Решение № 484 от 02.03.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 484

Кюстендил, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

При секретар ГЕРГАНА СТОЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20257110700563 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. А. Г. с постоянен адрес в [населено място], [улица], община С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM 2229102/17.11.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в група „КПДГПА“ към ОД на МВР – Кюстендил, с която заповед на основание чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на Г. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Направено е искане заповедта да бъде отменена и да бъде върнато неправомерно отнетото СУМПС. Не претендира разноски по делото.

По направеното особено искане съдът се е произнесъл с Определение № 1934/27.11.2025 г.

В о.с.з., процесуалният представител на жалбоподателя адв. С. поддържа жалбата. Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – не се явява и не изпраща представител по делото. В писмото, с която е изпратена преписката се моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание, ако такова се претендира.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя К. Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 4400663/17.11.2025 г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 17.11.2025 г. около 16. 10 часа по ПП1 Е-79, км. 322+700, в посока от [населено място] към [населено място], управлява лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. В. Г., като при извършена служебна проверка с техническо средство РСОД и справка с ОДЧ е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 04.11.2025 г., поради липса на задължителна застраховка ГО, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1, предл. първо от ЗДвП. Към същия е подадено възражение с рег. № УРИ 348 000-11758/21.11.2025 г. от К. А. Г., в което отрича извършено нарушение на ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM 2229102 от 17.11.2025 г., издадена от младши автоконтрольор, група „КПДГПА“ към ОД на МВР – Кюстендил, на жалбоподателя Г. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия GА № 4400663/17.11.2025 г., като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на горепосочената дата и час е управлявал автомобил, за който е установено, че е със служебно прекратена регистрация от 04.11.2025 г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка ГО.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, приложени към писмо рег. № 113900-9128/25.11.2025 г., съгласно текста - 5 броя. Приложено е Постановление на РП – Кюстендил/ ТО Дупница/ от С. Д. – районен прокурор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата крато краен резултат е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № GPAM-2229102 от 17.11.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – младши автоконтрольор, група „КПДГПА“ към ОД на МВР – Кюстендил, надлежно оправомощен със Заповед № 277з -2056 от 10.10.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Кюстендил, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59 ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ "временно отнемане на СУМПС", установени в чл. 171, т. 1, б. "а" – б. "ж" от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква "з" съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби, т.е. законово регламентираното материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощия за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, спазването на изискванията по чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и по чл. 59 ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние, т.е. посочване на административнонаказателната разпоредба регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. В случая в обжалваната заповед е посочена административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. В този смисъл в заповедта е налице изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при спазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гл. точка на допуснатото от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП административни нарушения.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № GPAM 2229102/17.11.2026 г. е издадена на основание чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175 ал. 2 и ал. 3, чл. 176 ал. 1, чл. 178ж ал. 2 и чл. 182 ал. 5 от ЗДвП.

Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача К. Г., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574 ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574 ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574 ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Р. България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574 ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.