Определение № 1148 от 20.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20261100201911 по описа за 2026 година установи:

Производството е по реда на чл. 244, ал.5 от НПК.

Образувано е по постъпила в Софийска градска прокуратура (СГП) и препратена оттам по компетентност, частна жалба от С. С. М., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Д.В. от Адвокатска колегия – Бургас, надлежно упълномощен, против постановление на СГП от 06.02.2026 г., с което е спряно наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 15202/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 10611/2023 г. на СГП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното постановление и иска отмяната му поради неговата незаконосъобразност и неправилност.

Основният упрек към разследващите е, че не са положили достатъчно усилия за установяването и разпита на свидетеля-очевидец, заради издирването на когото сега се спира наказателното производство, като в тази връзка се възразява, че не са били изготвени справки за задграничните пътувания на този свидетел, не са били предприети действия по призоваването му в държавите-членки на Европейския съюз, нито са били разпитани близки и роднини на свидетеля с цел установяване на точното му местопребиваване.

Твърди се също, че атакуваното постановление страда от липса на мотиви, доколкото прокурорът се задоволил единствено бланкетно да изброи част от извършените действия по разследването, но не е изложил задълбочен анализ, защо приема, че са изчерпани всички възможности за попълване на доказателствената маса с относими доказателства. Според жалбоподателя, този повърхностен подход му пречел да разбере, на основата на какви 1 материали е формирано вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор, в това число какво реално е събрано, кое е кредитирано, кое не и защо.

Частната жалба съдържа възражения и относно начина на провеждане на разследването. Изразява се недоумение защо не е било привлечено като обвиняем конкретно лице, за което по делото били събрани доказателства, че е причастно към разследваното престъпление. Изразява се недоволство и от факта, че прокуратурата и разследващите органи били дали вяра (според жалбоподателя) на защитната линия на обвиняемата. Жалбоподателят се оплаква също, че не му е била предоставяна информация за разследването въпреки молбите му, нито са му били предявявани по реда на чл. 227 и сл. от НПК материалите от разследването.

В съпроводителното писмо до Софийски градски съд (СГС) прокурорът, наблюдаващ разследването, излага становище за процесуална недопустимост на частната жалба, тъй като разследваното престъпление е формално и от него няма пострадало лице.

Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните, и се запозна с материалите по делото, направи следните фактически и правни изводи:

Частната жалба, с която е сезиран съда, е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от НПК, пострадал е лицето, което е претърпяло неимуществени или имуществени вреди от престъплението. Буквалното тълкуване на тази разпоредба води до извода, че за законодателя е без значение дали вредите, претърпени от конкретното лице са съставомерни или не, за да се ползва то от правата на пострадалия, посочени в чл. 75 и чл. 76 от НПК. За законодателя е важно тези вреди да са пряка и непосредствена последица от изпълнителното деяние на престъплението (виж в този см. напр. Р 346-2011-I) В конкретния случай, макар престъплението, за което е привлечено обвиняемото лице, а именно по чл. 253, ал.2 вр.ал.1 от НК, да е формално по своя характер, налице са достатъчно данни, а и в образуваното наказателно производство се събират доказателства, за осъществено предикатно престъпление – по чл. 249, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, което вече е резултатно престъпление и от него може да се предполага, че са настъпили реални вреди за жалбоподателя М.. Ето защо 2 неоснователно се явява недопустимост на жалбата. възражението на

СГП за процесуалната

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съдът установи следните, относими към делото факти:

Досъдебно производство № 15202/2023 г. по описана 04 РУ - СДВРМВР, пр. пр. № 10611/2023 г. по описа на СГП, е образувано с постановление на СГП от 12.07.2023 г. за това, че на 28.02.2023 г. в гр. София, чрез използване па платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра му – С. С. М., посредством извършването на пет, неразрешени от М., достъпвания до онлайн банкиране, извършил неразрешен от титуляра на картата превод в размер на 14 700 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В хода на разследването са били събрани писмени доказателства, в това число справки, извлечения от сметки, банкови документи, справки от мобилни оператори, разпитани са били свидетели. Повдигнато е обвинение на Бистра Оприкова за престъпление по чл. 253, ал.2, вр. ал.1 от НК, което й е предявено на 07.06.2025 г.

С оглед информацията, придобита при разследването, е възникнала на по-късен етап необходимост от разпит на лицето Х. И.Р. в качеството му на свидетел-очевидец. В тази връзка, към телеграма № 6879 от 15.03.2023 г. по ДП № 326/2023 г. за обявяване на Р. за ОДИ, на 17.12.2025 г. е било присъединено и искане за общодържавното му издирване (ОДИ) за нуждите на ДП № 15202/2023 г. по описа на 04 РУ - СДВР-МВР, пр. пр. № 10611/2023 г. по описа на СГП, с мярка „установяване на адрес“ с оглед връчване на призовка за разпит.

На 06.02.2026 г. прокурор при СГП издал обжалваното постановление за спиране на наказателното производство по ДП № 15202/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, на основание чл. 244, ал.1, т.3 от НПК - поради невъзможността Х.

И.Р., ЕГН **********, да бъде установен и разпитан като свидетел-очевидец.

Установените факти, налагат следните правни изводи:

Обжалваното постановление на прокуратурата е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, и като такова следва да се отмени.

Разпоредбата на чл. 244, ал.1, т.3 от НПК е приложима единствено 3 когато са изчерпани всички възможни законоустановени процесуални способи за издирване, установяване и провеждане на разпит на свидетеля-очевидец, в това число и посредством разпит по делегация, чрез видеоконференция или телефонна конференция. В настоящия случай, материалите по делото сочат, че спирането е прибързано. Вярно е, че Р. е обявен за ОДИ от 2023 г., но е вярно също, че по делото липсва реална информация какви конкретни оперативноиздирвателни мероприятия са били проведени през този период във връзка с издирването и установяването му. Не са приложени по делото например, докладните записки, които би следвало да бъдат изготвени от полицейски служители при посещението им на известните адреси на лицето и да съдържат информацията, установена от тях по този повод – вкл. данни от съседи, роднини и близки и пр. В хода на разследването не е събрана и приложена информация за задграничните пътувания на лицето в периода от 01.01.2023 г. до настоящия момент, а тя е необходима вкл. и за да се установи дали Р. не се намира в държава от Европейския съюз, и дали не са налице условията за прилагане на разпоредбите на ЗЕЗР. Не е събрана информация от мобилните оператори за ползваните от Р. телефонни номера в България, а тя би позволила същият да бъде установен и призован по телефона. Основателно е и възражението на жалбоподателя, относно информацията за Р., която би могла да бъде събрана чрез негови близки и роднини – такива не са били установени, нито са били разпитвани за местонахождението му, а подобни действия са могли да бъдат извършени.

Що се отнася до оплакването на жалбоподателя относно действията на прокуратурата по непривличане на конкретни лица като обвиняеми по настоящото ДП, съдът намира същото за неоснователно. Преценката кои лица за какво престъпление следва да бъдат привлечени към наказателна отговорност е изцяло правомощие на прокуратурата и не подлежи на съдебна проверка и контрол.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 06.02.2026 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура за спиране на наказателното производство по ДП № 15202/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 10611/2023 г. на СГП.

4

ВРЪЩА делото на СГП за продължаване на процесуалните действия по разследване, съобразно указанията на съда.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5