Решение № 716 от 18.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Бургас, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20212120102990 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., *** представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „***” гр.

С., Булстат ***, регистрирано с номер в единния регистър ***, представлявано от адв.

Х.Х. И., САК, с peг. № ***, съдебен адрес за връчване на книжа: гр. С., *** СРЕЩУ: Н.

Н. И.,ЕГН **********,с адрес: гр. Б. ***.

От съда се иска да се приеме за установено, че Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, дължи на “Юробанк България” АД, ЕИК: ***, следните суми: 902,10 лв. (деветстотин и два лв. и десет ст.) - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 22.10.2020 г. до окончателно изплащане на вземането; 168,55 лв. (сто шестдесет и осем лв. и петдесет и пет ст.) — възнаградителна лихва за периода 15.10.2015 г. - 23.09.2020 г.; 76,23 лв. (седемдесет и шест лв. и двадесет и три ст.) - такси за периода 21.01.2015 г. - 14.10.2020 г., както и 25,46 лв. (двадесет и пет лв. и четиридесет и шест ст.) - застраховки за периода 28.01.2015 г.- 14.10.2020 г. по Договор за кредитна карта „Euroline“ от 01.06.2005 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6559/2020г. по описа на БРС.

Твърди се, че на 09.06.2005 г. процесната карта е използвана от ответника за покупка на стока на изплащане-12 бр. вноски от търговски обект на „Технополис България“ ООД, ЕИК ***, находящ се в гр. Б., ***. Извършеното плащане към търговеца се явява точно изпълнение от кредитора на заявеното в договора /графа 1

„първа транзакция“/ от ответника желание да бъде обработена посочената транзакция и преведена упоменатата сума, представляваща покупка на вноски.

В процесния случай, претендираната главница в размер на 902,10 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които Картодържателя е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, Банката-ищец (като правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД) е упражнила правото си да прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта, поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, с краен срок за плащане съответно 09.10.2015 г. и 09.11.2015 г. и е обяв ила цялото задължение на длъжника - картодържател за незабавно изискуемо и дължимо.

Волеизявлението на Банката за това е материализирано в писмо с изх. № 9997/21.09.2020 г.. изпратено до ответника на посочения в договора адрес, като същото е получено на 23.09.2020 г. от г-жа Н. И.а — съпруга на адресата.

В месечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответната страна. Оспорва се предявения иск, като се твърди, че не се дължат претендираните с исковата молба суми, тъй като са погасени по давност и за тях е изтекла петгодишна погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД. Твърди се, че правоприемството на ищеца не е съобщено на ответника и той обективно не знае на кого да изпълни.

Възразява се, че кредитната карта е издадена и че същата е получена от ответника, както и че той е извършвал транзакции, възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Липсват данни кредитната карта да е била връчена на ответника, същата да е активирана и да са извършвани транзакции. Ищцовото дружество не предоставя договор на ответника, а „Заявление за издаване на кредитна карта" от 01.06.2005год, което не съдържа информация относно вида на кредита, номер на кредитната карта, активирането , както и нейния лимит. Неясно е как ищецът е определил кредитен лимит в размер на 2 900 лв. (две хиляди и деветстотин лева).

Възразява се, че на ответника са предоставени Общите условия за издаване и използване на кредитни карти и същите са изрично потвърдени от него. В приложените документи не е посочена действителната обща сума, дължима от потребителя, която да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Не е изготвен, приет и приложен погасителен план. Неясно и недоказано е как ищецът е определил главница в размер на 902, 10 лв. Като доказателство е представено към исковата молба „Детайлно извлечение за извършени плащания,, от процесната карта за покупки на стоки от 09.06.2005 год. от „Технополис България" ООД, което не изхожда от ищеца и се възразява срещу приемането му по настоящото дело.

2

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал., 1 във вр. чл. 240 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 6559 / 2020 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 260936 от 10.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от общо 902,10 лв. главница, 168,55 – възнаградителна лихва за периода 15.10.2015г. – 23.09.2020г., 76,23 лева – такси и 25,46 лева – застраховка. Заповедта е приета за връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид дадените от съда указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че за ищеца-заявител е налице интерес от воденото на исковете – предмет на делото.

От представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта "Euroline" от 01.06.2005 г. и Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта "Euroline" се установява, че "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД е предоставил на ответника, като кредитополучател и картодържател кредитна карта, с одобрен кредитен лимит в размер на 2900 лева. С договор за продажба на предприятие, с нотариална заверка на подписите на страните от 24.03.2005 г., издателят на кредитната карта "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД е продал картовото си предприятие на ищеца – тогава с наименование "Българска пощенска банка" АД, променено на "Юробанк И Еф Джи България" АД и впоследствие на "Юробанк България" АД. Така, на основание чл. 5.3 вр. чл. 2 от договора, ищецът е встъпил като страна по всички договори за издаване и използване на кредитни карти "Euroline", по които преди прехвърлянето е било дружеството "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, включително и по процесното заявление за издаване на кредитна карта "Euroline" от 01.06.2005 г. Съдът приема, че ответникът е уведомен за прехвърлянето с приложеното по делото писмо /стр.30 от делото/ с изх. № 9997/21.09.2020 г., от пълномощник на ищцовото дружество, адресирано до ответника, с което последният е уведомен, че е в просрочие на две последователни плащания по месечни извлечения от 09.10.2015 г. и 09.11.2015 г., дължими по договор за кредитна карта "Euroline", поради което и на основание ОУ, цялото му задължение в размер на 1172,34 лв. е обявено за незабавно изискуемо и дължимо, като се прекратява действието на договора. Писмото е изпратено с известие 3 за доставяне, от което е видно, че е получено на 23.09.2020 г. от Н. И.а – съпруга на ответника.

С оглед изложеното съдът намира за доказано съществуването на облигационно правоотношение между страните по посочения договор, както и изричното приемане на общите условия /неразделна част от договора/ от кредитополучателя, както и че кредиторът надлежно е прекратил договора между страните и обявил вземането по него за изцяло изискуемо.

В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответната страна, че между страните липсва сключен договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, както и че кредитна карта не е издавана, същата не е получена от ответника и последния не е извършвал трансакции с нея. От представената от ищеца вносна бележка от 05.08.2019г. безспорно се установява, че ответникът И. е направ ил вноска в размер на 200 лева по сметката, обслужваща кредитната карта. Плащането на сумата е извършено на каса в банката – кредитор, лично от И., а вносната бележка носи неговия подпис. Всичко това доказва изпълнение по процесния договор от страна на ответника, както и че последният е усвоявал предоставения кредит, след което е погасявал месечните вноски.

Основният спорен въпрос по делото е относно размера на дължимите суми.

Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице Т.Д. по извършената съдебно-икономическа експертиза, тъй като вещото лице е компетентно по поставените му задачи, заключението му е пълно, обосновано и безпротиворечиво и не се опровергава от други събрани по делото доказателства. Експертизата е съобразена и с извършените плащания по договора за кредитна карта, които са взети предвид при изчисляване размера на задължението. От заключението на вещото лице по съдебноикономическата експертиза се установява, че в периода 09.06.2005 г. – 26.03.2009 г. ответникът периодично е теглил средства и е извършвал плащания от предоставения кредит чрез карта № 377758799769037, като още на 09.06.2005г. е направ ил покупка на стоки на 12 броя вноски от търговски обект „Технополис“. Внасяни са и различни по размер суми за погасяване на кредита. Ищецът претендира процесните вземания като твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на две поредни дължими вноски съгласно издадените месечни извлечения от 09.10.2015 г. и 09.11.2015 г. От заключението на вещото лице се установява, че последното извършено от ответника плащане за 2015 г. е на 01.09.2015 г. След тази дата следващо плащане е извършено едва на 05.08.2019 г. С цитираното писмо, връчено на съпругата на ответника на 23.09.2020 г., ищецът го е уведом ил, че разваля договора и обявява 4 цялото договорно задължение за предсрочно изискуемо. Съгласно т.15.1."а" и т.15.2. кредиторът има право да прекрати договора и да обяви картата за невалидна в случай, че картодържателят не е платил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, като в този случай цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо. На основание т.16.1. и 2. съдът приема, че ищецът редовно е изпълнявал месечното си задължение да изпраща на ответника месечни извлечения. С посочените клаузи страните са договорили, че ако в срок от 60 дни от издаването на месечно извлечение, картодържателят не уведоми писмено дружеството, че не е получил съответното месечно извлечение, то се счита получено, освен ако не бъде доказано друго в съда; споразумели са се също, че съхраняваните в автоматизираната система на дружеството месечни извлечения представляват валидно доказателство за задълженията на картодържателя; ако в срок от 30 дни от получаването на месечно извлечение или каквото и да е друго писмено известие от дружеството относно задължения на картодържателя последният не оспори писмено размера на задълженията, се счита, че той ги е приел безспорно и същите са изискуеми. При тези доказателства и липсата на оспорване съдът приема, че ответникът не е извършил плащания на дължими вноски по две последователни месечни извлечения – за месеците октомври и ноември 2015 г., което се установява и от извършената експертиза. Поради неплащането, за ищеца е възникнало потестативното право да прекрати договора и да обяви насрещните задължения на ответника за предсрочно изискуеми. Ищецът валидно е упражнил това свое право като е уведомил ответника писмено – с представеното по делото писмо с изх. № 9997/21.09.2020г., получено от Н.

И.а – съпруга на ответника на 23.09.2020 г. Тази дата е и момента на настъпване на изискуемостта на процесното задължение. Тъй като по делото не се представят доказателства в 30-дневен срок от получаването на това писмено изявление ответникът да е оспорил посочените в него размери на задълженията му, на основание т.16.1."б" от общите условия следва да се приеме, че задълженията на ответника са в посочените в писмото размери, а именно 1 172,34 лв., от които 902,10 лева – главница по договора;