Решение № 4720 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4720 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100507993 по описа за 2025 година и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 22008/4.12.2024г., постановено по гр.д.№ 1626/24г. по описа на Софийски районен съд, „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК: 201189552 със съдебен адрес гр.

София, кв. ****, ж.к. Света Мария Магдалена, къща № 22 е осъден да заплати на „Некст Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 201476011 със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. Висла № 4, ет. 3 и ет.

4 на основание чл. 361, ал. 2 вр. чл. 356, ал. 1 ТЗ и поради сключен договор за спедиция № MVP29117 от 06.03.2023 г. сумата от 2151,41 лева – неустойка, заплатена от ищеца на „Красидар“ ЕООД, ЕИК: 200316356, със седалище гр. Любимец, ул. Тракия № 13 по силата на сключен между ищеца и „Красидар“ ЕООД договор за превоз ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството - 86,06 лева за държавна такса, 936 лева за адвокатско възнаграждение, 100 лева за депозит за разпит на свидетел, 40 лева за държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, 840 лева – адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение на бъдещ иск и 480 лева – адвокатско възнаграждение за отговор на частна жалба в производството по обезпечение на бъдещ иск.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач – „Красидар“ ЕООД, ЕИК:

200316356 на страната на ищеца.

Недоволен от решението е останал „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД, който го обжалва 1 в срок. В жалбата се сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че ищецът е претендирал неустойка, без тя да е била договорена между страните, и без да има основание за нейната дължимост. Сочи се, че задържането на камиона е станало по вина на митническите служби, а не на въззивника, който е оказал пълно съдействие за осъществяване на митническия контрол. Липсва договор между страните, който да урежда задължение за плащане на неустойка. Иска се въззивния съд да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски и за двете инстанции.

В подаденият в срок писмен отговор ищецът, сега въззиваема страна „Некст Лоджистикс“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли възизвния съд да го потвърди. Във връзка с възраженията във въззивната жалба посочва, че предмет на иска не е претенция за неустойка и такава не е присъждана с обжалваното решение. Предмет на иска са били допълнително направени разноски във връзка с възложен му превоз и в този смисъл се е произнесъл и районния съд.

Оспорва твърдението във въззивната жалба, че виновни за забавянето на превоза били митническите служби. Посочва, че по делото е изяснено, че вина за забавянето има именно въззивникът, който е пропуснал да представи документ за извършен лабораторен анализ на превозваната стока, което е довело до необходимостта да се извърши такъв на турска територия. Претендират се разноски.

Третото лице помагач „Красидар“ ЕООД също е подало писмен отговор в срок, в който посочва, че причина за забавянето на превоза е липсата на лабораторен анализ на превозваната стока, който е следвало да се направи предварително от „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД. Тъй като такъв не бил направен, турската митница е трябвало да изпрати в Анкара част от стоката за експертен лабораторен анализ. Това е информация, която водачът на камиона Г.К. е получил от турската спедиция, която е движела документите по вноса. Посочва също, че като дългогодишен превозвач, знае от практиката, че за да протече нормално един международен транспорт, е необходимо изпращача и получателя на стоката да знаят предварително какви са необходимите документи , които да придружават стоката и да ги подготвят. Според турската спедиция са липсвали документи за лабораторен анализ. За извършения превоз, „Красидар“ ЕООД и „Некст Лоджистикс“ ЕООД имат заявкадоговор, съобразно който „Некст Лоджистикс“ ЕООД е изпълнил задължението си за заплащане на транспорта, вкл. и на 11 дневния извънреден престой.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и в писмените отговори относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

2

Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните съображения:

По делото е установено и не се спори, че „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД е възложила на „Некст Лоджистикс“ ЕООД международен превоз на товар – 23 тона ПДЧ плоскости и кантове, от товарен адрес в гр.Велико Търново, до разтоварен адрес в гр.Едирне /Одрин/, Турция с дата на товарене 6.03.2023г. и дата на разтоварване – 7.03.2023г. Уговорено е възнаграждение в размер на 550 евро без ДДС платимо от „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД в 30 дневен срок от получаване на фактура. В референцията на „Некст Лоджистикс“ ЕООД до „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД е изрично посочено, че превозът ще се извърши от „Красидар“ ЕООД, като подизпълнител. В международната товарителница е вписан получател MULTI MOBILIYA SANAYI TIC LIMITED, с адрес в гр.Едирне /Одрин/ .

Посочено е също, че превозът се осъществява с МПС с рег.№ **** и ****. В товарителницата е вписано, но не се и спори, че товарът е пристигнал на 8.03.2023г. на гара Гюмрук Капъкуле в Р Турция, и е бил освободен на 21.03.2023г. , когато е доставен на MULTI MOBILIYA.

От представената разменена между страните кореспонденция по електронна поща се установява, че на 08.03.2023г. „Некст Лоджистикс“ ЕООД е уведомило по телефона, а на следващия ден е изпратило и писмо до „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД за това, че камионът с товара е задържан на митница в Турция поради проблем с документи. Поискал е информация, за да знае как да процедира, и е посочил, че ще има допълнителни разходи за задържане на камиона. В същия ден ответникът „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД е отговорил, че няма информация за развитие по този проблем и че ще информира ищеца веднага щом има такава. На 10.03.2023г. /петък/ следва запитване от ищеца до ответника дали има някакво развитие, или някаква информация. Отговор липсва. На 13.03.2023г. ищецът отново моли за информация, като посочва че не може да си позволи да задържа камиона., както и че получателят не отговаря. Отговор от ответника липсва. На 15.03.2023г. ищецът уведомява ответника, че камионът е още на митница в Турция без никакво развитие и че няма информация какъв е проблема. Отново е посочил, че се начисляват неустойки за престой. Отговор от ответника липсва. На 16.03.2023г. ищецът отново уведомява ответника, че камионът стои за пореден ден в Турция и отново е призовал да се вземат мерки. Отговор липсва. На 17.03.2023г. ищецът иска информация от ответника какво се случва с анализите и кога ще бъде освободен камиона. Отговор липсва. На 17.03.2023г. ищецът отново пита ответника какъв е актуалния статус на камиона – без отговор. На 20.03.2023г. ищецът е изпратил на ответника фактура за заплащане престой на камиона.

Няма спор, че на 27.03.2023г. „Некст Лоджистикс“ ЕООД е заплатил на подизпълнителя „Красидар“ ЕООД по фактура от 20.03.2023г. сумата от 2151,41лв. неустойка за престой за 11 дни на автомобил № **** и Х 1180ЕМ, и на 29.03.2023г. по ф-ра от 22.03.2023г. сумата от 977,92лв. за извършен международен транспорт на процесния товар. На 8.03.2023г. „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД е заплатил на „Некст Лоджистикс“ ЕООД сумата от 1075,71лв. за осъществения превоз. Не се спори, че не е заплатил търсената сума за разноски за 11 3 дневния престой в размер на 2151,41лв. , за която ищецът е издал ф-ра на 20.03.2023г.

Разпитаният по делото свидетел К., водач на камиона, извършил превоза на процесния товар установява, че е бил задържан на турската митница, той като на товара е следвало да се направи лабораторен анализ. Такъв документ не е бил приложен от изпращача към товара, което наложило да се направи анализ от турска лаборатория. След като изследването било готово, товарът бил освободен от митницата и съответно доставен на получателя.

Спорът по делото е кой следва да понесе разходите във връзка с 11 дневния престой на превозвача на територията на Р Турция.

За да уважи предявения иск, районният съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.370 ал.2 от ТЗ да предаде на превозвача заедно с товара и документите, необходими за да достигне товарът до получателя. От показанията на свидетеля К. е установено, че причина за забавата на товара са били липсата на документи удостоверяващи провеждането на лабораторен анализ на част от стоката. Като не е сторил това, ответникът не е положил грижата на добрия търговец и дължи заплащане на направените от спедитора разноски . Въззивният съд споделя направения от районния съд краен извод за основателност на предявения иск, макар и с други доводи.

Тъй като се касае за международен превоз на стоки - мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както е уговорено, се намират в две различни държави - от територията на Р България на територията на Р Турция , приложима е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана и в сила на България от 18.01.1978 г. /така в чл.1 от същата/. В случая това е приложимата материално правна уредба, въпреки че ТЗ и Закона за автомобилните превози съдържат аналогични разпоредби.

Съгласно чл.11 т.1 от Конвенцията, с оглед извършването на митническите и други формалности преди доставянето на стоката изпращачът е длъжен да приложи към товарителницата или да предостави на разположение на превозвача необходимите документи и да му даде всички поискани сведения. Съгласно т.2 на същия текст, превозвачът не е длъжен да провери дали тези документи и сведения са точни и достатъчни. Изпращачът отговаря пред превозвача за всички щети, които биха възникнали от липсата, недостатъчността или нередовността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на превозвача.

Съгласно чл. 14 т.1 от Конвенцията, когато, по каквато и да е причина, изпълнението на договора при условията, предвидени в товарителницата, е или стане невъзможно преди пристигането на стоката в предвиденото за доставянето й място, превозвачът е длъжен да поиска нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката. В т.2 от същия текст е посочено, че ако все пак обстоятелствата позволяват изпълнението на превоза при условия, различни от тези, предвидени в товарителницата, и ако превозвачът не е успял да получи своевременно нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката съгласно член 12, той взема в интерес на лицето, имащо право да се разпорежда със стоката, 4 мерките, които счита за най-добри.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. Обезщетението обхваща претърпяната загуба, съгласно чл.82 от ЗЗД.

По делото е установено, че между страните е сключен договор за превоз, което се установява от представената по делото международна товарителница CMR от 7.03.2023г. В същата е вписано, че към товара е приложена фактура. Не е посочено други документи да са приложени към товара, нито страните навеждат такива твърдения. Задължение на изпращача е да предостави всички необходими за превоза на стоката документи /чл.11 т.2 от Конвенцията/. Видно от разменената кореспонденция, превозвачът незабавно е уведомил изпращача за спирането на товара на митницата в Р Турция, респ. за забавянето на превоза, и е поискал указания как да действа, в съответствие със задължението му по чл.14 т.1. От кореспонденцията не става ясно изпращачът да е дал някакви указания, като в този случай, полагайки грижата на добър търговец, превозвачът е изчакал да приключат необходимите за вноса на стоката на територията на Р Турция лабораторни изследвания, и е извършил доставката. За времето на престой от 11 дни , на основание чл.79 и чл.82 от ЗЗД вр. чл.11 т.2 от Конвенцията, ищецът като превозвач има право на направените от него допълнителни разноски /щети/ във връзка с изпълнението на договора. Ответникът е заплатил само първоначално уговорената сума за превоз на товара. Не е заплатил разноските по 11 дневния престой на превозвача, които той дължи. Доколкото в случая се касае именно за необходимите документи, които изпращачът следва да приложи към товарителницата и да ги предостави на разположение на превозвача - съгласно чл. 11, т. 1 от Конвенцията CMR, ответникът, в качеството на изпращач, носи отговорност за заплащането на всички щети, които са възникнали от нередовността на изискуемия от турските власти документи във връзка с превозвания товар, съгласно чл. 11, т. 2 от Конвенцията CMR.