Решение № 1564 от 02.10.2017, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1626/2017
- Вид
- Решение № 1564
- Подписан
- 02.10.2017
- Състав
- ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.142 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.142 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.61 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 66 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 17 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 ал.2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20 т.2 и т.3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20 т.2 и т.3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а ал.1, 2 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а ал.1, 2 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.20а ал.1, 2 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 30 ал. 6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.33а ал.2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.37 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 37 ал.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.37 ал.2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.37 ал.3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.43 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.43 ал.3 т.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.43 ал.3 т.5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.43, ал.3, т.6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.43 ал.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 37 ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 5 ал. 5 · Конституция на Република България
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1564 гр.Пловдив, 02 . 10 . 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1626/2017г., за да се произнесе , взе предвид следното :
З.Й.Г.,*** с пълномощник адв.Ч. оспорва Уведомително писмо изх.№ 02-160-6500/15548 от 29.09.2015г. на Зам.Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, издадено по заявление за подпомагане с УИН 16/110614/46160, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г.
I. Жалбата се разглежда повторно след произнасяне на
ВАС с Решение № 7231 / 08.06.2017г. по адм.д.№ 13851/2016г., с което е отменено Решение № 1914/21.10.2016г. по адм.д.№ 2716/2015г. на АС – Пловдив. Според указанията на ВАС : „При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство /включително заключението на основната и допълнителна съдебно-технически експертизи/. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Съдът следва изрично да обсъди основанието по чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП относно СЕПП и чл.16а, ал.6 от Наредба №105 от 22.08.2006г. относно НР2. Както вече се каза, това основание е самостоятелно и неговото наличие е достатъчно за недопустимост от подпомагане.”. В отменителното решение на касационната инстанция е посочено, че не са разгледани неоторизираните площи за всеки един БЗС и не е споменато основанието по чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП относно СЕПП и чл.16а, ал.6 от Наредба №105 от 22.08.2006г. относно НР2, като мярка 211 не е предмет на обжалваното пред административния съд уведомително писмо.
1. Във вр. с указанията на
ВАС към страните са отправени указания по доказателствата /р. от 14.06.2017г., л.3/. При повторното разглеждане на жалбата е прието писмено заявление /л.8/ на З.Г., в което е заявено, че не е уведомяван за одобряването на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014г. и не е обжалвал заповедта, с която е одобрен този слой. Ответникът представи в допълнение към преписката : заповеди на Изпълнителния директор на ДФЗ за упълномощаване на зам.изпълнителния директор – издал оспорения акт, ведно с удостоверение за квалифициран електронен подпис; заповед на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой на площи, допустими за подпомагане за кампания 2014г., както и за обновения специализиран слой за 2014г. и данни за предаването им на Разплащателната агенция; заявлението за подпомагане на жалбоподателя от 11.04.2014г. с приложените към него доказателства.
2. Становища на страните :
-
Жалбоподателят оспорва констатацията за установена недопустима за подпомагане площ по отношение заявените БЗС с твърдение, че за извършените проверки не е бил уведомен и същите са в нарушение на ЗПЗП, Регламент № 1122/2009г., регламент № 65/2011г., Наредба № 11 от 03.04.2008г., Наредба № 105/22.08.2006г. и Наредба № 5 от 27.02.2009г. По същество е изтъкнато, че по заявлението за подпомагане не са открити несъответствия, като след получаване на уведомително писмо на 05.09.2014г. за площи, декларирани от повече от един кандидат – заявителят потвърдил определени площи и отказал други. Установената площ без правно основание била 2.04%. Поддържа се, че В Заповед № РД-46-287/06.03.2015г. за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014г. няма запис, че подлежи на обжалване.
С позоваване на приетите при първото разглеждане на жалбата СТЕ /основна и допълнителна/, по отношение БЗС № 32826-884-2-1, се твърди, че без основание е определен за недопустим за подпомагане като непопадащ в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014г. При извършена на място теренна проверка не били направени снимки, които да обосноват извод за наличие на недопустими за подпомагане елементи и/или захрастявания. Посочено е, че според СТЕ този БЗС за кампания 2013г. е попадал с цялата си площ в специализирания слой допустим за подпомагане, която площ е заявената и при кампания 2014г. Акцентирано е на извода на експертите за грешка при очертаване на специализирания слой за подпомагане. В тази вр. е посочено, че специализираната теренна проверка на физически блокове е документирана в приет по делото Протокол от 15.09.2014г. /в края на стопанската година/, а Заповед № РД 09-484 на Министъра за тази проверка е от 18.07.2014г. Проверката е извършена само от един експерт без присъствие на земеделския производител и в протокола липсват основания - мотиви за изключване на БЗС от допустимия за подпомагане слой. Според показания на разпитания по делото свидетел посоченото БЗС е поддържано в добро земеделско състояние. Твърди, че БЗС № 32826-884-2-1 не попада в нито един от трите заснети с GPS полигони и в графа “забележка” е записано – останало без промяна и в протокола няма констатации за този парцел, определящи го като недопустим за подпомагане съобразно разпоредбите на раздел V от Наредба № 5 /10.03.2010г. В тази насока е и заявеното от в.л. – от приложената ортофотокарта е видно, че в БЗС с НТП – „постоянно затревена площ” – няма дървесна растителност и храсти над допустимото по Наредба № 5 и след като парцела е попадал с цялата си площ в допустими за подпомагане площи за кампания 2013г. и няма отразена промяна за него в протокола от 15.09.2014г. – следва извод, че е подходящ за подпомагане и при кампания 2014г. Адв.Ч. се позовава и на Решение № 1155/02.02.2015г. на ВАС по адм.д.№ 10538/2014г., с което е отменен чл.16а ал.3, ал.4 и чл.16и ал.2 в частта относно „чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимите за подпомагане площи в тях” от Наредба № 105/2006г.
Относно основанието за отказ – чл.16а ал.6 от Наредба
№ 105/2006г. е посочено, че според разпоредбата в приложимата й редакция към дата на издаване на оспореното уведомително писмо, приетият окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014г. – не освобождава административният орган от задължението му да извърши съответните проверки, включително и на място за изясняване на всички факти, а в случая ответникът се позовава само на приетия допустим слой, без да събере относимите доказателства и не е извършена проверка на място съгл. чл.37 ал.3 ЗПЗП. В този см. се твърди да е регламентираната процедура в чл.28 ал.2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009г. за отмяна на Регламент /ЕО/ № 726/2004г. Счита се, че базата данни „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2014г.” не е задължителна и се ползва за подпомагане при извършване на кръстосаните проверки. Поддържа се с позоваване на Решение № 8999/2017г. по адм.д.№ 9768/2016г. на ВАС, че изключването на процесния парцел от допустимия слой се дължи на неправилното администриране, при което е допуснато грешно разчитане на ЦФОК, а земеделския стопанин е изпълнил задължението си за поддържане на парцела, което обуславя включването му в парцела и оторизиране на подпомагане за него. При констатирано процентно отношение на наддекларирана площ спрямо установена до 3 %, санкцията е нула /чл.58, §1 от Регламент № 1122/2009 на Комисията/. Счита се, че данните за одобрения окончателен слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014г. могат да бъдат оспорвани с проверка на верността и правилността им посредством СТЕ – при оспорване на уведомителното писмо за окончателна оторизация, в който административен акт те са обективирани /Решение № 11029/2016г. по адм.д.№ 1699/2016г. на ВАС/.
По отношение правното основание за отказ – чл.43 ал.3 т.5 ЗПЗП : при застъпванията е установена площ 0.94 ха заявена от жалбоподателя без правно основание, което е 2.04% - тоест, по-малко от 3% и от 2 ха и съобразно чл.58 от Регламент 1122/2009 не подлежи на санкциониране, поради което посоченото основание не е материалноправно основание за отказ по СЕПП.
Счита за недоказано наличието на основанията по чл.1 ал.2 и чл.12 т.1 от Наредба № 11/03.04.2008г. – в частта на отказа по НР2.
При първото разглеждане на жалбата е поискано да бъде приложен косвен съдебен контрол по отношение окончателният слой – в частта за невключените в обхвата му процесни БЗС-та, тъй като одобряващият слоя административен акт е нищожен /Решение № 15832 от 2010г. на ВАС/ и въпросът е преюдициален за правилното решаване на спора.
Поискана е отмяна на уведомителното писмо с присъждане на направените съдебни разноски.
-
Ответникът Зам.изпълнителен директор на ДФ Земеделие се представлява от ст.юрк.Н. и оспорва жалбата. Поддържа законосъобразност на уведомителното писмо с искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
II. Жалбата е подадена на 23.10.2015г. - в 14 дн.срок по данни от известие за доставяне /л.53/, получено лично от оспорващото лице на 15.10.2015г. Оспорването е осъществено от адресат на неблагоприятен акт и в срок, поради което допустимо.
Обжалваното уведомително писмо е издадено от
Зам.Изпълнителния директор на ДФ Земеделие Ж.Ж.. Авторство не е оспорено. Със Заповед № ОЗ-РД/323/11.03.2015г. /л.17 и сл. – д.2716 от 2015г./ Изпълнителният директор /ИД/ на ДФЗ делегирал на Ж.Ж. – заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ правомощия, сред които /т.1/ : „Да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания“.
Оправомощителната заповед е издадена на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл.10 т.1 и чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ във вр. с оптимизиране дейността на ДФЗ като Разплащателна агенция при издаването на актове по директните плащания. Към дата на издаване на оправомощителната заповед – 11.03.2015г., е изменена разпоредбата на чл.20а ЗПЗП и според действащата редакция на чл.20а ал.4 /доп., ДВ бр. 12 от 13.02. 2015г./ : ал.4 /нова - ДВ, бр. 12 от 2015г./ - Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
По делото е приета и Заповед № 03-РД / 323 от
11.06.2015г. /л.77/, с която е допълнена Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015г. и са възложени правомощия, сред които по т.1 – „Да издава и подписва уведомителни писма за площи, заявени от повече от един земеделски стопанин по схемите и мерките за директни плащания, съгл. чл.17 ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания“ /л.14-17 от настоящото дело/.
Към дата на издаване на оспореното уведомително писмо
/29.09.2015г./, възможността за делегиране на правомощия произтича от закона, поради което при наличие на Заповед № ОЗ-РД/323/11.03.2015г., допълнена със Заповед № 03-РД / 323 от 11.06.2015г., компетентността на административния орган е установена.
Предоставянето временно и частично на част от правомощията на друго длъжностно лице или орган, следва да е допуснато от същия закон, което е направено с цитираното изменение : възможността за делегация е уредена за първи път с допълването на чл. 20а от ЗПЗП с новите ал.3 и 4, въведени с ДВ, бр. 12 от 2015г. Посочените разпоредби са публикувани на 13.02.2015г. и с оглед общото правило на чл. 5 ал. 5 от Конституцията на Република България за влизане в сила на нормативните актове, същите са приложимо право считано от 17.02.2015г.