Решение № 455 от 09.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20211110158149 по описа за 2021 година

Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването й.

С влязло в сила решение № 14795 от 19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 58149/2021 г. по описа на СРС, 61 състав, е допуснато да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот - самостоятелен обект в страда с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 51/15.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.*****, ж.к.“*********“, бл. 30, вх.

В, ет. 2, ап. 60, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор *************** с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1 с посочена в документа за собственост площ 79,53кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 6 с площ от 2,48кв.м. и 2,418% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***************.59, ***************, под обекта: ***************.57, над обекта: ***************.63; със стар идентификатор: **************, при квоти: ½ ид. ч. за Д. К. Р., и ½ ид. ч. за О. Л. Р..

В първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, искане за възлагане в дял на допуснатия до делба имот е направила съделителката Д. К. Р., като се позовава на обстоятелството, че имотът е единствено нейно жилище.

Съделителят О. Л. Р. оспорва претенцията с възражение, че не са налице предпоставките за възлагане на имота на съделителката Д. Р.. Счита, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан.

1

На основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС ищцата Д. К. Р. е предявила срещу ответника О. Л. Р. претенция по сметките – за осъждането му да заплати сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от нея ½ ид.ч. от процесния имот за периода от 23.04.2021 г. до 30.05.2023 г. От 30.05.2023 г. до окончателното извършване на делбата претендира по 400 лева месечно.

Ответникът релевира възражения, че през исковия период ищцата е имала свободен достъп до имота, като в периодите, в които е била в страната, е отсядала именно в процесния апартамент.

На основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС ответникът О. Л. Р. е предявил против ищцата Д. К. Р. претенция по сметките – за осъждането й да му заплати сума в общ размер от 1945 лв., представляваща припадащата му се част от направени разходи за платени от него данъци и такси (в размер на 204,94 лв.) за периода от 2016 г. до 2023 г., и за комунално-битови услуги (в размер на 1740 лв.) за периода от 30.04.2020 г. до 02.06.2023 г.

Ищцата оспорва тази претенция с възражения, че през периода, за който се претендират разходите ответникът е живял в имота и го е ползвал, поради което той е дължал изцяло плащането им.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

За поделяемостта и пазарната оценка на имота, предмет на делбата, по делото е изслушано и прието без възражения заключение по съдебно-техническата експертиза, от което се установява, че предвид изискванията на строителните правила и норми допуснатият до делба имот е реално неподеляем, като пазарната му стойност възлиза в размер на 228810 лв. Експертът изяснява още, че средният месечен пазарен наем за ползване на целия имот за периода от 23.04.2021 г. до 26.06.2023 г. е в размер на 13602 лв. Съдът кредитира заключението по съдебно-техническата експертиза като компетентно изготвено от специалист в съответната област въз основа на материалите по делото и извършен оглед на място, при дадени отговори на всички поставени задачи.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.Б.С. и И.С.Ц..

От показанията на свидетелката С. се установява, че същата познава страните – работила е с двамата и живее в съседния блок. Свидетелства, че ищцата й споделила, че след развода процесния апартамент бил предоставен на ответника и я помолила да й търси квартира. Поддържа, че ищцата заминала за Испания 2002-2003 г., където работи и живее и към настоящия момент. Разказва, че до развода, когато ищцата си е идвала в страната, отсядала в апартамента. След развода не знае дали ищцата е ходила в апартамента. Посочва, че ответникът живее в апартамента, виждала го през терасата.

Свидетелката Ц. поддържа, че със страните по делото са съседи – те живеят над нея.

Посочва, че ищцата живее в Искания от 20 години. Твърди, че ищцата имала ключ от 2 апартамента и когато си идвала в България отсядала в него. Свидетелства, че ищцата била в страната 10 дни по Нова година, около 20 дни за 8-ми март. Разказва, че я е виждала и се е качвала в апартамента с нея.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели като ясни, последователни и логични, като изнесеното от тях не се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал.

От представените по делото разписки и фактури към тях (л. 59-77 от делото), се установява, че ответникът О. Р. е заплатил данък за процесния недвижим имот и такси за битови отпадъци за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. общ размер на 484,77 лв.

Видно от представените по делото разписки (л. 78-142 от делото) за периода 30.04.2020 г. до 02.06.2023 г. са били начислявани и плащани от ответника задължения за комунални услуги -Топлофикация *****“ ЕАД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Софийска вода“ АД за имота, предмет на делбата, в общ размер от 2556,30 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По способа за извършване на делбата:

Съгласно чл. 348, изр. 1 ГПК основен способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае за неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делба на неподеляем недвижим имот. В случая, съдът възприема изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че процесният недвижим имот е неподеляем между страните при спазване на техническите правила и норми съобразно квотите, при които е допусната делбата.

Относно възлагателната претенция на съделителката Д. Р.:

Възлагане на неподеляемо жилище законът допуска в два случая – в хипотезите на чл. 349, ал. 1 ГПК и чл. 349, ал. 2 ГПК. В случая допуснатитят до делба имот е бивша съпружеска имуществена общност между страните, прекратена с развод, поради което приложима е разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК. Предпоставките за възлагане на имота в хипотезата на тази правна норма са претендиращият възлагане бивш съпруг да няма собствено жилище и на него да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата. В случая е доказана единствено първата предпоставка – претендиращата съделителка – бивш съпруг не притежава друго жилище. От брака, обаче няма ненавършили пълнолетие деца към момента на извършване на делбата. Поради това претенцията на ищцата за възлагане на неподеляемото жилище в неин дял е неоснователна, тъй като не са налични в кумулативност предпоставките на закона за това.

Ето защо, единственият начин, по който може да приключи делбата на процесния имот, е чрез изнасянето му на публична продан, при първоначална пазарна оценка, посочена в заключението по съдебно-техническата експертиза, а именно – 228810 лв., като по този начин всеки от съделителите ще получи паричната равностойност на своя дял.

По претенцията по сметки по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са 3 лишени, от деня на писменото поискване.

Следователно, основателността на претенциите се обуславя от осъществяване на следните предпоставки: 1. съсобственост върху вещта; 2. ползване на вещта само от единия съсобственик за задоволяване на свои жилищни нужди; 3. възпрепятстване чрез фактически правни действия на другия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение; 4. писмена покана за заплащане на обезщетение от лишения от ползването съсобственик и искане за предоставяне на ползването, като доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е на предявилия претенцията съделител.

В случая, наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния апартамент № 60, находящ се в гр. *****, ж.к. „*********“, бл. 30, вх. В, ет. 2, е установено със сила на присъдено нещо с решението на съда по допускане на делбата. Също така по делото не се спори, че в периода от 23.04.2021 г. до 30.05.2023 г. същият се е обитавал от ответника О. Р., каквото изрично признание той е направил в хода на процеса. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. и Ц. също се установява, че в рамките на процесния период ответникът Р. е ползвал процесния апартамент за задоволяване на жилищните си нужди. В същото време обаче, съдът намира, че по делото от страна на ищцата не е доказано, че обитавайки процесното жилище реално ответникът я е възпрепятствал тя също да го ползва. Това обстоятелство е изрично оспорено от ответника, поради което в тежест на отправилата претенцията страна е да докаже осъществяването на всички елементи от фактическия състав на вземането за обезщетение за лишаване от ползване – арг. чл. 154 ГПК. Действително според разпитаните по делото свидетели в последните години жилището е обитавано само от ответника О. Р., но това не означава, че по този начин ищцата Д. Р. фактически е била лишена от достъп до него, тъй като по делото се установи, че същата е разполагала с ключ за него и когато е в страната отсядала в процесния апартамент. Нещо повече, по делото не е спорно, а и същото се установява от събраните по делото гласни доказателства, че в рамките на процесния период ищцата преимуществено е пребивавала в чужбина, а това от своя страна опровергава твърдението й, че ответникът реално е възпрепятствал възможността й да ползва съсобствената вещ, доколкото тя изобщо не твърди да поискала достъп до нея. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение.

Едва след получаването на това известие от страна на ползващия съсобственик последният се счита изпаднал в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече и срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В случая от страна на ищцата не са ангажирани доказателства, че същата е отправила писмено изявление за заплащане на обезщетение от ответника поради лишаването й от възможността да полза апартамента, предмет на делбата.

Липсата на отправена от страна на ищцата покана за заплащане на обезщетение и искане за предоставяне на ползването, както и липсата на доказано по делото лишаване от единия съделител на възможността за ползване от страна на другия на съсобствения имот изключва възможността на последния за присъждане на обезщетение за ползата от която е лишен, поради което заявената от Д. Р. претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл.