Разпореждане № 97740 от 14.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 53304/2022
- Вид
- Разпореждане № 97740
- Подписан
- 14.10.2022
- В сила
- 14.10.2022
- Състав
- ГЕРГАНА ЖИВКОВА ТРОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 97740 гр. С., 14.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110153304 по описа за 2022 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити Кеш“ ООД срещу Д. В. К., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 11.02.2022г.
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 400.00 лева – главница;
- 17.30 лева- възнаградителна лихва;
- 72.70 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема след сключване на договора;
- 21.77 лева – мораторна лихва и
- 100.00 лева – неустойка за забава.
Съдът намира, че по отношение на търсените неустойки заявлението следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и Д. В. К. договор за заем има характер на потребителски договор.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със 1 задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислена по този начин, неустойките са по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази част.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 17.94 лева държавна такса /за горницата до 25.00 лева не се присъжда/, както и 35.89 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 72.70 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на договор за паричен заем 633718/11.02.2022г., сключен с Д. В. К., начислена за периода 11.02.2022г. – 29.04.2022г., както и в частта относно сумата 100.00 лева – неустойка за допуснато просрочие в плащанията.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3