Решение № 195 от 24.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Г.

Д. Михайлова като разгледа докладваното от Д. Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20233100600968 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от В. К. С. чрез адв. Д. В. срещу Определение № 730/18.05.2023г., постановено по НЧХД № 1818/ 2023 г. на ВРС, 2-ри състав.

С жалбата се оспорват изводите на съда относно приетото, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81 ал. 3 от НПК .Твърди се, че тъжбата по отношение на деянията, за които се сочи, че са извършени на 26.08.2022г., 02.09.2022г., 17.09.2022г. и 01.10.2022г. , с оглед наличието на постановление на ВРП за отказ да се образува наказателно производство, е депозирана в предвидения от закона шестмесечен срок. Поради това и се иска определението, с което наказателното производство е било прекратено в тази му част, да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Подсъдимата по делото- С. Г., е депозирала становище по повод постъпилата жалба, която счита за неоснователна, доколкото с подаването на жалба до ВРП частният тъжител не е „ запазил“ законовия срок, тъй като деянията по чл.182 от НК се преследват по частен ред . Поради това и се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба, постъпилия отговор и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по НЧХД № 1818/2023г. по описа на ВРС, 2-ри състав е образувано въз основа на внесена на 26.04.2023г. частна тъжба от В. К. С. против С.

В. Г. за престъпление по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В рамките на процесуалната проверка по чл. 247 „б“ ал. 2 т.2 от НПК, 1 председателят на съдебния състав с Разпореждане № 3193/28.04.203г. е оставил частната тъжба без движение, с конкретни указания към тъжителя, а именно да конкретизира тъжбата като посочи конкретното поведение на подсъдимата, с което счита, че не е изпълнила или е осуетила изпълнението на съответния съдебен акт на всяка от посочените в тъжбата дати, да посочи датите, на които ч.тъжител е узнал за всеки отделен случай на неизпълнение или осуетяване на съдебния акт, както и да представи доказателства за платена държавна такса. Определил е 7 дневен срок за отстраняване на нередовностите. Разпореждането било изпратено на ч.т.С. чрез неговия процесуален представител –адв.В. и е било получено на 09.05.2023г.

На 12.05.2023г. ч.т. С. чрез адв.В. е депозирал молба до ВРС, от която е видно, че е изпълнено в цялост разпореждането на съдията-докладчик.

С Определение № 730/18.05.2023г. съдията-докладчик е приел, че за деянията, извършени на 26.08.2022г., 02.09.2022г., 17.09.2022г. и 01.10.2022г., доколкото е било уточнено, че ч.тъжител е узнал за тях именно на тези дати, към момента на предявяване на частната тъжба- 26.04.2023г., е изтекъл установения шестмесечен срок по чл.81 ал.3 от НПК.Поради това и е било прието, че в частта относно всяко от тези четири деяния, частната тъжба не отговаря на визираното в чл.81 ал.3 от НПК изискване.С оглед на това и на основание чл.24 ал.5 т.2 от НПК наказателното производство по НЧХД № 1818 /2023г. е било прекратено само в частта относно обвинението за извършени деяния по чл.182 ал.2 от НК на датите 26.08.2022г., 02.09.2022г., 17.09.2022г. и 01.10.2022г.

Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните правни изводи, а именно че жалбата на адв.В. е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

На първо място въззивният съд съобрази, че частичното прекратяване на наказателното производство по делото е било постановено в закрито заседание , без делото да е било насрочено за разглеждане в открито заседание. В този смисъл обжалваното определение е с характер на разпореждане , доколкото разпоредбата на чл.32 ал.2 от НПК сочи, че със съдебен акт „ разпореждане“ се произнася съдията – докладчик, както е в случая. Поради това и настоящият състав намира, че наказателното производство следва да се приеме, че е прекратено на основание чл.250 ал.1 вр. чл. 24 ал.5 т.2 от НПК, с оглед на което и жалбата срещу него съгласно чл.250 ал.4 от НПК подлежи на разглеждане по реда на глава двадесет и втора от НПК.

На следващо място въззивният съд взе предвид разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК, която сочи, че тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечния срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението или от деня , в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК.Този срок безспорно е преклузивен и депозирането на тъжбата след неговото изтичане е пречка да се образува наказателно производство, а образуваното такова следва да се прекрати. В обжалвания акт, е прието, че за деянията по чл.182 ал.2 от НК, за които се твърди, че са извършени на 26.08.2022г., 02.09.2022г., 17.09.2022г. и 01.10.2022г., към датата на депозиране на частната тъжба- 26.04.2023г., този шестмесечен срок е изтекъл. Този краен извод не може да бъде споделен. От 2 описаните в частната тъжба и уточнението към нея факти може да се направи извод, че същите касаят престъпление по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, както правилно е посочено в обжалвания съдебен акт, с период на извършване от 26.08.2022г. до 16.12.2022г. В този смисъл следва да се приеме, че са налице твърдения за осем деяния , включени в състава на общо продължавано престъпление. При него са налице множество еднородни, но отделни деяния, с осъществяването на всяко от които деецът възобновява престъпната си дейност.Продължаваното престъпление, по аргумент от чл.80 ал.3 от НК, се счита за довършено на датата, на която е извършено последното деяние, като в настоящият казус тя е 16.12.2022г. В този смисъл, след като тъжбата е депозирана във ВРС на 26.04.2023г., то е спазен шестмесечния срок по чл.81 ал.3 от НПК.

Поради изложеното до тук съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено , а делото следва да се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед на което и

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение № 730 / 18.05.2022г., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 1980/ 2022 г. на ВРС, 2-ри състав, по отношение на деянията по чл.182 ал.2 от НК, извършени на 26.08.2022г. , 02.09.2022г. 17.09.2022г. и 01.10.2022г.

Делото да се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3