Решение № 4062 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4062 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100503962 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13190/21.11.2022 г., постановено по гр. д. № 30692/22 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от “Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, срещу Д. П. П., ЕГН **********, за сумата от 1 706,19 лева като вземане за главница за потребена вода за имот с клиентски номер № ********* с адрес в ж.к. „********* с период на фактуриране от 29.05.2017 - 26.06.2021 г. и период на отчет 14.04.2017г.- 17.06.2021г. ведно със законна лихва от 29.12.2021г. до окончателното плащане, както и 201,93 лева като вземане за мораторна лихва за период от 29.06.2017 г. до 26.06.2021 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 07.01.2022г. по ч. гр. дело № 74042/2021г. по описа на СРС. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от 1 ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От заповед на Столична Община, район Илинден от 10.09.2014г. се установява, че на основание чл. 19, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община като лице, нуждаещо се от жилище, ответната страна е била настанена в исковия имот, т.е. възникнало е облигационно правоотношение по договор за наем на процесния недвижим имот. По делото е приобщено и подаденото лично от ответника заявление за промяна на титуляря на партидата към Софийска вода АД. Поради което неоснователни са доводи, че заявлението е подадено от трето лице, включително в преклузивните срокове не е направено оспорване на автентичността на подписите, арг. чл. 193 ГПК вр. чл. 133 ГПК. Настоящият състав счита, че с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността на ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Не се твърдят нови факти и обстоятелства, които да обусловят приложението на нормата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, т.е. да е новоузнато обстоятелство, което би обусловило допустимостта на възражението за неавтентичност на договора за кредит. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Решение № 18/10.03.2022 г. по гр.д. № 4024/2021 г., I Г.О., на ВКС; Решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г., IV Г.О., на ВКС; Решение № 50006/26.01.2023 г. по гр.д. № 1722/2022 г., IV Г.О., на ВКС.

Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на В и К услуги по чл.1, ал.1 са юридически или физически лица - собственици или ползватели на 2 съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която посочва, че потребители на ВИК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ОУ е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги стига за това да е налице подадена от собственика или титуляра на вещното право на ползване на имота декларация съгласие пред В и К оператора за това наемателя да бъде потребител на В и К услуги за определен срок.

Настоящият съдебен състав приема, че са налице спрямо ответника предпоставките на правопораждащия качеството на потребител фактически състав – сключен договор за наем, обхващащ исковия период, изрично отправено искане за смяна на партида, включително изразено то собственика на имота съгласие за това, поради което ответникът се явява потребител на услугите по смисъла на ЗРВКУ, Наредба 4/ 14.09.20004г. и ОУ на ищеца.

От приетото заключение по допуснатата СТЕ, се установява въз основа на представените документи и извършената проверка при ищеца за начислено потребление, хронология на осчетоводяване на фактури, издадени за клиентски номер № ********* за имот в ж.к. „********* № *********, че имотът е водоснабден и са доставяни В и К услуги за исковия период от 29.05.2017г.-26.07.2021 г. Вещото лице сочи, че при посещение на място през октомври е установило същото, а именно че исковото жилище-ап.44, е водоснабдено. Въз основа на справка за партида с клиентски номер №********* за имота задълженията са формирани въз основа показанията на монтирани на водопроводната инсталация в ап.44, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, индивидуални водомери - водомер с фабричен №1405639 и пломба №1515241 и водомер с фабричен №1507620 и пломба №1515271. В процесния период са таксувани общо 1197,422 куб.м, от които 1120 куб.м отчетени по водомери и 77,422 куб. м количества „общо потребление“.

По делото безспорно се установи, че исковият имот е бил водоснабден, като количеството на доставяната вода е било отчитано с изрядни и отговарящи на Закона за измерванията индивидуални водомера при спазване на законоустановения ред, а именно чрез отчет на измервателни устройства като са таксувани общо 1197.422 куб. м вода, от които 1120 куб.м. отчетени чрез водомери и 77.422 куб.м. за общо потребление. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза заключва, че стойността на предоставените услуги е в съответствие с предоставените количества и утвърдени от КЕВР цени и е в размер на 2 3

916.68 лева. За исковия период – 18.01.2019г. до 16.07.2021г. вкл. са платени 1357.61 лева, от които са погасени 1210.49 лева и 147.12 лева за лихви и остават задължения за 1908.12 лева, от които 1706.19 лева за главница и 201.93 лева за лихви.

Възражението за погасителна давност е неоснователно.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Правилно първоинстанционният съд е приложил института на погасителната давност, като е отчел извършеното частично плащане в периода от 2019 г. до 2021 г., както и обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед е подадено в рамките на тригодишния срок от изискуемостта на първото по време периодично задължение.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 100 лева за юрк. възнаграждение.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13190/21.11.2022 г., постановено по гр. д. № 30692/22 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. П. П., ЕГН **********, да заплати н а “Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, сумата от 100 лева, представляваща сторените съдебни разноски във въззивното производство,

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4