /без значение от наименованието/. Тоест това представлява конструкция, която цели да прикрие действителните разходи по този кредит.

4

По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 ЗПК /В същия смисъл и цитираното по – горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, както и съдебна практика на националните съдилища – напр. Решение № 616 от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. По тези съображения и предвид изводите, че допълнителната такса с дружеството - гарант следва да бъде съобразена при определяне на ГПР /предвид тясната й връзка с договора за потребителски кредит и задълженията за сключване на договор именно с Фертаум Банк/, то при нейното включване безспорно би се стигнало да размер на ГПР, който не отговаря на изискванията на закона, тъй като размерът й надвишава пълният размер на отпуснатият кредит. По тези съображения, съдът намира, че на основание чл. 22 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17f9bc00-07dd-4d9c-91a7-3dd2098746af