Решение № 1003 от 02.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Варна , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100503251 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. С. К. и Г. М. К., подадена чрез пълномощник адв.

Д.К. от АК-Варна, срещу Решение № 260229/03.09.2020г., постановено по гр. дело № 8176/2019 год. по описа на Рс-Варна, с което е отхвърлен предявения от ищците – настоящи въззивници Б. и Г. К.и против С. И. К. и С. Б. К. иск за делба на следния недвижим имот: триетажна жилищна сграда, построена в ***, с адм. адрес: ***, представляваща обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, със ЗП от 106 кв.м. и РЗП 321,2 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор *** по КК и ищците са осъдени да заплатят на ответниците съдебни разноски.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Неправилен е крайният извод на съда за липса на съсобственост между страните по отношение на заявената за делба сграда, основан единствено на представеното пълномощно от 28.02.2013г. Считат, че в пълномощното е описана сграда, която не съвпада с описанието на процесната сграда. Пред първоинстанционния съд са доказали, че правото им на собственост на 2 / 3 от жилищната сграда, придобита в СИО, е възникнало от реализирано строителство и продължило повече от 10 години непрекъснато владение върху първия жилищен и върху мансардния етаж на сградата, а за ответниците – в условията на СИО с построяването на партерен етаж в терен, лична собственост на единия съпруг.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да 1 бъде уважен и да се допусне делба между страните на процесната триетажна сграда.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите – ответници по иска С. И. К. и С. Б. К., чрез процесуален представител, оспорват жалбата. Навеждат доводи, че в пълномощното е описана “масивна жилищна сграда“ с приблизителна застроена площ от 106.70 кв. м., а по скица 106 кв.м. Твърдят че в имота се намира и друга сграда, със застроена площ от 58, 33 кв. м., с идентификатор ***.2., описана в пълномощното като „полуподземна масивна сграда с друго предназначение„. Считат, че правата, предоставени с Пълномощно рег. № 920 и рег. № 921 от 28.02.2013 г. на въззивника Б. К. от неговите родители – въззиваемите С. И. К. и С. Б. К., по никакъв начин не водят до извода, че последните са признали правото на собственост на сина си върху процесната жилищна сграда, а обратно – именно като собственици на сградата, са упълномощили сина си с посочените права. С приемането на пълномощното и реализирането на правата по него пълномощникът е приел да се обвърже с договор за поръчка и така е манифестирал, че не възприема себе си като собственик, респ. съсобственик. Сочат още, че липсата на възприятие за наличие на собственост у сина им се потвърждавала и от нотариалния акт за дарение на недвижим имот № 40, вх. рег. № 3797 от 28.02.2013г., с който С.К. дарила на ищеца – сега въззивник, само дворното място, в което е изградена процесната сграда, като изрично е изключила от обхвата на дарението собствеността върху постройките, а факт а, че въззивникът приел дарението при тези условия обосновава извода, че той признавал правото на собственост народителите си върху постройките.

По тези съображения считат, че обжалваното решение е правилно и настояват да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивниците чрез процесуален представител, а въззивникът Б. С. К. и лично, поддържат жалбата.

В съдебно заседание въззиваемите С. И. К. и С. Б. К., чрез процесуален представител, оспорват жалбата, поддържат подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Б. С. К. и Г. М. К., двамата съпрузи от гр. Варна против С. И. К. и С. Б. К., двамата от гр. Варна иск за делба на недвижим имот, представляващ триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, с. о.

„П.“, с адм. адрес ***, съставляваща обект с идентификатор ***.5 по КК на гр. Варна, със ЗП от 106 кв. м. и РЗП 321, 2 кв. м., разположена в ПИ с идентификатор *** по КК изградена в ПИ с идентификатор *** по КК.

В исковата си молба ищците са навели следните твърдения:

Сградата е построена в периода 1992 г. до 1996 г., в парцел, собственост на ответницата С.

И. К., придобит от нея по наследяване. Ответниците, които са родители на ищеца, са построили първия (партерен) етаж на сградата, а ищците – втория и третия етажи, съответно първи жилищен и мансарден етажи. Към сградата има и два броя избени помещения. От построяването на сградата през 1996 год. до настоящия момент ищците владеят втория и третия етажи, като живеят в тях, а ответниците – първия (партерен) етаж. Сградата е построена от ищците и ответниците, като към момента на построяването и́ ищците са били в брак, ответниците – също. Твърди се още, че всеки етаж от триетажната сграда представлява самостоятелно жилище, самостоятелен апартамент. През 2013 г. дворното място, върху което е изградена сградата, било прехвърлено о т С. И. К. чрез дарение на ищеца Б.К. и сестра му Е. К., при равни квоти. С договора за дарение не е прехвърляна част/части от построената триетажна сграда. Проведена е процедура за снабдяване с удостоверение за търпимост. Твърди се, че съсобствеността между страните по отношение на процесната 2 триетажна сграда е възникнала на основание придобивна давност върху първи жилищен и мансарден етаж (ет. 2 и ет. 3) за ищците в режим на СИО, с начало на владението от 1996 год., а за ответниците – на основание реализирано строителство на партерния етаж (ет. 1), през време на брака им, в имот лична собственост на единия съпруг – ответницата С. И. К..

Въз основа на изложеното ищците считат, че между страните е налице съсобственост върху процесната триетажна жилищна сграда и настояват допускането и́ до делба при квоти:

2 / 3 ид. части за ищците в режим на СИО и 1 / 3 ид. част за ответниците.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците оспорват иска, твърдят, че съсобственост между страните по отношение на процесната триетажна жилищна сграда няма. Ищецът Б.К. действително е участвал с труд при изграждането на жилищната сграда, но е помагал на родителите си за построяване на семейния им дом, в изпълнение на свой нравствен дълг, тъй като апартаментът, в който живеели родителите на Б.К. бил продаден именно, за да се погасят негови задължения. След продажбата на апартамента се наложило майката на ищеца – ответницата С.К. да замине да работи в Гърция. Обстоятелството, че ищецът е участвал в изграждането на сграда не го прави съсобственик. Собственик на сградата по смисъла на чл. 92 ЗС е собственикът на земята. В случая не е учредено право на строеж, поради което и ищците няма как да станат собственици на имота. Оспорват да е изтекла и предвидената в закона придобивна давност. Към момента ищците не живеят в имота. През 2013 г. ответницата е дарила на децата си Б.К. и Е. К. само дворното място, без постройки т е в него. С приемане на дарението ищецът е признал, че родителите му са собственици на построената в поземления имот триетажна жилищна сграда. По тези съображения считат, че съсобственост липсва и настояват за отхвърляне на иска.

Претендират присъждане на разноски.

Съдът, като рецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От достоверение за сключен граждански брак, изд. от община Варна е видно, че ищците Б. и Г. К.и са сключили граждански брак на 21.04.1996 год.

От договор за доброволна делба от 04.03.1999 год. се установява, че между С.К., представлявана от С.К., К.М. и И.М., съсобственици на недвижим имот, придобит по дарение и наследство от наследодателя И.М., представляващ лозе в землището на ***, цялото с площ по първоначален акт за собственост от 2450 кв.м., се е постигнало съгласие съсобствеността да бъде доброволно прекратена, като С.И. К. е получила в дял имот от 786, 69 кв. м., лозе в местност „К.“ в землището на гр. Варна, обозначено с номер 74 , ведно с находящите се в имота подобрения.

С Договор за дарение, скл. с нот. акт № 33/28.02.2013 год. том 1, рег. номер 916, дело 26/2013г. ответницата С.К. е дарила на сина си - ищеца Б. С. К. и на дъщеря си Е. С. К., в равни части, следния свой собствен недвижим имот, а именно дворно място, с площ от 786, 60 кв.м. в с.о. „П.“, съставляващо ПИ с номер *** по КККР на гр. Варна, без изградените в поземления имот постройки.

Видно от Удостоверение за търпимост от 28.12.2018г. , изд. от Главният архитект на община Варна, строежът „жилищна сграда“ със ЗП – 105, 8 кв. м. и РЗП – 321, 2 кв. м., находящ се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, урегулиран в УПИ 1-74, кв. 2, с. о. „П.“, гр. Варна, за който няма строителни книжа, е допустим по действащите разпоредби на ЗУТ и е търпим строеж по смисъла на пар. 127, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗУТ; строежът може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.

От представената декларация по пар. 127 ПЗР към ЗИД ЗУТ от дата 28.02.2013 год. е видно, че ответниците са декларирали, че в имот с номер *** е изградена масивна жилищна 3 сграда на три етажа, като строителството е извършено в периода от 1992 год. до 1996 год.

Представено е пълномощно, по силата на което на 28.02.2013г. ответниците са упълномощили ищеца Б.К. да се снабди с удостоверение за търпимост на процесния недвижим имот, както и с всички права във връзка с разпореждането с имота.

В открито съдебно заседание на 23.01.2020г. ищецът Б.К. признава, че ответниците нямат друго жилище, освен процесната сграда.

Видно от удостоверение с номер 2/06.03.2019г., издадено по заявление от Б.К. до Дирекция „Устройство на територията“ на Община Варна, в имот с ид. номер ***, урегулиран в УПИ 1-74, кв. 2, с. о. „П.“, гр. Варна, е изградено индивидуално водоземно съоръжение (кладенец).

От представения Договор за охрана с безплатно предоставени технически средства на обект с номер 7307 (процесната сграда), с възложител Б. С. К., се установява, че в сградата е монтиран СОТ в края на 2001 год.

От представения неодобрен инвестиционен проект за разделяне на сградата, изработен 2019 год., е видно, че всеки един от трите етажа представлява отделно жилище и по тази причине не са необходими никакви промени в сградата, както във функционално, така и в конструктивно отношение – така обяснителна записка към инвестиционния проект на л. 37-38 от делото на РС-Варна.

От показанията на свидетелката М. Н. М., вуйна на Б.К., се установява следното: Свидетелката и ищците са съседи, като имотите им ги дели една ограда. Къщата, предмет на делбата, е строена общо от страните в настоящото производство.

След построяването и́ през 1996 год. партерният етаж се ползва от ответника С.К.. В периода от 1996 год. до 2015-2016 год. двамата ищци са живели в къщата постоянно – обитавали са втория и третия (мансарден) етажи На втория и третия етаж ищецът сложи и СОТ и си отварял неговите си помещения с парола. През 2015-2016 год. ищците се преместили в гр. Варна, за да е по–удобно да водят детето на училище. Ищецът често посещавал имота, имал и работилница в него. Ответниците не са живели на втори и трети етаж от сградата.

От показанията на свидетеля Й.Ж.Т., без родство и дела със страните, се установява, че ищците са живели непрекъснато в сградата от 1996 год. до преди около две-три години.

Обитавали втория и третия етаж. След като сградата била построена ищецът направил всички довършителни работи по втория и третия етаж и със семейството си живял там. В имота има животни, СОТ, градина и работилница. На първия етаж от къщата е живял ответникът С.К.. Останалите два етажа са били обитавани от ищците. СОТ е бил поставен на етажите, в които живеели ищците.