Решение № 21 от 17.03.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Нова Загора, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседА.е на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Административно наказателно дело № 20262220200005 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказА.я (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. П. У. с ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адв.Б. К. от БАК, против Наказателно постановление № 9734/ 04.02.2025г., издадено от Началникотдел „ОККРПМ“, Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ София, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с техническо средство, електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFWKR, № 118845 и ролетка № 1311/18/5м., с което на жалбоподателя на основА.е чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на 3 000.00 лева, за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати материални и процесуални нарушения, като било издадено и при липса на материална компетентност на АНО. Констатираното в акта нарушение било установено при нарушение на процедурата, като отразените в него констатации не отговаряли на действителната фактическа обстановка. Д.ието било несъставомерно, като следствие на това неправилно била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Неправилно бил приложен материалния закон, съгласно Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и била налице неправилна квалификация на Д.ието. Неправилно били приложени разпоредбите на ЗАНН, касаещи индивидуализацията на наказА.ето. Моли атакуваното НП да бъде отменено, алтернативно да бъде изменено в частта му, касаеща размера на наложената имуществена санкция, като бъде определена такава в минимален размер.

1

В постъпилия отговор на жалбата, процесуалният представител на АПИ счита жалбата за неоснователна и недоказана, а обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло.

В съдебно заседА.е, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - Дирекция „АРОК“, към АПИ изпраща процесуален представител – юрисконсулт А. П., Областно „Пътно управление“ Сливен.

В съдебно заседА.е са изслушА. св.Р. Г. - актосъставител и Д. М. – свидетел при съставяне на АУАН. Св.Р. Г. споделя, че е съставител на акта. На 05.11.2025г. в 15,09 часа на път III - 554, км 0+100, посока Нова Загора – Раднево, водачът управлявал и извършвал превоз на товар въглища с ППС с 5 оси - МПС с две оси и полуремарке с три оси. С колегата му спрели за проверка водача на ППС и констатирали с технически средства електронна мобилна везна и ролетка за 5 м., че измереното натоварване на втора единична ос е 15.025т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т., като претоварването е с 3.525т. А сумата от натоварването, измерена на тройната ос била 31.305т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24т., като претоварването било със 7.305т., за което бил съставен АУАН на водача. Св.Д. М. заявява, че помнил за кой акт става въпрос и това била проверка от 05.11.2025г. Превишението на втора ос било 3.525 тона, а на трета ос отзад било 7,350т.

Съдът, след преценка на събрА.те по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

На 05.11.2025 г. в 17:09 часа на път III-554, км, 0+100, на отбивна площадка с посока на движение гр.Нова Загора – гр.Раднево, Д. П. У. с ЕГН **********, управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси марка Волво, модел ФМФХ, с рег.№ ****** и полуремарке с три оси с рег.№ ******, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на въглища, съгласно кантарна бележка № 64843/05.11.2025г., като при направено измерване с техническо средство, електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR, № 118845 и ролетка № 1311/18/5м е установено нарушение, както следва:

1.Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 15.025 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 3.525 т;

2.При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.305 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква,,,6“ от Наредба № 11 от 03,07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 7.305 т..

Нарушението било квалифицирано по чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП, като на основА.е чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказА.е глоба в размер на 3 000,00 лв.. Нааказателно постановление № 2

9734/ 04.12.2025г. било издадено на Д. П. У. ЕГН **********, адрес: ******, жалбоподател и водач на автомобила. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събрА.те по делото писмени доказателства- НП № 9734/04.12.2025г., АУАН № 001191/05.11.2025г., Регистрационен талон-копие, Кантарна бележка № 64843/05.11.2025г.; Пътен лист № 0047591/05.11.2025г.Заповед № РД-111278/10.10.2025г. на АПИ; Заповед № РД-11-1279/10.10.2025г. на АПИ;, както и представените от АПИ технически и метеорологични характеристики на използвА.те технически средства при съставянето на акта, изпратени с писмо вх. № 573/ 02.02.2026г, пълномощни, както и събрА.те гласни доказателства.

Съдът кредитира цитирА.те писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. НП е връчено на 16.12.2025 г. на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 23.12.2025 г., от което следва, че НП е връчено законосъобразно, а жалбата срещу него е подадена в срок.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Съдът намира, че доколкото с АУАН е констатирано и с НП е санкционирано нарушение по ЗДвП, то съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и приложените заверени копия на Заповед № РД-11-1278/10.10.2025г. на АПИ и Заповед № РД-11-1279/10.10.2025г. на Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, те са издадени от компетентни оргА.. Същите съдържат изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити.

Налице е яснота относно обективните елементи на административното нарушение, включително дата и място на извършване. Последните са достатъчно конкретизирА. посредством отбелязването, че нарушението е извършено на 05.11.2025г. около 17:09 ч. на главен път III-554, км, 0+100, на отбивна площадка с посока на движение гр.Нова Загора – гр.Раднево. Контролните оргА. са установили, че движейки се в посочения пътен участък, управляваното от жалбоподателя ППС е било претоварено. Предвид това, мястото на нарушението е определено правилно. Доколкото субект на нарушението е водачът на съответното ППС, липсата на данни в АУАН и НП за фирмата - превозвач не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. На база констатациите в АУАН и приложените към него доказателства, наказващият орган е намерил нарушението за доказано и е издал НП, поради което за същия не са били налице основА.я да упражни правомощията си по чл.54 от ЗАНН, каквито доводи се съдържат в жалбата.

С НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр.с чл. 7, ал.1, т.4, б.“а“, и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ .

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи: "Движещите се по пътя пътни 3 превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението." Максимално допустимите норми са регламентирА. в Наредба № 11 от 03.07.2001 за движение на извънгабаритни и /или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредбата/.

Чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата гласи: "Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 4. - единична ос-зaдвижвaщa: а) на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 t.

Чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредбата гласи: "Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т.4. единична ос-зaдвижвaщa: б) на ППС при условията на чл. 6, ал.

1, т. 4, 5, 6 и 7 - 11,5 t.

От показА.ята на разпитА.те свидетели и писмените доказателства по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал описаното ППС, което на 05.11.2025г. се е движило по път, отворен за обществено ползване и около 17:09 ч.. е било спряно за проверка от оргА.те на Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", към АПИ . В АУАН и в НП е прието, че управляваното съчленено ППС е било с маса, надхвърляща с 10,830 т., максимално допустимата норма, на база представените при проверката документи и поконкретно - представения пропуск за извозване, удостоверяващ общо бруто тегло от 52,020 т.

Законът не е въвел огрА.чения за доказването на надвишението на допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Важат общите правила за доказване. Няма изискване, това да става само въз основа на официални свидетелстващи документи, още по-малко единствено въз основа на замерване, направено от контролните оргА.. Нито ЗДвП, нито ЗАНН въвеждат подобни огрА.чения. Няма каквато и да било пречка едно административно нарушение да бъде установено и само въз основа на частни документи, ако те установяват извършването на нарушението. В случая данните от пътен лист № 0047591/05.11.2025г. и кантарна бележка № 64843/05.112025г. установяват по безспорен начин нарушението. Последната носи подпис на жалбоподателя и удостоверява неизгодни за него факти, поради което няма причина съдържА.ето й да не бъде кредитирано.

При тези доказателства съдът намира за доказано, че съставът на ППС, управляван от жалбоподателя на 05.11.2025г. около 17:09 ч. на главен път III - 554, км 0+100 и спрян за 4 проверка на отбивна площадка с посока на движение гр.Нова Загора - гр.Раднево е бил с маса, надвишаваща с 10,830 т., допустимото. Обстоятелството, че жалбоподателят лично е подписал пропускът за извозване е показателен, че същият е знаел, че управлява претоварена композиция, както и че няма разрешение от съответната администрация.

При тези данни е обоснован извода, че жалбоподателят е нарушил изискването на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр.с чл.7, ал.1, т.4, б."а" и б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ. Предвид това, законосъобразно е санкциониран на основА.е чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП, който гласи: "Наказва се с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;" Видно е, че разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност именно за водачите на претоварени пътни превозни средства, а не за превозвачи или за други трети лица.