Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1370 от 07.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1197/2023
Вид
Определение № 1370
Подписан
07.06.2023
В сила
07.06.2023
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1370 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501197 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274- чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №14078/03.05.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, ЕИК 115755582, със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул. Васил Левски №174, чрез юрисконсулт М. Р., против определение №2013/17.02.2023 г., постановено по гр.д. №357/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХII гр.с., с което е прекратено производството по делото, обезсилена е заповед №8112/15.11.2022 г. по ч.гр.д. №16414/2022 г. на ПдРС и е върната исковата молба.

В частната жалба се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. С подаване на заявлението по чл.410 ГПК са посочили, че вземането им не се основава на договор. Иска се отмяна на определението.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел в атакуваното определение, че в заявлението по чл.410 ГПК е претендирана сумата 1138.41 лв., представляваща стойността на доставени плодове за месеците март, април и май 2019 г., за което са издадени фактури. Изложени са твърдения, че заявителят е доставил стоки на длъжника, който ги е приел, т.е. наличие на постигнато съгласие за извършване на продажба. За доставката са издадени фактури на името на длъжника, който обаче не е заплатил стойността им. Тези обстоятелства 1 предполагат договорни взаимоотношения по доставка (продажба на стоки), като не може да се приложи института на неоснователното обогатяване, доколкото не са изложени твърдения в тази насока, а това е направено едва с исковата молба. Дори и да се касае за нередовност на заявлението, тя не е отстранена и заповедта е издадена за доставените стоки по фактури. Прието е, че липсва идентитет между претенциите по заявлението и по исковата молба, като това е мотивирало съда да постанови атакуваното определение.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (в приложеното ч.гр.д. №16414/22 г. на ПдРС), се претендира парично вземане за доставени, но неразплатени плодове по три фактури, подробно описани, на обща стойност 1113.41 лв. Посочено е, че паричното вземане произтича от получени от длъжника плодове през месеците март, април и май 2019 г., за което са издадени фактури, но длъжникът не ги е заплатил, като поради тази причина се е обогатил за сметка на заявителя и дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №8112 от 15.11.2022 г. е за същите суми, като е посочено, че се касае за доставени, но незаплатени плодове за месеците март, април и май 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски - 25 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпило е възражение от длъжника, като е указано на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и какви ще са последиците от това, да не се предяви иск. В законоустановения срок е депозирана исковата молба.

При предявяване на исковете по гр.д. №357/23 г. е посочена цена на исковете 1138.41 лв., от които главница – 1113.41 лв., произтичаща от описаните три фактури, 25 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че паричното вземане произтича от доставени плодове през месеците март, април и май 2019 г., за което са подписани приемо – предавателни протоколи с №№1, 2 и 3, въз основа на които са издадени фактурите. Твърди се, че няма формален или неформален договор за доставка на плодове, като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването, т.е. плодовете по вид, количество и качество или тяхната равностойност по данните на издадените фактури.

Съдът е констатирал нередовността, като с разпореждане №1538/18.01.2023 г. е указал да се уточни какъв е правния интерес от предявяване на положителен установителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване, след като заповедта за изпълнение е издадена 2 за вземане по доставка на стоки, което предполага договорно правоотношение. В заявлението не са изложени обстоятелства за неоснователно обогатяване и не е издадена заповед за вземане за сума, с която ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца. Указано е, че следва да има идентитет между вземанията на заповедното и исковото производство.

С молба от 16.02.2023 г. е уточнено, че претенцията се основава на неоснователно обогатяване.

С атакуваното определение №2013/17.02.2023 г. съдът е установил, че нередовностите не са отстранени, прекратил е производството по делото, обезсилил е издадената заповед за изпълнение и е върнал исковата молба.

Настоящият състав счита, че по отношение на сумите е налице идентичност между заповедта за изпълнение и предмета на първоинстанционното производство. Налице е обаче разлика в основанието, на което се основава претенцията по заявлението и по предявения иск, като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за допустимост на установителния иск по чл.422 от ГПК – макар и да е налице както издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок, така и исковата молба е депозирана в дадения от съда срок, не е налице пълен идентитет между вземането, посочено в заповедта за изпълнение, и предмета на исковото производство.

За да е допустим искът по чл.422 от ГПК, следва да е налице пълна идентичност между страни, основание и размер на исковете и претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на заповедното производство и съгласно изричното разпореждане на законодателя в чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда. Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на исковата молба (мотивите на т.9 от Тълк.р. №4/18.06.2014 г. по тълк.д.

№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). В този смисъл – за пълна идентичност – е и трайната съдебна практика.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно – в него се твърди издаване на фактури за доставени, но незаплатени стоки, което насочва към наличие на договорни взаимоотношения, както правилно е отбелязал и състава на районния съд. Налице е и твърдение за неоснователно обогатяване, но липсват обстоятелства. Същевременно заповедния съд е приел, че е налице договорно основание и е издал заповед за изпълнение за претендираните суми, за които са издадени фактури. С исковата молба се твърди, че се касае за неоснователно обогатяване – нещо различно от заявеното, респективно – от това, за което е издадена заповед за изпълнение.

3

В настоящия случай липсва пълна идентичност между заявлението и изложеното в исковата молба, искът е недопустим, като правилно производството е прекратено, заповедта за изпълнение – обезсилена, а исковата молба – върната. Определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на производството не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2013/17.02.2023 г., постановено по гражданско дело №357/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХ II граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4