Решение № 150 от 16.05.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. ХАСКОВО, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500073 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260451/12.11.2021 г. по гр.д. № 2966/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково е отхвърлен предявения от Н. С. Т., действащ в качеството си на ЕТ „Т.– Н.Т.“, против „Видекс“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 3000 лв., представляваща невърнат депозит по договор за наем от 21.11.2013 г. и анекс № 4 към него от 01.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред РС – Хасково – 12.08.2020 г. до пълното издължаване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 691/14.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1644/2020 т. на РС – Хасково, като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника и направените в производството разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца, който го обжалва в срок. В жалбата е посочено, че обжалваното решение се явявало неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Неправилни били констатациите на съда за погасяване на исковата претенция по давност. Районният съд не изяснил правилно съдържанието на т. 4 от анекс № 4/01.06.2016 г. към договора за наем.

След изтичане срока на договора при наличие на неплатени суми по наема или щети за възстановяване, същите се прихващали (задържали) от депозита, като в този случай наемодателят връщал на наемателя остатъка, според разбирането на жалбоподателя. Тези претенции за вреди били материализирани и направени реално едва при извършения въвод във владение на 21.08.2017 г. с изготвения опис и протокол от ЧСИ. Но и тогава ответникът не изпълнил своето задължение по т. 4, тъй като не прихванал депозита. Следователно, облигационните претенции между страните следвало да се отчитат от тази дата, когато са 1 предявени – 21.08.2017 г., а не от крайната дата на наемното правоотношение. Тези два момента следвало да се разграничават и разглеждат самостоятелно по смисъла на договора и анекса към него. Алтернативно се навежда и друг довод – дори и да се приемело, че договорното правоотношение е прекратено от 01.06.2017 г. и са налични дължими наеми, вреди и др., до момента на тяхното констатиране и уточнение не следвало да се приема, че е налице приключване на правоотношението. Ответникът по делото в качеството си на наемодател предявил в производство по гр.д. № 1243/2017 г. на РС – Хасково няколко насрещни иска с правно основание чл. 233 ЗЗД, чл. 79 и чл. 82 ЗЗД за обезщетение за претърпени вреди по време на ползването на неговия имот, които искове били уважени частично, а в друга част отхвърлени. Решението на съда по цитираното дело е влязло в сила на 25.10.2018 г. и съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността е прекъсната за този период, но и след тази дата ответникът не изпълнил задължението си да прихване този депозит в размер на 3000 лв., а чрез изпълнителни производства събрал присъденото му. По отношение на депозита, уреден в договора и анекса, не следвало да се прилага разпоредбата на чл. 111, б.

„б“ ЗЗД относно тригодишната погасителна давност – тя се прилагала за обезщетения и неустойки, а самият депозит не бил нито едно от двете, нито пък представлявал наемно периодично плащане. За него се прилагала общата петгодишна давност. Освен така изложените аргументи допълнително се посочва, че по отношение на ответното дружество бил нарушен срока за подаване на възражение в съда в заповедното производство – то подало възражението си след срока, но този въпрос останал неизследван от районния съд.

Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и за присъждане на деловодните разноски за две инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се обосновава, че изложените в нея доводи и твърдения се явявали неоснователни. В случай, че въззивният съд не споделял доводите на районния съд, се отправя искане въпреки това решението да бъде потвърдено, макар и с други мотиви, като в тази насока се препраща към възраженията, изтъкнати още с отговора на исковата молба – възражения за извънсъдебно и съдебно прихващане, по които районният съд не се произнесъл. Обосновава се, че по отношение вземането за депозит се прилагала кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД, поконкретно в хипотезата на б. „б“ от същата разпоредба, тъй като депозита имал гаранционно – обезщетителен характер и служел за обезщетение на наемодателя. Същевременно към това вземане се прилагала и хипотезата на б. „в“ на чл. 111 ЗЗД относно вземанията за наем. За начален момент на погасителната давност следвало да се приеме 01.06.2017 г., т.е. с прекратяване срока на договора за наем. И този извод се обосновава с факта, че срокът бил уговорен с анекс № 4, а в производството по гр.д. № 1243/2017 г. предмет на спора било единствено претенцията, че уговорената цена заобикаляла закона. Ищецът не оспорвал в това производство клаузата за края на договора като нищожна или унищожаема, а освен това подаването на иск в съда за оспорване на клаузата само по себе си не водело до продължаване срока на договора. Като неправилно се определя твърдението на жалбоподателя, че крайният срок на договора за наем бил настъпил с влизане в сила на решението по гр.д. № 1243/2017 г. От друга страна, в мотивите на същото решение съдът се произнесъл, че договорът за наем е прекратен на 01.06.2017 г. и ползването на имота след тази дата било без съгласието на ответника и без наличие на наемно правоотношение.

Изтъква се и друг аргумент – че било без значение коя дата е приета за краен срок на договора, тъй като в т. 4 на анекс № 4 страните посочили фиксирана дата, от която течал срокът за искане на депозитна обратно от наемателя и от който течал и срокът за наемодателя да се удовлетвори от него – 01.06.2017 г.

Отделно се посочва, че не били налице предпоставките, посочени в договора за връщане на депозита, защото анекс № 4 предвиждал кумулативното наличие на четири условия – изтичане на крайния срок на 01.06.2017 г.; при изплащане на консумативни сметки и добре поддържан имот и оборудване; при липса на неплатени наемни цени и липса 2 на задължения към общината; при липса на дължими щети по имота или оборудването в него, които са за възстановяване. Тези предпоставки не били дадени налице кумулативно, поради което не възниквало и правото да се иска връщане на депозита.

На следващо място, ответникът посочва, че е направил извънсъдебно прихващане, а с отговора на исковата молба – и съдебно прихващане с дължими от наемателя суми и нямало остатък за връщане. Дължимите суми се формирали като суми по неподдържане на имота, неплатени наемни цени, неплатени консумативи и щети по имота.

След извършване на прихващането, всъщност се оказвало, че наемателят дължал дори още суми на ответника. В подкрепа на този извод се посочва, че извънсъдебното материално прихващане се доказало от свидетелските показания на В.В., разпитван като свидетел и по гр.д. № 1243/2017 г. Изброяват се изчерпателно сумите, дължими от наемателя на ответника и се подчертава, че тези суми не са били предмет на съдебни дела, водени между страните (включително гр.д. № 1243/2017 г. и гр.д. № 1595/2018 г.). По отношение на съдебното прихващане се посочва, че то е извършено още с отговора на исковата молба. С поведението си ищецът предизвикал множество разходи на ответника, които не били възстановени в пълен размер и съставлявали щети, поради което на основание т. 4 от анекс № 4 ответникът имал право да се удовлетвори за нанесените щети от сумите по депозита. Заедно с отговора на исковата молба за същите суми бил предявен и насрещен иск и тъй като е налице разлика между сумата от 3000 лв. (която се претендира от ищеца) и сумата от 3641 лв. (която се претендира от ответника), се отправя искане в случай на разглеждане на възражението за прихващане, ищецът да бъде осъден да заплати разликата на основание подадения насрещен иск. Към отговора на въззивната жалба има и приложение, в което са изложени допълнителни съображения относно извънсъдебното и съдебното прихващане, които ответникът твърди, че е извършил. Отправя се искане за потвърждаване на решението и присъждане на разноските.

В с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа доводите, изложени в жалбата и отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия. Въззиваемото дружество не се представлява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба преди с.з. поддържа отговора на въззивната жалба. Във въззивното производство не са събирани нови доказателства и не са отправяни нови доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въззивният съд установява следното от фактическа страна:

На 21.11.2013 г. е сключен договор за наем на недвижим имот и оборудване между „Видекс“ ЕООД и Н.С.Т., действащ в качеството си на ЕТ „Т.– Н.Т.“. Предмет на договора е отдаването под наем на недвижим имот, представляващ „Снек – бар“, функциониращ като Механа – лятна градина ***, находящ се в поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с находящото се в обекта оборудване, описано в приложение към договора. Срокът на договора е за пет години, с начална дата от 01.12.2013 г. В т. 7 от договора е посочено, че наемателят оставя депозит в размер на 3000 лв., който ще бъде върнат от наемодателя при кумулативното изискване на следните условия – след изтичане на наемния период или при спазен срок на предизвестие в хипотезата на предсрочно прекратяване на договора, при изплатени консумативни сметки и добре поддържан имот и оборудване в него, както и при липса на неплатени наемни цени и/или 3 дължими щети за покриване. Впоследствие е подписан анекс № 4 от 01.06.2016 г., съгласно който е удължен срокът на договора и страните се съгласяват същият да бъде прекратен считано от 01.06.2017 г. В т. 4 от анекса е договорено, че предаденият депозит от 3000 лв. ще бъде върнат от наемодателя на наемателя при кумулативното изпълнение на следните условия – след изтичане на крайният срок 01.06.2017 г. при изплатени консумативни сметки и добре поддържан имот и оборудване в него, както и при липса на неплатени наемни цени, липса на задължения към общината и/или липса на дължими щети по имота или оборудването в него, които са за възстановяване, а при наличие на неплатени суми по наема или щети за възстановяване, същите се прихващали (задържали) от депозита, като в този случай наемодателят връща на наемателя остатъка. В анекс № 4 са уредени още и други въпроси между страните – за прехвърляне на името на наемодателя на партидите за ток, вода и др.; за съставянето на приемо – предавателен протокол относно състоянието на имота; за сроковете за премахване на изградения в имота дървен навес.

На 02.06.2017 г. е отправена нотариална покана от наемодателя до наемателя, в която се отправя искане за предаване на имота, тъй като договорът за наем е прекратен, както и за предаване на оборудването в имота. Нотариусът е удостоверил връчването на нотариалната покана на същата дата (02.06.2017 г.). С констативен протокол от 05.06.2017 г. нотариусът е констатирал, че наемателят не се явява на посочената дата, за да предаде същия по опис, както и не предава ключовете на имота.